Решение № 10821 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2017 г.

Решение № 10821 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министерство на здравеопазването, подадена чрез юрк. Костова, в качеството й на процесуален представител, против Решение № 4825/17.07.2017 г. по адм. дело № 2088/2017 г. на Административен съд - С.- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилни изводи на съда. Счита, че от представените по делото доказателства е видно, че не е налице нито една от предвидените в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки. Твърди, че няма реално причинена вреда на ищците по делото от страна на Министерство на здравеопазването. Изложени са съображения, че не е доказана причинно- следствена връзка между така нареченото бездействие от страна на министъра на здравеопазването и претърпените болки и страдания на ищците, поради което не е налице отговорност на Министерство на здравеопазването за претърпените от тях неимуществени вреди. Моли да се отмени решението. Претендира и направените по делото разноски. Касационният жалбоподател Министерство на здравеопазването в съдебно заседание чрез юрк. Трифонова поддържа изложените съображения в касационната жалба. Моли да се отмени решението на АССГ като неправилно, необосновано, недоказано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, и се отхвърли исковата претенция по ЗОДОВ на ищците. Ответниците Д. Д. и Й. Д. в писмен отговор, подаден чрез адв. А. Ч., в качеството й на пълномощник оспорват касационната жалба, поради нейната неоснователност и недоказаност и молят да се потвърди съдебното решение. Ответниците в съдебно заседание, чрез адв. А. Ч. молят да се отхвърли касационната жалба и потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция, за което е представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Министерство на здравеопазването. Намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Приема за основателно възражението на касатора, че е недоказана причинната връзка между бездействие на административния орган и твърдените вреди. Смята, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Д. Д. и Й. Д., с която срещу Министерство на здравеопазването е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 30 000 лева от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците от неправомерното поведение на министъра на здравеопазването – бездействие да предостави на майка им Б. М. възможност – правна и/ или административна, за състрадателно лечение с лекарствен препарат "M. C. " fluid, с оглед доказаната невъзможност за постигане на ефект за лечение на заболяването й със средствата на стандартната химио- и лъчетерапии, установено с Решение № 350/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, потвърдено с Решение № 1630/08.02.2017 г. по адм. дело № 12978/2015 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното изплащане на същото. В уточнителна молба се конкретизира, че вредите се претендират за периода от 01.10.2012 г. – датата, на която е починала майка им, до 02.03.2017 г. – датата на подаване на исковата молба. Посочено е, че вредите се изразяват в причинените на ищците душевни терзания, синовна мъка, унижение и страдания поради невъзможност да облекчат страданията на майка си, да бъде подобрено качеството на живота й и евентуално удължен животът й, каквито реални индикации има установени при прилагането на лекарствения препарат "M. C. " fluid в други държави. В обжалвания съдебен акт се посочва, че с Решение № 350/26.09.2014 г. на КЗД, постановено по преписка № 199/2011 г., в която са обединени жалбите, по които са образувани преписки №№ 202/2011 г., 211/2011 г., 217/2011 г., 329/2011 г., 235/2011 г., 337/2011 г. и 341/2011 г. /последната образувана по жалба на Б. М. /, е установено от комисията, на основание чл. 65, т. 1 ЗЗДискр, че посредством непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, министърът на здравеопазването е нарушил чл. 10 и чл. 11 ЗЗДискр и е осъществил дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 2, пар. 1 във връзка с чл. 17 МПТПП, чл. 26 във връзка с чл. 17 МПГПП и чл. 32 КРБ, както и чл. 14 във вр. с чл. 8 ЕКЗПЧОС. Дадена е препоръка на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр министърът да издаде наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10/17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промяна, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266 а, ал. 2 ЗЛПХМ, чрез което да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистрирани лекарствени продукти, обект на клинично изследване спрямо терминално болни пациенти. Посочено е, че с Решение № 1630/08.02.2017 г. по адм. дело № 12978/2015 г. по описа на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата на министъра на здравеопазването срещу Решение № 350/26.09.2014 г. на КЗД. С обжалваното решение на АССГ Министерство на здравеопазването е ОСЪДЕНО да заплати на Д. Д. и Й. Д., сумата в размер на 30 000 лева от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците от неправомерното поведение на министъра на здравеопазването – осъществена дискриминация спрямо майка им Б. М., установена с Решение № 350/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, за периода от 01.10.2012 г. до 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. На следващо място Министерство на здравеопазването е ОСЪДЕНО да заплати на Д. Д. и Й. Д. сумата в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото. За да приеме този правен резултат адм. съд намира за безспорно установено по делото, че е налице първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на ответника Министерство на здравеопазването, тъй като с влязло в сила решение на КЗД е установено извършването от длъжностно лице на ответника /в случая министъра на здравеопазването/ на дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 2, пар. 1 във връзка с чл. 17 МПТПП, чл. 26 във връзка с чл. 17 МПГПП и чл. 32 КРБ, както и чл. 14 във вр. с чл. 8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен чл. 10 и чл. 11 ЗЗДискр, по отношение на Б. М.. От решаващият съд се смята за установено и наличието на вторият елемент от фактическия състав – настъпили вреди за ищците. Развити са съображения, че липсата на надежда чрез създаване на правна възможност за прилагане на т. нар. "Ваксина Коули", житейски логично е оказала неблагоприятно влияние в душевния мир на Б. М. и нейните близки, които всячески са опитвали да й помогнат– чрез емоционална и чисто физическа подкрепа, в т. ч. финансова. Счита, че е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и неимуществените вреди, причинени на ищците. В заключение приема, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния му предявен размер – 30 000 лева от общо 100 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното изплащане на същото. Решението е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Когато се претендира право на обезщетение от вида на процесното е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на фактическия състав: влязло в сила решение на КЗД, с което е установено, както извършеното нарушение, изразяващо се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностно лице, срещу засегнато лице; наличието на претърпяна вреда; причинна връзка между установения дискриминационен акт и вредата. В конкретния случай безспорно се установява наличието на първият елемент от посочения фактически състав, тъй като с влязло в сила решение на КЗД е установено извършването от министъра на здравеопазването на дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 2, пар. 1, във връзка с чл. 17 МПТПП, чл. 26 във връзка с чл. 17 МПГПП и чл. 32 КРБ, както и чл. 14 във вр. с чл. 8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен чл. 10 и чл. 11 ЗЗДискр, по отношение на Б. М.. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на МП по иска, с който се претендира обезщетение поради наличието на дискриминация. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на установена дискриминация, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от нея- чл. 4 от ЗОДОВ. В случая не са налице останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от установения дискриминационен акт на административен орган– чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая не са налице всички предпоставки за възникване на право на обезщетение. Данните по делото сочат, че не е налице пряка причинно – следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и незаконосъобразното дискриминационно поведение на административния орган. С Решение № 350/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено извършването на дискриминация по признак "увреждане" по отношение на Б. М., а исковата молба е предявена от други лица, нейни наследници, спрямо които не е установена дискриминация. Различни са субектите на правоотношението, при което е била налице дискриминация и субектите, които претендират вреди от нея. Преживяванията свързани с осигуряването на лечение не могат да се ситуират в причинно следствена верига с дискриминационното бездействие, доколкото същото касае промяна на нормативната база. Освен това е налице и времево разминаване в събитията. За посочения с исковата молба период от 01.10.12 г. до завеждане на исковата молба 02.03.17 г., не се ситуират преживяванията, посочени в исковата молба, свързани с осигуряване на лечение. В този период ищците са страдали от загубата на своя близък човек, а не от липсата на възможност за осигуряване на държавно финансиране на определен лекарствен продукт, тъй като тези преживявания са свързани със събития, протекли преди 01.10.12 г. Не е имало страдания, свързани с невъзможността да се приложи лекарствения продукт, тъй като са последвали събития от друго естество. Освен това неприложената ваксина /вследствие на липса на административна уредба/ е само експериментална и не може да гарантира категоричен положителен лечебен ефект. Експерименталността, липсата на емпирични данни за лекарствен продукт, означава противоречие с утвърдените от науката и практиката методи по чл. 79 Закона за здравето (ЗЗдр), с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), и с принципите в чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗдр. В случая не е доказана причинно- следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и акта на дискриминация. Не са налице преки вреди, които да са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и същите не могат да се определят като непосредствени, настъпващи по време и място на увреждането- чл. 4 от ЗОДОВ. Не са ангажирани доказателства, че твърдените вреди, предвид тяхната същност, могат да се свържат пряко и обусловено с акта на дискриминация. Дискриминационното бездействие не може да бъде свързано с претендираните вреди. Това е така защото в случая при отпускане на лекарствен продукт следва да бъдат реализирани, отделни административни процедури по Закона за здравното осигуряване, издаване на адм. актове, които опосредяват правоотношението. Защитата срещу незаконосъобразни проявления на дейността на администрацията е винаги конкретна и се реализира от субект, чиято правна сфера е накърнена от определено със своите елементи адм. правоотношение- чл. 128, ал. 1, т. 1- 3 и ал. 2 АПК. Процедурите по покриване на финансови разходи свързани с лечението представляват административни производства, които се осъществяват, чрез издаване на административни актове, които подлежат на оспорване. Настоящият състав дава отрицателен отговор- дали дискриминацията, установена в решението на КЗД е пряко и обусловено свързана с лечението на лицето и евентуалните трудности при неговото провеждане Правилността или ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на обследване в настоящия съдебен процес, тъй като при полагането на медицински грижи, специалистите не са упражнили правомощия на административен орган- § 1, т. 1 от ДР на АПК. Медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност. Нейната резултатност и правилност не може да се анализира в настоящото производство, тъй като не е налице адм. правоотношение. Няма как да се установи доколко е налице и в какво се изразява влиянието между дискриминацията и резултатността от различните способи за лечение. В този смисъл няма пряка връзка между въпроса за дискриминация от решението на КЗД и въпросите дали предоставената медицинска помощ е основана на утвърдени медицински стандарти за качество - чл. 80 от ЗЗдр, вр. чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, и отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и качество – чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗдр. Налице са различни правоотношения, чиито предмет и развитие не са обусловени и тяхната функционалност и ситуиране не се намира в причинно следствена верига. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата следва да се отхвърли изцяло исковата претенция. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр е отхвърляне на иска. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,