Решение № 4033 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Й. З., от гр. Каварна, област Добрич против решение 927/02.05.2024 г. по адм. дело 41/2024 г. на Административен съд Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Добрич, чрез юрисконсулт Минчева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмена защита, в която моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 927/02.05.2024 г. по адм. дело 41/2024 г. Административен съд Добрич е отхвърлил оспорването по жалба на Ж. Й. З., от гр. Каварна срещу Решение 1/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него Разпореждане 244-00-117-6/21.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с което е разпоредено на основание чл.114, ал.3 и чл.114, ал.2, т.2 КСО да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица, в размер на 1152,00 лева главница за периода 01.08.2023 г.-31.10.2023 г. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. 307-596/02.08.2023 г. в Агенция по заетостта, съответно 244-00-117/02.08.2023 г. на ТП на НОИ Добрич, Ж. З. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване. Приложил е акт за прекратяване на последно трудово правоотношение, от който е видно, че има само стаж, придобит в Германия за периода от 05.07.2014 г. до 31.07.2023 г.. С декларация е установил, че последният период заетост е в чужбина, работодателят му е в Германия, през този период съпругата и децата му също са били в Германия. С Разпореждане 244-00-117-3/06.11.2023 г. на заявителя е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.08.2023 г. до 31.03.2024 г., в размер на 18. 00 лв. дневно, до изясняване на осигурителния доход. На 16.11.2023 г. е получен СЕД U004, съдържащ информация за заплатата на лицето док. 800862. Установено е също, че за периода 05.01.2018 г. до 30.01.2018 г. Ж. З. е получавал ПОБ в Германия, а последното му трудово правоотношение в България е прекратено на 07.05.2014 г. При така изложените обстоятелства, органите на НОИ са приели, че България, която е държава по произход за жалбоподателя, не се явява държава по пребиваване на лицето на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. "а" от Регламент (EО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Регламент 883/2004), т.е. не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което с Разпореждане 244-117-4/21.11.2023 г. Ръководителят на осигуряването за безработица е отменил Разпореждане 244-00-117-3/06.11.2023 г. за отпускане на ПОБ и с Разпореждане 244-00-117-5/21.11.2023 г. е отказал отпускане на такова. Тези разпореждания не са били обжалвани и са породили правни последици. На основание чл. 114, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО Ръководителят на осигуряването за безработица е издал Разпореждане 244-00-117-6/21.11.2023 г., с което е разпоредил Ж. З. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г., в размер на 1152. 00 лв. С Решение 1/04.01.2024 г. директорът на ТП на НОИ - Добрич е отхвърлил жалбата против първоначалния индивидуален административен акт. Видно от получен структурен електронен документ (СЕД) U017 от КИ Германия са потвърдени осигурителните периоди от 31.01.2018 г. до 14.09.2018 г. вкл., както и от 15.09.2018 г. до 31.07.2023 г. вкл. В съответствие с практиката на СЕС, т. 19, дело С-76/76, след изтичане на 5-годишен срок, за лицето е породено право на постоянно пребиваване в Германия, с оглед на което на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б "а" от Регламент 883/2004, България не е компетентна да извърши преценка на ПОБ. Обосновано административният съд е приел, че установените факти обуславят извод, че обичайното пребиваване на жалбоподателя по време на заетостта му в Германия е именно в тази държава, както е приел и административният орган. Връзките, които жалбоподателят е запазил с България като негова държава по произход, сочейки, че социалните му контакти са в България, не променят посочения извод. Така едва през месец август 2023 г. той е променил своето обичайно пребиваване, като се е завърнал дълготрайно в България, в какъвто смисъл е и попълнената от него декларация пред административния орган, с която заявява намерението си да се установи в България. При тези данни не може да се приеме, че жалбоподателят попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, § 3, б. "а" от същия регламент) върху държавата по пребиваване. За да е налице такава хипотеза, текстът на нормата изисква напълно безработното лице, какъвто е жалбоподателят, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава членка (в случая компетентната държава е Германия) и да продължава да пребивава в тази различна държава-членка или да се е завърнало в нея. Обосновано административният съд е приел, отчитайки правните последици на разпореждането за отказ на ПОБ, че разпореждането за възстановяване на процесните суми и потвърдилото го решение са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и са правно обусловени от предходните, необжалвани и ползващи се с формална законна сила актове на органите на НОИ във връзка с предмета на спора. Възражението за необходимост административният орган да препрати заявлението на компетентната институция в Германия законосъобразно е било отклонено от първоинстанционния съд като неотносимо към настоящия спор. Административният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение