Решение № 3718 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15756/2009 г.

Решение № 3718 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15756/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Явор Димитров Зартов, от гр. София, ул. "Кешан" № 10, ап. 1, срещу решение по т. 3 от протокол № 4 от 28.01.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата му за назначаване на длъжността "съдия във ВКС". Твърди се, че оспореното решение противоречи на материалния закон и е в несъответствие с целта му, като се претендира неговата отмяна на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК Ответникът - Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова, поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, от надлежна страна - адресат на валиден и допустим индивидуален административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по издаване на оспореното решение е започнало по молба с рег. № 94-00-493/17.11.2008 г. на Явор Зартов, с искане да бъде назначен (преназначен) на съответната длъжност във Върховния съд, считано от 06 май 1992 г. и/или във Върховния касационен съд, считано от 25 юли 1994 г. или от друг, определен от органа момент. Искането е обосновано с факта, че с решение от 29.06.2005 г. на ВСС е обявена нищожността на решение на същия орган от 06.05.1992 г., с което Зартов е освободен от длъжността "председател на V гражданско отделение" на Върховния съд. Молбата на Явор Зартов е разгледана на проведеното на 28.01.2009 г. заседание на ВСС, който я е отхвърлил с 14 гласа "За", 6 "Против" и 2 "Въздържал се". За да постанови това решение Съветът е възприел мотивите, предложени от Комисията по предложенията и атестирането - "съобразно разпоредбите на ЗСВ встъпването в длъжност се извършва в едномесечен срок от постановяване на решението на ВСС - в случая 29.06.2005 г., а молителят не е представил доказателства, че са предприети съответните действия по встъпване в длъжност в законоустановения срок." С решение № 9668/15.07.2009 г. по адм. д. № 2846/2009 г. състав на Върховния административен съд, второ отделение, е отхвърлил жалбата на Зартов срещу описаното решение на ВСС. Приел, че решението от 06.05.1992 г. на ВСС е влязло в сила, но не поражда действие, т. к. е издадено от орган, който не разполага с компетентност да издава решения от този вид. Развил е съображения, че административният орган не може да прогласява нищожност на издадените от него административни актове, а компетентен да прогласи нищожността на административен акт след влизането на последния в сила е само съответният съд. Поради това е счел, че решението, на което Зартов основава молбата си от 17.11.2008 г. за назначаване (преназначаване) на съответна длъжност във Върховния съд и/или във Върховния касационен съд, е нищожно и от него не произтичат каквито и да е права. Към датата на подаване на молбата Явор Зартов - по силата на влязлото в сила решение от 06.05.1992 г., не е магистрат и за назначаването му като съдия е следвало да се издържи успешно конкурс, проведен по реда и при условията на Глава девета, Раздел втори от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64/07.08.2007 г.). С решение № 14701/3.12.2009 г. по адм. д. № 12481/2009 г., след детайлен анализ на приложимата материалноправна уредба, петчленен състав е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да извърши преценка за законосъобразността на акта въз основа на изложените в него мотиви. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото, доводите на страните и указанията, дадени в отменителното решение на петчленния състав, задължителни за настоящия състав по аргумент от чл. 224 АПК, намира жалбата на Явор Зартов за неоснователна, по следните съображения: Между страните няма спор и видно от данните по делото, че с решение от 06.05.1992 г., взето по протокол № 17 от заседание на ВСС Явор Димитров Зартов е бил освободен на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България от заеманата длъжност "председател на V гражданско отделение" на Върховния съд, считано от датата на вземане на решението. По жалба на Зартов, с решение по протокол № 21 от заседанието на ВСС, проведено на 29.06.2005 г. е обявена нищожността на решението от 06.05.1992 г. Така постановеният административен акт е бил оспорен от председателя на Върховния касационен съд и с определение № 5118 от 15.05.2006 г. по адм. д. № 6950/2005 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата. С молба от 17.11.2008 г. Зартов е сезирал ВСС с искане да бъде назначен (преназначен) на съответната длъжност във ВС или ВКС. С решение по т. 3 от протокол № 4 от 28.01.2009 г. на ВСС, молбата е отхвърлена като неоснователна. При така изложените релевантни за спора юридически факти, отказът на ВСС да удовлетвори претенцията на Зартов, е законосъобразен. Към момента на издаване на акта от 6.05.1992 г. на ВСС жалбоподателят е имал статут на съдия във Върховния съд. Във връзка с въведената с чл. 117 - чл. 133 от Конституцията нова организация на съдебната власт е ликвидиран Върховният съд като юридическо лице, като в § 3, ал. 2, вр. с § 15 ПЗРЗСВ е предвидено, че всички съдии от Върховния съд, ако отговарят на условията, по тяхно желание могат да станат членове на ВКС или ВАС. По делото няма данни Зартов да е подавал такава молба, нито пък да е встъпил в длъжност във ВАС или ВКС. Според чл. 129, ал. З от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Съгласно § 5 ПЗР на Конституцията заварените при влизането й в сила съдии, прокурори и следователи придобиват предвидената в чл. 129, ал. 3 несменяемост, ако в срока по същия § не бъде взето решение от ВСС, че не притежават необходимите професионални качества. Наличието на решение от 6.05.1992 г. за освобождаването на Зартов от заеманата магистратска длъжност и липсата на данни за проведена процедура по § 3, ал. 2 ПЗРЗСВ (отм.) налагат извод, че към датата на подаване на молбата за назначаване Зартов не се ползва със статут на магистрат от ВКС и ВАС, нито пък е станал несменяем. Поради това (дори и валидно, каквото не е, поради материалната некомпетентност на издателя - Арг.: чл. 62, чл. 91, ал. 1, чл. 97, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК), решението на ВСС от 29.06.2005 г. не може да послужи като основание за назначаването му на претендираната длъжност. Още повече, че към датата на подаване на молбата за назначаване - 17.11.2008 г. заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на действащия ЗСВ (Обн., ДВ, бр. 64/7.08.2008 г.) изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначално назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система (Арг.: глава IХ, раздел II от ЗСВ). Явор Зартов не е бил назначен на съдийска длъжност, нито е възстановен на заеманата към 6.05.1992 г. длъжност "председател на V гражданско отделение" във Върховния съд, няма данни да е издаван и акт за встъпването му в длъжност като предпоставка за възникване на твърдяното правоотношение с ВСС. Ето защо, дори да се сподели тезата (която настоящият състав не възприема), че от момента на влизане в сила на решението на ВСС от 29.06.2005 г. е възстановен от ВСС с правата от момента преди уволнението му и не е необходимо изрично волеизявление на ВСС в тази връзка, е следвало да встъпи в длъжност, след изпълнение изискванията на чл. 30а, ал. 14, вр. с чл. 30, ал. 1 ЗСВ (отм.). В противен случай не би могъл да придобие статут на магистрат. Съгласно действащата към 29.06.2005 г. правна норма на чл. 124 ЗСВ (отм.), в редакцията й - ДВ, бр. 39/2006 г., регламентираща статута на съдиите, те се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на ВСС, въз основа на което се издава съответен акт от лицата, посочени в чл. 30, ал. 1 (Сравн.: чл. 30а, ал. 14 ЗСВ, (отм.). Цитираната разпоредба, както и новелата на § 80 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 39/2006 г.) определят статута на съдиите, за който е отредена Глава IХ от ЗСВ (отм.) и са конкретизирани редица изисквания, като предпоставка за тяхното назначаване и освобождаване, правата и задълженията им, тяхната несменяемост и несъвместимост за изпълнение на професионалните им правомощия, повишаване на място в ранг и заплата. Приложимата нормативна уредба към датата на постановяване на решението на ВСС от 29.06.2005 г., от което Зартов черпи заявеното право на назначаване (преназначаване) във ВС/ВКС предвижда, че служебното правоотношение на съдиите, прокурорите и следователите произтича от еднороден фактически състав, включващ два административни акта без самостоятелно правно значение. Правоотношението между ВСС и магистрата възниква след постановено решение на ВСС за назначаването му на съответната длъжност и издаването на акт за встъпване от конкретния административен ръководител. Съответно, освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите се извършва с решение на ВСС и издаден акт за напускане. Правните последици на назначаването, респ. - освобождаването, се пораждат при кумулативното наличие на двата елемента, които в своята съвкупност имат правопораждащо значение с оглед крайния юридически резултат. Решението на ВСС по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗСВ (отм.) е предпоставка за издаване на административния акт от органа по чл. 30 от с. з., а между двата акта има процесуална и материалноправна обвързаност. За разлика от акта по чл. 63, ал. 4 КТ и чл. 14, ал. 1 ЗДСл. за удостоверяване на постъпването на работника или служителя на работа, актът по чл. 124, ал. 1 ЗСВ (отм.), сега - чл. 161 ЗСВ, за заемане на магистратска длъжност представлява индивидуален административен акт, т. к. констатира възникналата от решението на ВСС инвеститура на назначеното лице (чл. 21, ал. 2 АПК, във вр. чл. 161, ал. 1, т. 3 ЗСВ) и е условие за упражняването от него на компетентността за съответната длъжност (чл. 161, ал. 2 ЗСВ). Понеже не създава права и задължения за трети лица, а за назначения е благоприятстващ, актът не подлежи на обжалване. На такова би подлежал отказът на ръководителя на съответния орган на съдебната власт да издаде акт за заемане на длъжността. По делото няма данни след постановяване решението на ВСС от 29.06.2005 г. Зартов да е инициирал издаването на такъв акт и да е назначен на длъжност, идентична или приравнена на претендираната в молбата от 17.11.2008 г. Ето защо следва да се приеме, че не е реализиран фактическия състав, от който извежда заявеното субективно право да заеме съдийска длъжност във ВКС. При така установеното от фактическа страна, оспореното решение на ВСС, с което е отказано удовлетворяване молбата на Явор Зартов с рег. № 94-00-493/17.11.2008 г., съответства на изискванията на материалния закон и е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на ВСС за отказа да бъде назначен Зартов се съдържат в предложението на КПА, както и в протоколираните на л. 19 - 30 изказвания на членове на колегиалния орган. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи и проведен дебат, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. Решението е взето по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, при служебната проверка отменителни основания по чл. 146 от АПК не се констатират, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,