Решение № 769 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2007 г.

Решение № 769 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Н" АД срещу решение № 111 от 27.07.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, постановено по гр. д. № 641 от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 25.04.2005 г. по гр. д. № 338 от 2003 г. на Б. окръжен съд в частта му за отхвърляне на предявените от "Н" АД срещу "И" ЕООД искове с правно основание чл. 72 от ЗС за сумата 70 000 лв., представляващи стойност на извършени в Търговска къща- гр. Б. подобрения през периода 1993-1994 г. и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 5 000 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на горепосочената сума за периода от момента на извършване на подобренията до завеждане на иска на 11.04.2003 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно е прието от въззивния съд, че ответникът "И" ЕООД не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за направените от "А" АД подобрения в Търговска къща-гр. Благоевград през 1993-1994 г., когато този обект е бил внесен като апортна вноска в "А" АД. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата "И" ЕООД. В съдебно заседание неговият процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на САС да бъде оставено в сила и да му ще присъдят направените по делото разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице (ищец по делото), в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 72 от ЗС, въззивният съд е приел, че ответникът "И" ЕООД не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, тъй като е придобил имота, в който са направени подобренията, впоследствие - не е бил собственик на имота към момента на извършване на подобренията в него. Това решение е валидно, допустимо и правилно. По делото ищецът "Н" АД е претендирал за направени от него подобрения в сградата на Търговска къща- гр. Благоевград през периода 1993-1994 г., след като тази сграда е била апортирана в имуществото на "А" АД от "Т" "Б". По делото е било установено, че с влязло в сила решение от 20.01.1997 г. на СРС, 29 състав по гр. д. № 9* от 1995 г. вписването на "Т" "Б" като акционер в "А" АД е обявено за недопустимо. С оглед на това съдебно решение внесеното от "Т" "Б" в "А" АД имущество (включително и Търговска къща - гр. Благоевград") се е върнало в патримониума на правоприемника на "Т" "Б"- "П" ЕООД, създадено със заповед на Министъра на търговията № Р* от 20.10.1992 г. Впоследствие по силата на приватизационна продажба от 22.07.1999 г. имуществото на държавното търговско дружество "П" ЕООД е придобито от "П" ООД. Ответникът по настоящото дело "И" ЕООД е придобил процесната Търговска къща - гр. Благоевград едва през 2002 г. след отделянето му от "П" ООД. При тази фактическа обстановка правилно и обосновано въззивният съд е приел, че ответникът "И" ЕООД не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на извършените през периода 1993- 1994 г. от "А" АД подобрения в имота. Съгласно чл. 72 от ЗС, добросъвестният владелец има право да иска от собственика на вещта сумата, с която се е увеличила стойността на тази вещ вследствие извършените от владелеца подобрения. Задължен да заплати тези подобрения е собственикът на вещта към датата на извършване на подобренията, тъй като именно той се е обогатил за сметка на владелеца от подобряването на вещта, а целта на разпоредбата на чл. 72 от ЗС е да се избегне неоснователното обогатяване на собственика на вещта за сметка на обедняването на владелеца на тази вещ. Последващите приобретатели на вещта (в случая купувачът по приватизационната сделка от 22.07.1999 г. "П" ООД и отделеното от него дружество "И" ЕООД) нямат задължение за заплащане на тези подобрения на владелеца, тъй като те не са се обогатили за негова сметка- при приватизацията на държавното дружество купувачът по приватизационния договор от 1999 г. "П" ООД е заплатил на държавата увеличената стойност на имота, в който през 1993-1994 г. ищецът е извършил претендираните подобрения. Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Софийския апелативен съд, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия