Решение № 3542 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2752/2015 г.

Решение № 3542 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2752/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните против решение № 121 от 9.01.2015 г. по адм. дело № 4365/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № СОС-7/31.03.2014 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Михаела Йорданова Мавродинова е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Мавродинова против административния акт да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните, изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са нарушени материалния закон и целта на закона, е направено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначена на длъжност "главен юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативни дейности и контрол на административнонаказателната дейност", в дирекция "Правна" при ЦУ на Българската агенция по безопасност на храните и заема една от четирите бройки за тази длъжност в отдела, съгласно длъжностното разписание от 24.03.2014 г. Общо бройките за длъжността "главен юрисконсулт" в дирекцията са 6, като едната бройка в отдел "Обществени поръчки, имоти, конкурси и търгове" е вакантна (длъжностно разписание от 28.03.2014 г.). Освен длъжността "главен юрисконсулт" в отдел "Обществени поръчки, имоти, конкурси и търгове" на дирекция "Правна" съществуват 1 бр. за старши юрисконсулт и 3 бр. за юрисконсулт или общо в цялата дирекция длъжностите за "юрисконсулт", независимо от степента са 10. Със заповед № РД-11-417/26.03.2014 г. органът по назначаването, въз основа на доклад на директора на дирекция "Правна", предприема структурни и длъжностни промени в състава на дирекцията, като считано от 1.04.2014 г. закрива съществуващите два отдела в дирекцията и създава три отдела, а именно: отдел "Обществени поръчки и държавна собственост" с по една бройка за длъжността "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт", отдел "Процесуално представителство и административно-правни дейности" също с по една бройка за всяка от посочените длъжности и отдел "Правно-нормативно обслужване" с 2 бр. за длъжността "главен юрисконсулт" и 1 бр. за длъжността "старши юрисконсулт". На това основание е утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 1.04.2014 г. Съгласно последното общо бройките за длъжността "главен юрисконсулт" в дирекция "Правна" са 4, общо бройките за длъжността "юрисконсулт", независимо от степента в цялата дирекция са 9, като две бройки за длъжността "старши юрисконсулт" са вакантни (поименно разписание от 1.04.2014 г.). С оглед промените част от служителите в дирекция "Правна" са преназначени (приложение към заповед № РД-11-417/26.03.2014 г., поименни разписания от 28.03.2014 г. и от 1.04.2014 г.), а на основание цитираната заповед и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание на дирекцията, считано от 1.04.2014 г. със заповедта, предмет на оспорване, служебното правоотношение на Мавродинова е прекратено. Функциите, изпълнявани от служителката, свързани с осъществяването на процесуално представителство, както и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация, са запазени. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. За да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая присъщите за заеманата от служителката длъжност функции и задължения са запазени. Този факт следва от липсата на длъжностна характеристика за длъжността и от спецификата на длъжността "юрисконсулт" съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, според която длъжността е свързана с осъществяването на процесуално представителство и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация. Освен това обстоятелството, че длъжността "юрисконсулт" е една, но се степенува в три групи, подредени в низходящ ред - съответно "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт" с оглед обема и обхвата на изпълняваната дейност (чл. 7, ал. 9 от наредбата), налага извода, че извършените структурни и длъжностни промени не установяват действително намаляване на бройките за длъжността в дирекция "Правна", тъй като реално заетите бройки за длъжността "юрисконсулт" в дирекцията към 28.03.2014 г. са девет, колкото са бройките за тази длъжност и по длъжностното разписание от 1.04.2014 г. Поради това правилно е преценено, че посочените в цитираната по-горе разпоредба кумулативни предпоставки не са осъществени и следователно не е налице съкращение на заеманата от служителката длъжност, а заповедта на органа в този смисъл е издадена в противоречие с материалния закон. Изложеното мотивира съда да приеме, че в случая е създадена само привидност за изпълнение на изискванията на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Това обстоятелство обосновава противоречие на административния акт и с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в противоречие с целта на закона общата численост за длъжността "юрисконсулт" в дирекция "Правна" е намалена с една, но не е премахната само незаетата бройка, а е съкратена още една бройка за длъжността "главен юрисконсулт", въпреки че на тази длъжност са възложени функции с най-широк обхват и обем, като същевременно са разкрити нови бройки за длъжността "старши юрисконсулт", които са вакантни. Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което в противоречие с принципите за добросъвестност и съразмерност (чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК ) и с целта на закона. Принципно правилните съображения на касатора, свързани с правомощията на органа по назначаването да извършва структурни и длъжностни промени, в случая не обосновават извод за реално съкращение. Действията на органа в подобни хипотези следва да бъдат упражнявани разумно и добросъвестно и да са насочени към подобряване на организацията на работа по начин, който да позволи дейността да се изпълнява качествено от по - малък брой служители. В случая с предприетите структурни и длъжностни промени е направен опит за формално обосноваване на предпоставките за съкращение, без в действителност същите да са изпълнени и без да се постига оптимизация на работата, тъй като реално броят на служителите на длъжност "юрисконсулт" в дирекцията е запазен, освободен е квалифициран служител, а същевременно 2 бройки за длъжността "старши юрисконсулт" по новото длъжностно разписание не са заети. Изложеното мотивира заключението, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Съпоставката на представените по делото длъжностни и поименни разписания, извършена при правилно тълкуване на нормативната уредба, обосновават извода на съдебния състав за отсъствие на предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предпоставки и постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон и целта на закона. По тази причина възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт не се споделя от настоящата инстанция. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Българската агенция по безопасност на храните следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 350.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,