Решение № 6588 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2013 г.

Решение № 6588 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 05 сектор, отдел "Противодействие на икономическата престъпност" - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 4794 от 12.07.2013 г. по адм. дело № 10539/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 2792 от 5.10.2012 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Славчо Евгениев Славков е задържан в поделенията на МВР за 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като заповедта е издадена след спазване на формалните изисквания и изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в нормативния акт. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на процесуалния му представител адв. Живков съдът присъди възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с формалните изисквания на закона - чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон обаче е в противоречие с нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая при проведени оперативно издирвателни мероприятия от служители на СДВР от търговския обект, в който Славков работи, са иззети 78 кутии цигари без бандерол от различни марки. Това дава основание за задържане на лицето, тъй като са налице данни за възможното му участие в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от Наказателния кодекс (НК), за което има образувано досъдебно производство № 5453/2012 г. по описа на СДВР (докладна записка, писмо до Софийска районна прокуратура № 5453/5.10.2012 г.). При тези факти следва да се приеме, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че Славков може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя и на вещите, предмет на престъплението, спрямо него е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството, че поведението на Славков не обосновава необходимостта от задържане в случая е без значение, тъй като основание за прилагане на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 е единствено възможното участие на лицето в извършването на престъпление, каквито данни в случая са налице. Поведението на лицето има значение за прилагането на мерките за административна принуда по чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР, но не и в настоящата хипотеза, за която релевантни са само данните за възможна съпричастност към престъпен акт. Ето защо съображенията на Административния съд София-град, че поведението на задържания не налага прилагането на мярката не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо Славков в съответствие материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на лицето да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на Славков е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, при обосновано подозрение за извършване на престъпление. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че принудителната административна мярка е приложена спрямо Славков в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и по тези съображения отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Изводите на съдебния състав за липса на основания за задържане на Славков се опровергават от събраните писмени доказателства. Представените по делото докладна записка и писмо до Софийска районна прокуратура, установяващи обстоятелствата, предхождащи прилагането на мярката и факта на образуваното против Славков досъдебно производство за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 НК, обосноват извода, че са налице данни за възможна съпричастност на Славков към извършено престъпление. Обстоятелството дали по-късно лицето е привлечено като обвиняем е без значение за прилагане на принудителната мярка, тъй като релевантни са единствено данните за възможно участие в престъплението, които се съдържат в цитираните по-горе документи. По тези съображения настоящият състав приема, че решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с доказателствата, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен. С оглед горния извод и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Славков против административния акт да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което не са налице основания за нейната отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,