Решение № 13423 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2009 г.
ВАСVII отделение11.11.2009 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
Отхвърля жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тотлебен" № 8, срещу решение № 496 от 26.05.2009 г., постановено по преписка № КЗК-204/2009 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията. Осъжда "Българска телекомуникационна компания" АД да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 13423 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тотлебен" № 8, срещу решение № 496 от 26.05.2009 г., постановено по преписка № КЗК-204/2009 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК (Комисията). В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че Комисията в нарушение на чл. 32 АПК е разделила административното производство, като е изискала от дружеството да подаде две отделни молби за сочените от него различни нарушения на законодателството за защита на конкуренцията, произтичащи от едни и същи факти. Като порок на обжалваното решение се сочи липсата на мотиви, обуславящи оставянето без уважение на искането на молителя за допускане на предварително изпълнение на решението на комисията. Противно на заключението на административния орган, жалбоподателят счита, че поведението на ответника в административното производство нарушава правилата на конкуренцията под формата на нелоялно привличане на клиенти по чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗК. По подробно развитите в жалбата и в писмени бележки доводи, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител - юрк. Хаджиева, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в депозирана писмена защита съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София, чрез пълномощниците си по делото - юрк. Телбизова и адв. Василев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по молба от "Българска телекомуникационна компания" АД, в която се съдържат твърдения за извършени от "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул) нарушения по чл. 36, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 29 от ЗЗК. По молбата е извършено проучване съгласно чл. 44 и сл., във вр. с чл. 94 от ЗЗК. От страните са изискани становища, справки и други документи за изясняване на фактите от значение за спора. Към административната преписка е приобщена и информацията, получена от КРС. След приключване на разследването на участниците е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката, събраните доказателства и изразените становища. В изпълнение на чл. 58 от ЗЗК преписката е разгледана в открито заседание с участие на страните, за което е съставен Протокол № 808/26.05.2009 г. В хода на разследването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, Комисията е идентифицирала страните по спора, отношенията между тях, съответният продуктов и географски пазар и конкурентната среда. По делото е безспорно, че "Българска телекомуникационна компания" АД и "Космо България Мобайл" ЕАД са преки конкуренти на пазара на предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS с национално покритие и предоставяне на фиксирана телефонна услуга. Предмет на производството пред КЗК са предоставяни от Глобул конкретни пакетни услуги, с наименование "Глобул Стюдент Зона", "Глобул Офис Зона" и "Глобул Смарт Груп", които се предлагат на пазара съответно от 1.10.2008 г., 21.09.2007 г. и 01.04.2008 г. Установено е, че за услугата "Глобул Стюдент Зона", чието териториално покритие обхваща студентски зони в София, Варна и Благоевград, потребителят заплаща месечна такса в размер на 3.00 лв., като при абонамент до 31-ми март 2009 г. се предвижда еднократно освобождаване от заплащането й. В услугата са включени 40 безплатни минути към национални фиксирани мрежи и студентска зона, след изчерпване на които цената на минута разговор към селищен фиксиран номер и на минута за обаждане към номер от студентска зона в съответното населено място е 0,06 лв., а тази на минута за обаждане към номер от студентска зона в друго населено място и на минута разговор към междуселищен фиксиран номер е 0,14 лв. При тази услуга цената на минута за обаждане към национални мобилни оператори възлиза на 0,54 лв. По отношение на услугата "Глобул Офис Зона", която в териториален план може да се ползва на физическото местоположение на офиса на клиента и до 50 метра около него, Комисията е приела за установено, че абонатът заплаща месечна такса в размер на 3.00 лв. Според условията на услугата в същата са включени 40 безплатни минути към национални фиксирани мрежи, след изчерпване на които цената на минута за обаждане към селищен фиксиран номер е 0,018 лв., а към междуселищен фиксиран номер - 0,07 лв. Цената на минута за обаждане към мобилен номер от мрежата на Глобул е в размер на 0,48 лв., а към мобилен номер извън тази мрежа - 0,54 лв. Прието е, че услугата "Глобул Офис Зона" се характеризира с две линии - мобилна и офис линия, като офис линията представлява фиксиран номер от "Глобул", с възможност за изходящи и входящи обаждания от територията на офис зоната. Според установеното от КЗК от фактическа страна услугата "Глобул Смарт Груп" предвижда месечен абонамент в размер на 15 лв. ; включени минути за разговори към номерата от група "За приятели" - 500 + 500 (към номера от мрежата на "Глобул"); общ брой номера в групата "За приятели" (международни + от мрежата на "Глобул") - 10 номера; максимален брой международни номера от Зона 1, включени в групата "За приятели" - 3 номера. След изчерпване на включените безплатни минути, цената за разговори към номерата в групата "За приятели" е съответно 0, 10 лв. (мин. за мрежата на "Глобул" и 0, 35 лв.) мин. за международните номера. Цената за разговори към всички национални мобилни и фиксирани мрежи е 0, 32 лв. (мин. Предвидените 500 допълнителни промоционални минути са валидни за първата половина от договора (т. е. за първите 6 месеца при едногодишен договор или за първите 12 месеца при двугодишен договор), като промоцията е валидна за нови абонати при сключване на договор до 31.03.2009 г. Комисията е определила себестойността на процесните услуги "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона" въз основа на себестойността на включените в пакетите минути, дължимата месечна такса и цената (лв. (мин.), заплащана от Глобул за терминиране в мрежата на БТК и за терминиране към други фиксирани мрежи. При калкулиране на себестойността на услугата "Глобул Смарт Груп" КЗК е взела предвид средната цена (лв. (мин.), която "Глобул" заплаща за терминиране в мрежа от Зона 1 за международни разговори и броя минути в пакета, себестойността на повикванията към мобилни номера от мрежата на "Глобул" и стойността на включените 500 + 500 минути към абонати на "Глобул" от група за първата половина на договора. На тази база е установила, че печалбата, изразена от разликата между месечната такса за "Глобул Смарт Груп" и месечната такса за базовата програма на "Глобул" (без допълнителни минути) покрива себестойността на включените 500 + 500 минути в пакета. В хода на административното производство е установено, че за периода от 01.01.2007 г. до 01.03.2009 г. броят на абонатите на "Космо България Мобайл" ЕАД се е увеличил, като в тази връзка е индивидуализиран и броят на възползвалите се от пакетните услуги "Глобул Стюдент Зона", "Глобул Офис Зона" и "Глобул Смарт Груп" абонати. При изясняване на характера на услугите "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона" Комисията е отчела, че "Космо България Мобайл" ЕАД предлага конвергентни услуги, които се предоставят изцяло през мобилната мрежа на предприятието. Посочила е, че те са предлагани като допълнителни услуги на настоящи абонати на ответното дружество, които получават съответния фиксиран (географски) номер чрез заплащане на допълнителна месечна такса към съществуващ мобилен абонаментен план към Глобул, като фиксираният втори номер може да се използва само за изходящи и входящи повиквания, осъществявани докато абонатът се намира в ограничена територия: адрес, посочен при сключване на договора за "Глобул Офис Зона" или територията около университетите в определени градове в България при услугата "Глобул Стюдент Зона". Извън определената зона всички разговори се осъществяват чрез мобилната линия и се таксуват като мобилни. Така установените факти са анализирани от Комисията на плоскостта на специалните състави, третиращи като нарушение нелоялното привличане на клиенти по смисъла на чл. 36, ал. 2 и ал. 4, във връзка с общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК. За да се произнесе по молбата на БТК Комисията е приела, че предоставяните с услугата "Глобул Смарт Груп" на потребителите допълнително 500 минути разговори към номера в мрежата на "Глобул", включени в групата "За приятели" на оператора не могат да се определят като добавка към услугата по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, т. к. самият пакет се предлага с включени 500 минути безплатни разговори към номера от мрежата на "Глобул" в групата "За приятели". Националният орган по конкуренция е преценил, че предоставянето още веднъж на същата услуга не попада в хипотезата на забранената от закона добавка, понеже към услугата не се предоставя друга стока или услуга, различна от основната. Комисията е счела, че не е налице нарушение по чл. 36, ал. 2 ЗЗК, защото по същество резултатът от даването на допълнителни минути се изразява в намаляване цената на самата услуга, като предлагането на пакетна услуга с включени в нея минути за разговор е обичайна практика за привличане на клиенти сред предприятията от този сектор. Досежно твърденията на молителите за извършено от ответното дружество нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, КЗК е съобразила, че за да е съставомерно деянието в посочената хипотеза, освен извършване на продажби под себестойността на услугата, е необходимо тези продажби да са на значителни количества продукти и за продължителен период от време, което подлежи на преценка във всеки конкретен случай. При изследване на въпроса дали пакетните услуги "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона" се предлагат на цени, по-ниски от разходите за извършването им, Комисията е установила, че размерът на задължителните месечните такси за двете услуги изцяло покрива включените в тях 40 безплатни минути. Комисията е счела, че при услугата "Глобул Стюдент Зона" разговорите към различни оператори, включително фиксирани, извън безплатните минути, се таксуват на цени, по-високи от цената за терминиране в други мрежи, поради което пакетната услуга не се предлага под себестойност, т. к. никоя от съставящите я услуги не се предлага под своята себестойност. По отношение на услугата "Глобул Офис Зона" КЗК е приела, че е налице продажба под себестойност на една от услугите в пакета, защото след изчерпване на първоначално включените безплатни минути, заплащаната от потребителя за минута разговор към селищни фиксирани номера цена е по-ниска от цената, която операторът плаща за терминиране във фиксираната мрежата на БТК и на другите фиксирани мрежи. Комисията е преценила, че предлагането на услугата от 21.09.2007 г. за период от 19 месеца се квалифицира в конкретния случай като продължителен период от време по смисъла на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК. Органът е счел обаче, че не е налице последният елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, а именно - продажбите да са в големи количества, т. к. броят на абонатите, възползвали се от услугата "Глобул Офис Зона" представлява 0, 0035% от общия брой нови абонати на ответника за процесния период, поради което количествата на предлаганата под себестойността си услуга в случая се явяват незначителни. Комисията е обосновала извод за липса на продажба под себестойност на цялата пакетна услуга "Глобул Смарт Груп" с мотив, че абонаментната такса за този пакет е два пъти по-висока от базовата абонаментна програма на "Глобул", като високата месечна такса изцяло покрива себестойността на предоставените допълнително безплатни минути и разходите по предоставянето на услугата. КЗК е преценила, че отсъства и субективно намерение на разследваното дружество за нелоялно привличане на клиенти при предлагане на услугите "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона", т. к. тези конвергентни услуги не могат да се ползват самостоятелно и ако абонат на конкурент желае да се възползва от тях, с оглед условията и съдържанието им е необходимо да сключи два договора с Глобул - за мобилна и за фиксирана гласова услуга. При това положение Комисията е приела от субективна страна, че предлагането на услугите "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона" не е насочено към привличане на клиентите на конкурентните телекомуникационни предприятия, а към разширяване на предоставяната услуга единствено на своите потребители в мрежата. На базата на описаната фактическа обстановка и направените правни изводи, че процесните услуги не сочат на недобросъвестно търговско поведение на ответната страна, КЗК е постановила обжалваното решение № 496 от 26.05.2009 г., с което е оставила без уважение молбата на "Българска телекомуникационна компания" АД, поради липса на извършено нарушение по чл. 36, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 29 от ЗЗК от страна на "Космо България Мобайл" ЕАД. