Решение № 36 от 4.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 156/2012 г.

Решение № 36 от 4.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 156/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. Д. от [населено място], Софийска област, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ив. С. от АК-К. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 483/20.10.2011 г., постановено по гр. дело № 623/2011 г. С това решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Самоковския районен съд № 61/31.03.2011 г. по гр. дело № 120/2010 г. в частта му, с която е осъдена ЗК [фирма], [населено място] на основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ да заплати на Й. М. Д. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача на автобус "Мерцедес 207Д" с рег. № СО 5875, чийто застраховател по застраховка "гражданска отговорност" е ответника, като е прекратил производството по делото в тази част. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка, съдът е направил погрешни крайни изводи, като е приел, че с предявяването на граждански искове срещу делинквента и неговия работодател ищецът вече е упражнил правото си на обезщетение за понесените вреди, което погасява правото му на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност". Поддържа становището, че гарантирайки интереса на увредения, законодателят му е предоставил две възможности за защита правото му на обезщетяване: от делинквента-по реда на чл. 45 ЗЗД и пряко от застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" с иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ. Право на пострадалия е да направи избора от кого да търси вредите. Излагат се доводи, че осъждането на делинквента да заплати определен размер неимуществени вреди не лишава увредения от правото му да търси заплащане на същите вреди директно от застрахователя. Евентуалното плащане от страна на делинквента би намалило размера на дължимото обезщетение или би го погасило напълно, като това се отразява на основателността на прекия иск срещу застрахователя, но не и на неговата допустимост. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище по направените оплаквания. С определение № 857/19.11.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/06.06.2012 г. на ОСТК по поставения процесуалноправен въпрос: при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, допустим ли е пряк иск от увредения срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност", ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен за сумата 10 000 лева предявеният пряк иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" ведно със законната лихва и присъдените съдебни разноски и е прекратил производството по делото в тази част. Прието е, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на пряк иск срещу застрахователя, тъй като вече е упражнил правото си на деликтно обезщетение срещу делинквента, който е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати обезщетение за същите вреди. Направен е извода, че искът по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ е процесуално недопустим независимо дали и в какъв размер ищецът е удовлетворен от прекия причинител на вредите, тъй като двата иска са в съотношение на евентуалност, а не на кумулативност. По поставения съществен процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/06.06.2012 г. по т. дело № 1/2010 г. на ОСТК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност". Право на избор на увредения е от кого да иска репариране на претърпените от него вреди и двата иска са допустими дори когато деликтното обезщетение е платено. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Погасяването на материалното право за пострадалия настъпва едва с реалното обезщетяване на вредите - т. е. с фактическото изплащане на дължимото обезщетение. Същото разрешение е възприето и в хипотезата на извършено частично плащане от делинквента, тъй като увреденият винаги има интерес да претендира разликата до пълния размер на щетите от застрахователя, като преценката за основателност на иска срещу него е конкретна с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица на застраховка "гражданска отговорност". Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. По съществото на касационната жалба: С оглед на изложеното и предвид отговора на поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателни оплакванията на касатора за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Ето защо, на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК същото следва да бъде отменено, а делото-върнато на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в производството пред ВКС. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд