Решение № 5186 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2008 г.

Решение № 5186 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Карлово, чрез пълномощника адв. Стоимен Гърбев, срещу решение № 979 от 14 октомври 2008 година, постановено по адм. д. № 1115/2007 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № 504/21 април 2007 година на кмета на община Карлово. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - "Воинтех" ЕООД (в ликвидация) - гр. София, чрез пълномощника си адв. Румен Исов, намира подадената касационна жалба за неоснователна. Подробни съображения за това излага в представените по делото възражение и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Воинтех" ЕООД (в ликвидация) - гр. София срещу заповед № 504/21 април 2007 година на кмета на община Карлово, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ (в редакцията, обн., ДВ, бр. 94/2005 година) е наредено премахване на строеж: двуетажна сграда, построена 1903 година в гр. Карлово, находяща се в УПИ II, кв. 42а по плана на града. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Изложените от касатора възражения относно недопустимостта на подадената пред административния съд жалба са неоснователни. При постановяване на решението си първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не е налице редовно уведомяване на жалбоподателя "Воинтех" ЕООД (в ликвидация) за издадената от кмета на община Карлово заповед, тъй като съобщението за това е било изпратено не на посочения в търговския регистър адрес на дружеството, а на друг такъв, на който е връчено на неизвестно лице. Поради това правилно е прието, че при липсата на данни относно датата на връчването на съобщението на адресата, срокът за подаване на жалба не е започнал да тече. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че жалбоподателят сам признава в жалбата си датата на узнаването на заповедта, като се прави извод, че от тази дата до датата на подаването на жалбата са изминали повече от 14 дни, което прави подадената жалба просрочена, а образуваното производство - недопустимо. Действително, в жалбата си до Административен съд Пловдив оспорващият е посочил, че е узнал случайно за издадената заповед през м. юни 2007 година. Доколкото конкретна дата не е посочена, то следва да се приеме в интерес на оспорващия, че това е станало в последния ден от месеца - 30 юни 2007 година. Срокът за оспорване на заповедта е 14 дневен и изтича на 14 юли 2007 година, който ден обаче е неприсъствен - събота. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ГПК (сега отменен, но в сила по време на посочените дати) следва да се приеме, че срокът за подаването на жалба изтича на 16 юли 2007 година - присъствен ден, понеделник, на която дата е постъпила и жалбата на "Воинтех" ЕООД (в ликвидация) - гр. София срещу заповед № 504/21 април 2007 година на кмета на община Карлово. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че административният орган не е уведомил "Воинтех" ЕООД (в ликвидация) - гр. София, за което дружество са налице данни за собственост на сградата - предмет на оспорената заповед, за започване на административната процедура по издаването на заповед № 504/21 април 2007 година на кмета на община Карлово, както го задължава разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. В резултат на това не е спазена и предвидената в закона процедура по издаването на заповеди с правно основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ - не са изслушани заинтересованите страни. Това обстоятелство, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като визираното нарушение е съществено. Това е така, защото заинтересуваното лице - в случая "Воинтех" ЕООД (в ликвидация), не е могло да изложи съображенията и доводите си относно възможността за заздравяване на сградата. Правилен е и извода на съда относно липсата на посочените в закона кумулативни предпоставки за премахването на процесната сграда. Тези предпоставки са визирани в текста на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ в приложимата редакция на нормата, посочена по-горе. Предвидено е, че строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, се премахват. В съставения от специално назначената от кмета на община Карлово комисия констативен протокол от 20 април 2007 година изрично е посочено, че е възможно възстановяване на сградата, чрез проект за реконструкция при доказана икономическа обосновка на СМР. Това заключение на комисията не е оборено от административния орган нито при издаването на заповедта, нито в съдебното административно производство, поради което законосъобразно съдът в оспореното решение е приел, че в случая не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за премахването на строежа. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,