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговите правомощия и в надлежна форма. Не се споделят оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от молителя доводи. Неоснователно е възражението за опорочаване на акта, поради образуване в нарушение на чл. 32 от АПК на две отделни производства пред КЗК във връзка с първоначално подадената от БТК молба, в която въз основа на едни и същи фактически обстоятелства са обосновани твърдения за извършени от Глобул нарушения на конкурентното законодателство, изразяващи се в нелоялна конкуренция и в злоупотреба с господстващо положение. Съгласно чл. 32 от АПК, по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Видно от формулировката й, цитираната разпоредба от общия процесуален ред, наименована "Свързани производства", предвижда само възможност за органа, но не и задължение, да проведе едно общо производство при наличие на предпоставките за това. Нормата не е императивна, като неприлагането й не представлява нарушение на процедурата, още по-малко - съществено такова. Освен това принципно положение, съгласно приложимата нормативна уредба в ЗЗК, установяването на нелоялна конкуренция и на злоупотреба с господстващо положение е предмет на предвидени в специалния закон отделни административни производства, подчиняващи се на различни процесуални правила и ред, с оглед спецификата на двата типа нарушения, регламентирани съответно в Глава седма ("Забрана за нелоялна конкуренция") и в Глава четвърта ("Злоупотреба с монополно или господстващо положение"). Правилата за разследване и санкциониране на поведение, осъществяващо състав на нелоялна конкуренция, се съдържат в чл. 94 - 98 от ЗЗК, а тези относно злоупотребата с господстващо положение - в чл. 70 и сл. ЗЗК. Следователно в специалния закон е проведено изрично разграничение между двете процедури, което, независимо от общите факти и страни, изключва обединяването им и провеждането на обща процедура, респективно - прилагането на чл. 32 от АПК. Дори да се приеме, че е допустимо съвместяване на производствата, отделното им провеждане по самата си същност не може да се квалифицира като процесуално нарушение, т. к. законът не поставя такова изискване като елемент от процедурата, респ. - като условие за законосъобразността й. Не намира правна опора и твърдението на жалбоподателя, че атакуваното решение е незаконосъобразно, понеже Комисията не е мотивирала оставянето без уважение на искането му за допускане на предварително изпълнение на решението. Видно от съдържанието на молбата до КЗК, искането за допускане на предварително изпълнение е формулирано под условие, а именно - в случай, че Комисията установи твърдяното от БТК нарушение и постанови прекратяването му, т. е. в случай на удовлетворяване на претенциите на молителя по съществото на спора, което условие не се е осъществило, с оглед постановения резултат. След като акцесорната претенция на молителя досежно действието на решението във времето е свързана само с постановяване на благоприятен за него акт, какъвто не е налице, изложеното в решението за неоснователност на искането на БТК поради липса на предпоставките за допускане на предварително изпълнение, е достатъчно, за да се приеме, че произнасянето на Комисията по този въпрос е надлежно мотивирано. Не се споделят от съда и развитите в жалбата оплаквания за постановяване на процесното решение в противоречие с материалното право и целта на закона. Направените от Комисията правни изводи за липса на антиконкурентно поведение от страна на оператора "Космо България Мобайл" ЕАД съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Няма спор, че "Българска телекомуникационна компания" АД и "Космо България Мобайл" ЕАД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, опериращи на един и същ продуктов и географски пазар, което ги поставя в отношения на пряка конкуренция. Дейността им в тази връзка се подчинява на правилата на специалния закон и подлежи на контрол от страна на специализирания държавен орган в областта на защитата на конкуренцията. За да прецени доколко действията на ответното дружество са били в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, във връзка с чл. 29 от ЗЗК, Комисията е изследвала съставомерността на установените факти на плоскостта на специалните хипотези на чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗК. Заключението й, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК при предлагането на услугата "Глобул Смарт Груп" е законосъобразно. С цитираната норма се забранява предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества. Разгледан на базата на изискванията за лоялна конкуренция, промотираният пакет не сочи на нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, т. к. по същество се касае за предлагане на пакет услуги на намалена (промоционална) цена в рамките на обичайната търговска практика на предприятията, конкуриращи се на пазара на предоставянето на телекомуникационни услуги, а не за добавка (безвъзмездно или на привидна цена) към основната услуга