Решение № 143 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2016 г.

Решение № 143 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на Т. Й. Т. от [населено място] за отмяна на въззивно решение № 235 от 06.08.2015 г. по в гр. д № 302/2015 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него решение № 201 от 11.05.2015 г. по гр. дело № 223/2015 г. на Ловешки РС. Отхвърлен е иск на основание чл. 179, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗМВР за заплащане допълнително възнаграждение за труд, положен на официален празник от служител на МВР, в размер съгласно заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. В молбата за отмяна се сочи основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид постановеното реш. № 10151 от 12.10.2015 г. по адм. д. № 8888/2015 г. на ВАС за обявяване нищожност на заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която заповед е била последваща, за изменение на заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи със задна дата, т. е. за труд, положен след 01.07.2014 г. На това основание втората заповед е била атакувана като нищожна в една част от Сдружение "Синдикат на служителите в МВР" по реда на чл. 185 и сл. АПК. Решението на Върховния административен съд за нищожността на заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта с която е предвидено, че редът за изплащане на допълнително възнаграждение за работа в официален празник се прилага за труд, положен след 01.07.2014 г., е оставено в сила съгласно реш. № 1694/17.02.2016 г. по адм. д. № 13709/2015 г., петчленен състав на ВАС, публикувано в ДВ бр. 17/01.03.2016 г. Според молителя Т. Й. Т. и защитата му по делото, основанието по чл. чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, тъй като решението на Ловешки окръжен съд почива на грешни изводи досежно действието на заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Тя е била приложима откъм ред и начин за определяне допълнителното възнаграждение на ищеца, положил труд на 06.09.2014 г., официален празник. Изтъква се издадената след решението на Върховен административен съд заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за изменение на първоначалната заповед. Съображения са развити в съдебно заседание и в писмена защита. Претендират се разноски. Не е постъпил отговор от представител на ОД на МВР [населено място], ответник по молбата за отмяна С определение № 145 от 28.04.2016 г. молбата е допусната до разглеждане на основание чл. 307, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата на Т. Й. Т. е неоснователна. След постановяване на решението са настъпили изтъкнатите от молителя факти, но те не водят до последиците, който се претендират по реда на отмяната. Соченото от молителя основание за отмяна в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК би се явило налице, ако при постановяване на решението по спора за допълнително възнаграждение на служител в МВР -за труд в празничен ден, съдът бе зачел действието на нищожната заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, за да отхвърли иска. При разрешаването на спора по делото Ловешки окръжен съд не е зачел действието на тази заповед, както не е зачел действието и на издадената преди нея заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа която ищецът е заявил исковата си претенция. Ловешки окръжен съд, основавайки се на чл. 189, ал. 9 ЗМВР, е приложил действащата като нормативен акт към 06.09.2014 г. наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм. ДВ бр. 40/2015 г.). Същата е била обнародвана. От това, че с решение № 10151 от 12.10.2015 г. Върховен административен съд изрично е обявил за нищожна (само в атакуваната по реда на чл. 185 и сл. АПК част) заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи като нормативен административен акт, който не е бил, а е следвало да бъде обнародван, не произтича друго правно положение относно действието на заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, която също не е била обнародвана. Щом съдът не е зачел регулиращото правно действие и на двете заповеди - нито като нормативен, нито като индивидуален административен акт, то и основание за отмяна на решението не е налице. Допълнително следва да се изтъкне, че както преди, така и след обнародването на решението на Върховен административен съд за обявяване на нищожността, приложимият в отношенията между страните закон е и си остава този, приложен от Ловешки окръжен съд, съответно не се променят и правно-релевантните факти, по отношение на които законът следва да се приложи. Ето защо молбата за отмяна следва да се остави без уважение Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.