Решение № 7706 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 743/2014 г.

Решение № 7706 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 743/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Красимир Милчов Янков от с. Самораново срещу решение № 227 от 15.11.2013 г. по адм. д. № 206/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Кюстендил, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 227 от 15.11.2013 г. по адм. д. № 206/2013 г., Административен съд - гр. Кюстендил, е отхвърлил жалбата на Красимир Милчов Янков от с. Самораново срещу решение № РД-12-39 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 6208072849 от 04.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Кюстендил. Оставил е без разглеждане жалбата, в частта й, с която се иска изменение на влезлите в сила разпореждания № 6208072849 от 17.01.2012 г., № 6208072849 от 31.01.2011 г. и № 6208072849 от 02.02.2010 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Изпратил е жалба-заявление вх. № ПП-14 - 16 от 02.04.2013 г. в цитираната част на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Кюстендил за произнасяне с разпореждане по чл. 99 КСО. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд се иска отмяна на решение № РД-12-39 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6208072849 от 04.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Кюстендил. Наред с конкретните оплаквания срещу цитираното решение, се съдържат и искания до съда да бъде установено правото на основание чл. 99, ал. 1, т. т. 5 и 6 КСО да бъде изменена квалификацията относно придобития осигурителен стаж към Минноспасителна служба - гр. Бобов дол за периода 26.08.2006 г. до 26.02.2013 г. ( процесен период 01.10.2011 г. - 01.10.2012 г. - виж решението на Директора на РУСО и доклад за осигурителен стаж на стр. 16 от първоначалното дело); да бъде установено, че през целия период от трудовия стаж, придобит на тази длъжност, трудът е полаган под земята и при условията на квалификацията на чл. 104, ал. 3 КСО; да се промени пенсията със задна дата, ведно с лихвите. Уточнено е също така, че се претендира не отмяна на влезлите в сила разпореждания, а тяхното изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. т. 5 и 6 КСО, което било допустимо, независимо от изтеклия тримесечен срок и следва да бъде осъществено от РУСО. Основанието на чл. 102, ал. 5 КСО не касаело съда. Така подадената жалба съдържа редица неточности. Установяването на съществуването на едно право се осъществява в гражданския процес по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, а не в административния процес. Като предмет на спора е въведен е период, по - продължителен от процесния. Направено е искане за изменение на пенсията за минало време, което се разглежда по административен ред. От жалбата не става ясно счита ли Янков, че решението на директора на ТП на НОИ е непълно, т. е. че липсва произнасяне по искането му за изменение влезлите в сила разпореждания, на основание чл. 99, ал. 1, т. т. 5 и 6 КСО. Въпреки това, съдът е тълкувал и разгледал жалбата по начин, който е в полза на оспорващия и без да излезе извън предмета на спора, въведен с жалбата и без да наруши правомощията си по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. т. 1, 5 и 6 КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход; пенсията е неправилно отпусната; пенсията е определена в по-малък размер. В разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО изрично е посочено, че този орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Именно разпорежданията по чл. 99 КСО подлежат на обжалване пред директора на ТП на НОИ - чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО. В случая Янков не е направил искане пред органа по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за изменение на разпореждания № 6208072849 от 17.01.2012 г., № 6208072849 от 31.01.2011 г. и № 6208072849 от 02.02.2010 г. пред ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Кюстендил, а го е сторил едва с жалбата-заявление от 28.03.2013 г. до директора на ТП на НОИ, който няма компетентност да издава разпореждания по чл. 99, ал. 1 КСО. При липса на нов административен акт на посоченото правно основание, с решение № РД-12-39 от 25.04.2013 г., директорът на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, е приел, че жалбата на Янков срещу разпореждания № 6208072849 от 17.01.2012 г., № 6208072849 от 31.01.2011 г. и № 6208072849 от 02.02.2010 г. е недопустима, тъй като е подадена след визирания чл. 117, ал. 2 КСО тримесечен преклузивен срок. В жалбата си срещу решение № РД-12-39 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, пред административния съд, Янков не е обжалвал решението в тази му част, а е уточнил, че всъщност иска изменение на влезлите в сила разпореждания, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и 6 КСО. Но жалбоподателят не е съобразил, че съгласно чл. 118, ал. 1 КСО разпорежданията не подлежат обжалване пред административния съд, а само решенията на директора на ТП на НОИ, както и че изменение на влезлите в сила разпореждания, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и 6 КСО, може да се извърши от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. Дори да се приеме, че в обжалвания административен акт има непълнота, в смисъл, че директорът на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, не се е произнесъл по искането чл. 99, ал. 1 КСО, то пред вид липсата на компетентност, това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а резултата изпращане на жалбата-заявление вх. № ПП-14 - 16 от 02.04.2013 г. в цитираната част на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Кюстендил за произнасяне с разпореждане по чл. 99 КСО е постигнат със съдебния акт, което води до съблюдаване на принципа за бързина в административния процес и е в полза на касатора. Предвид изложеното, оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Казаното се отнася и до останалите релевирани оплаквания. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. На 02.01.2013 г. Янков е подал заявление за преизчисляване на пенсията му, като е представил доказателства за допълнителен трудов и осигурителен стаж за периода 01.10.2011 г. до 01.10.2012 г. като минен спасител подземен във "Въгледобив - Бобов дол" ЕООД - удостоверение № 5832 от 12.11.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че осигурителният стаж е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, но по отношение на превръщането му в трета категория следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 5 КСО. Текстовете на чл. 102 КСО регламентират условията за преизчисляване на пенсията, включително и при хипотезата на придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. В разпоредбата на чл. 102, ал. 5 КСО (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изрично се съдържа записа, че при преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104. В същия смисъл е и чл. 21, ал. 1, предложение трето НПОС. Според този текст, при определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл. 104 КСО. Развитите от касационния жалбоподател оплаквания не кореспондират с цитираните текстове, поради което не се споделят от съда. Изложеното до тук не е в противоречие с разпоредбата на § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Цитираната създава преференциални условия до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те да могат се пенсионират при навършване на 45-годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. Тази разпоредба съдържа две предпоставки, които трябва да са налице кумулативно. Едната от тях е полагането в продължение на 10 години на труд при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Втората предпоставка е прекратяване на трудовото правоотношение при хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. Тази пенсия е такава за осигурителен стаж и възраст, макар и при преференциални условия, които могат да се ползват еднократно при отпускане на пенсията. Но при преизчисляването й, на основание допълнително положен осигурителен стаж и доход след пенсионирането, е приложима разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО. Янков е получил пенсия при условията на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и позоваването на § 4, ал. 1, т. 1 КСО е неудачно, а и този текст не води до други изводи. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението се оставя в сила. Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,