по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК. Съдът намира, че Комисията е приложила правилно материалния закон, като е приела, че включените в пакетната услуга "Глобул Смарт Груп" допълнителни 500 минути, валидни за определен период от време, не могат да се квалифицират като добавка по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, т. к. не е налице предоставяне на нова, различна от съставящата пакета услуга, а с отпускането на допълнителни безплатни минути към тези, които поначало влизат в пакета и се предлагат с услугата, се постига единствено намаляване на цената на цялата услуга. Видно от дефинираната в нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК забрана, за да е съставомерно деянието законът изрично визира към извършваната услуга да се предлага или дава друга стока или услуга, т. е. за да е налице добавка в разглежданата хипотеза е необходимо допълнителната услуга да е различна от основната престация, което условие в настоящия случай не е изпълнено, защото с оглед естеството и характера им се касае не за две отделни, различни услуги, а за една и съща такава. Макар в промоцията да се сочи, че към основния пакет услуги се предоставя в допълнение определен брой минути за разговори, които са безплатни, в действителност това не е безвъзмездна добавка, а редуциране като цяло на общата стойност на услугата. В този смисъл увеличаването на практика на броя на минутите за безплатни разговори следва да се определи като разширяване на възможностите на потребителите да ползват активно предоставяната им услуга от оператора в рамките на абонаментния им план и няма характер на добавка по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК. Така, както са обявени условията на промотираната услуга, предоставените със същата нови 500 безплатни минути сочат на обичайна търговска практика на опериращите в областта на електронните съобщения дружества, непротиворечаща на правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. При това положение Комисията правилно е приела, че отсъстват елементите от фактическия състав на санкционираното от закона нелоялно привличане на клиенти, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя антиконкурентно поведение на ответното дружество. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за законосъобразен изводът на КЗК за липса на извършено от "Космо България Мобайл" ЕАД нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК. Цитираната разпоредба забранява продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. От обективна страна освен продажба под себестойността на услугата, фактическият състав на нарушението изисква кумулативно продажбата да е на значително количество и за продължителен период от време. От субективна страна следва да се докаже наличие на антиконкурентна цел, насочена към некоректно привличане на клиенти чрез използване на непазарни средства. За да е осъществен съставът на нарушението, е необходимо кумулативното наличие на всички елементи от обективна и субективна страна. Жалбоподателят не оспорва заключенията на Комисията за липса на забранената от закона продажба под себестойност при услугата "Глобул Стюдент Зона". От съпоставката на цените за разговори към различните оператори (0, 06 лв. (мин. ; 0, 14 лв.) мин. ; 0, 54 лв. (мин.) и цената, заплащана от ответника за терминиране в други мрежи и с оглед обстоятелството, че размерът на предвидената месечна такса изцяло покрива включените в пакета 40 безплатни минути, се налага изводът, че конвергентната услуга не се предлага на стойност, по-ниска от разходите за извършването й, поради което отсъства нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, в какъвто смисъл правилно се е произнесла Комисията. Оспорването на материалната законосъобразност на решението в тази му част се свежда до изводите на КЗК, че по отношение на "Глобул Офис Зона" не е налице значително количество на реализираната под себестойност услуга, както и че услугата "Глобул Смарт Груп" не се предлага на цена по-ниска от разходите за извършването й. Досежно услугата "Глобул Офис Зона" Комисията е констатирала продажба под себестойност при обаждане към селищни фиксирани номера след изчерпване на предоставените безплатни минути в пакета, като за последните няма спор, че стойността им се покрива от месечната такса, заплащана от потребителя за получаване на услугата. Тази преценка е направена въз основа на сравнение между цената за минута разговор със селищен фиксиран номер (0, 018 лв. (мин. с ДДС) и стойността, която операторът заплаща за терминиране във фиксираната мрежа на БТК и в другите фиксирани мрежи. Изводът на КЗК за осъществяване в случая на един от елементите от фактическия състав на нарушението - продажба под себестойност, не се споделя от съда. Съгласно приложените по делото условия на услугата, всеки разговор към национален фиксиран номер се тарифира с първоначална цена от 0, 132 лв. с ДДС, след което отчитането се извършва на секунда. Видно от съдържащия се в обжалваното решение икономически анализ, посочената първоначална такса за всяко обаждане не е взета предвид от административния орган при калкулирането и съпоставката на цената, на която се предлага услугата на потребителя и разходите на Глобул за предоставянето й. Съобразявайки тарифирането с първоначална цена от 0, 132 лв.) мин. с ДДС, настоящият състав счита, че не е налице продажба под себестойност на разговорите към селищни фиксирани номера, т. к. с прибавянето й към цената от 0, 018 лв. (мин. общата стойност на услугата не е по-ниска от стойността на разходите на мобилния оператор за терминиране във фиксирани мрежи. Неправилната констатация на КЗК в обратния смисъл обаче не променя законосъобразността на крайния й извод за липса на нарушение поради отсъствие на условието продажбите на услугите да са в значителни количества. При условията на засилена конкуренция в сектора, съдът счита, че за процесният безспорно продължителен по смисъла на чл. 36, ал. 4 ЗЗК период, обемът на продажбите на промотираната услуга, възлизащ на 0, 0035 % потребители от общия брой нови клиенти на оператора, не може да се приеме за продажба на значителни количества по смисъла на разглежданата разпоредба. Броят на възползвалите се от услугата абонати представлява незначителна част от общия брой нови клиенти на ответното дружество, поради което търсенето обективно не би могло да бъде пренасочено към оператора Глобул, нито е възможно да настъпи нерентабилност на услугите на конкурентните предприятия. След като в случая не са налице два от основните обективни елемента от хипотезата на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, то предлагането на услугата "Глобул Офис Зона" не е съставомерно и изключва ангажирането на отговорността на "Космо България Мобайл" ЕАД за нарушение на забраната за нелоялно привличане на клиенти по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК. Комисията правилно е приела, че изследваните две услуги не попадат в приложното поле на разглежданата забрана, поради отсъствие и на субективния елемент - конкретна антиконкурентна цел на деянието, изразяваща се в целенасочено нелоялно привличане на клиенти. С оглед спецификата в предлагането и реализацията на конвергентните услуги "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона" същите не могат да се ползват самостоятелно, което означава, че за да се възползва потребителят от тях е необходимо да има сключен договор за мобилни услуги с Глобул, от една страна, а от друга - услугите са ограничени териториално, като в съответните зони (студентска и офис зона) абонатът може да избира начина на провеждане на разговора - чрез мобилния или чрез фиксирания си номер, но извън строго определените зони може да ползва само мобилния си номер. При това положение направеният от КЗК извод, че с предлагането на описаните услуги операторът по-скоро разширява предоставяната от него услуга за своите потребители в мрежата, а не цели привличане на клиенти на конкурентните оператори, се явява обоснован. Видно от естеството и особеностите на двете услуги, същите не биха могли да се приемат за мотивиращи в достатъчна степен абонатите на конкурентните дружества да предпочетат да сключат договор за мобилни услуги с Глобул само за да ползват допълнителен (втори) фиксиран номер в ограничен териториален обхват. Поради това, както правилно е приел административният орган, промотирането на "Глобул Стюдент Зона" и "Глобул Офис Зона" не сочи на антиконкурентно намерение. Съответни на закона и на доказателствата по делото са изводите на Комисията, че предвидената по-висока месечна такса за услугата "Глобул Смарт Груп" изцяло покрива себестойността на включените в същата безплатни минути (500 + 500) и разходите по предоставяне на услугата, поради което не е налице продажба под себестойност в контекста на цялата услуга, т. к. цената на описания пакет следва да се калкулира и разпределя на базата на целия период от договора. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата - КЗК искане за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на административния орган се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят БТК следва да бъде осъден да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение