Решение № 11786 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2019 г.

Решение № 11786 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1036 от 13.05.2019 г., постановено по административно дело № 2376/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил по жалба на А. Билял от [населено място] решение № 2153-15-149/12.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, с което решение е заличено като погасено по давност негово задължение за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 17139. 60 лева и е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-40/12.06.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е разпоредено възстановяване на неоснователно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ (осигурителен стаж и възраст) за периода 01.01.2013 г. - 30.04.2015 г. в общ размер на 6601. 06 лева; 2) изпратил преписката на директора на ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по жалба вх. № 1012-15-170/27.06.2018 г., подадена от А. Билял срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-40/12.06.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив относно подлежащи суми за възстановяване за периода 01.01.2013 г. до 30.04.2015 г. ведно с дължимите лихви, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на А. Билял от [населено място]съдебни разноски в размер на 500 лева. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от ТП на НОИ – Пловдив. Касаторът счита същото за недопустимо, респективно неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли то да бъде обезсилено, респективно отменено, и вместо него да се постанови ново, с което да се остави без разглеждане жалбата на А. Билял против решение № 2153-15-149/12.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е заличено като погасено по давност част от задължението на лицето по разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-40/12.06.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, респективно да бъде отхвърлена жалбата на А. Билял и да се потвърди решение № 2153-15-149/12.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е потвърдено посоченото разпореждане. Претендира и присъждане на направените разноски по делото, включително и на заплатената държавна такса при касационното обжалване и възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Исканията се поддържат в допълнителна писмена молба от процесуалния представител главен юрисконсулт Вълчанова. Ответникът по касация А. Билял от [населено място], действащ чрез пълномощник адвокат Божинов, писмено оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена, съдебният акт да се остави в сила и да се присъдят разноски съгласно представения договор за правна защита с пълномощно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна: Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. С разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-40/12.06.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив е било наредено на А. Билял да възстанови сума от 23069. 18 лв., от която главница в размер на 12938. 42 лв. и лихва върху нея, изчислена към 12.06.2018 г. в размер на 10802. 24 лв. Посочената сума е прието, че се дължи във връзка с разпореждане № N1340/31.08.2015 г. и влязло в сила решение № 1603/06.02.2018 г., постановено по административно дело № 2764/2018 г. Разпореждането от 12.06.2018 г. е обжалвано от А. Билял пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с процесното решение № 2153-15-149/12.07.2018 г. е приел, че се касае за недобросъвестно получени от жалбоподателя суми, защото не е констатиран посоченият в заявление от 13.12.2000 г. за изменение на отпуснатата от 01.07.1991 г. лична пенсия, осигурителен стаж след 01.07.1991 г., както и осигурителният стаж и доход за периода 01.01.1992 г. – 31.12.1995 г. Позовал се и на това, че разпореждането № 108/16.01.2001 г. за увеличение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.12.2000 г., е отменено с разпореждане № [ЕГН]/прот. ПР-01340/31.08.2015 г., с което е намален до предходния, считано от същата дата, размерът на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което от своя страна е потвърдено с решение № 2153-15-1/04.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, влязло в сила след обжалването му в съдебен ред, съгласно решение № 79/20.01.2017 г. по административно дело № 182/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 1603/06.02.2018 г., постановено по административно дело № 2764/2017 г. по описа на Върховния административен съд. С диспозитива на решението си от 12.07.2018 г., предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив, ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив, е заличил част от задължението на А. Билял, формирано до 31.12.2012 г., като погасено по давност, и оставил в сила разпореждането от 12.06.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумите (главница и лихви), формирани от неправилно получени плащания за пенсии от осигуреното лице за периода след тази дата до 30.04.2015 г. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът е подробно е аргументирал тезата, че административните органи не са установили надлежно, че А. Билял е бил недобросъвестен при получаване на пенсиите през процесните периоди, поради което не е било доказано наличието на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените в повече осигурителни плащания в бюджета на ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. Касационната инстанция споделя тези изводи и изложените от съда съображения в тяхна подкрепа, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК за тяхното обосноваване препраща към мотивите на Пловдивския административен съд. Касаторовите възражения са неоснователни. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Противно на твърдяното от касатора, съдебният акт в частта му, с която е отменено решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив касателно заличените по давност задължения на А. Билял не е постановено по недопустима в тази част жалба на последния. Осигуреното лице е разполагало с наличен правен интерес да атакува неблагоприятния за него акт във всичките му части, понеже по давност по реда на чл. 115, ал. 1 от КСО биха могли да бъдат погасени само съществуващи задължения, а възникването на такива в процесния случай е предпоставено от доказването от страна на административния орган, че заплатените в повече суми за осигурителни плащания на пенсионера са получени от него недобросъвестно (чл. 114, ал. 1 от КСО). Подложеното на касация решение е и правилно, като не страда от пороци, наличието на които би обусловило основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като доводите на касатора и в тази насока не могат да бъдат споделени. Решението на съда се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че обжалваното пред него решение на горестоящия административен орган е издадено при неспазване на приложимия материален закон, което на своя ред обуславя наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Установеният безспорно факт на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на А. Билял (получил суми за пенсии в по-висок размер от дължимите му от ДОО), не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността му да възстанови надвзетите суми за пенсии, следва да бъде установено, че е действал недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Неоснователни са поддържаните в тази връзка и пред настоящата инстанция твърдения на касационния жалбоподател, че адресатът на акта му е бил недобросъвестен, защото е знаел при подаване на заявлението си на 13.12.2000 г. за изменение на отпуснатата му от 01.07.1991 г. лична пенсия, че не разполага с декларирания допълнително стаж и доход, обусловили увеличението й по размер. Липсата на оригиналното пенсионно досие на осигуреното лице в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив (което очевидно не може да му се вмени във вина, защото не са установени извършени от него действия в нарушение или при заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат), не води сама по себе си до такъв извод, защото недобросъвестността се предполага до доказване на противното, а по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО се възстановяват само недобросъвестно получените осигурителни плащания. Установеното с предходен влязъл в сила административен акт, чиято законосъобразност е проверена по съдебен ред, че А. Билял е получавал с години пенсия в размер, по-голям от полагащия му се, е предпоставка да се изисква от него връщане на тези суми със съответната лихва в бюджета на НОИ, но само при условие, че получилото осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а именно този съществен елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО е останал недоказан от компетентните административни органи. В издадените от тях актове липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че А. Билял е бил недобросъвестен. Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото облагодетелстване. Директорът на ТП на НОИ не е анализирал възможността неправилно увеличената пенсия да се дължи на некоректно издадени документи от осигурител или на неправилна преценка от страна на пенсионния орган. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че А. Билял съзнателно се е възползвал от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, за да бъде изменена пенсията му при по-благоприятни за него условия. Предвид горното следва да се приеме, че не се установяват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на главните касаторови искания неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а подлежи на уважаване своевременно направеното искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, като в полза на адв. Т. Божинов следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на материално затруднено лице) в размер на 350 лева, платими от Националния осигурителен институт (съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,