Решение № 4520 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2012 г.

Решение № 4520 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Варна, район "Аспарухово" срещу решение № 923 от 5.04.2012 г., постановено по адм. дело № 4289/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, 33-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Ответникът, Иван Богомилов Иванов от гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Аспарухова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно изложени доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС- Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Варна - район "Аспарухово" за издаване на скица по заявление № УТ-01-107/27.10.2011 г. от Иван Богомилов Иванов от гр. Варна за имот № 187 по Плана на новообразуваните имоти на местност "Орехчето", землище на с. Звездица и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането, с което е сезиран кметът на община - Варна, район "Аспарухово" е искане за извършване на административна услуга - издаване на скица - извадка от влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Предвид обстоятелството, че съгласно регистъра към влезлия в сила ПНИ на м. "Орехчето", землището на с. Звездица молителят Иван Иванов е вписан като собственик на имота, за който иска снабдяване със скица, АС - Варна е приел, че за молителя е налице правен интерес да поиска издаването на скица. При извършване на исканата административна услуга административният орган действа при условията на обвързана администрация - при доказан правен от извършване на услугата, административният орган е длъжен да я извърши като удостовери всички факти и обстоятелства с правно значение, касаещи заявителя, без да има право да откаже това удостоверяване. Кметът на община - Варна няма право да откаже снабдяването на Иванов с исканата от него скица с доводи за това, че молителят не е собственик на имота по смисъла на § 4 и сл. от ЗСПЗЗ или че този имот е възстановен с решение на ПК - Варна на Министерство на земеделието, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на административния орган - издател на исканата скица. Доколкото съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 58 от АПК отказът да бъде извършена административна услуга подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове и доколкото според § 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР компетентни да издават скици за недвижими имоти са именно общинските администрации, АС - Варна е отменил отказа на кмета на общината и е върнал преписката на същия с указание да извърши исканата административна услуга. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че заявление вх. № УТ-01/107/27.10.2011 г. от Иван Иванов до кмета на община - Варна, район "Аспарухово" за издаване на скица за ПИ 502.187 по ПНИ на м. "Орехчето" съставлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилен е и изводът на съда за наличие на правен интерес у Иванов за сезиране на компетентния по закон орган с това искане. Правният интерес за заявителя се определя от обстоятелството, че поисканата скица е необходим документ за отпочване на производство по установяване претендирано от молителя право на собственост в охранително нотариално производство. Осъществяването на поисканата административната услуга е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на права на заявителя - в случая правото му да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване правото му на собственост върху имота. На още по-силното основание правният интерес на Иванов се обосновава от наличието на начало на писмено доказателство за претендираното от Иванов право - заявителят е вписан като собственик на имота, за който иска издаване на скица, в регистъра на недвижимите имоти, съставляващ неразделна част от плана на новообразуваните имоти по смисъла на чл. 28, ал. 4 от Правилника за приложение на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Обосновано АС-Варна е приел, че предмет на обжалване, въпреки наличието на писмо изх. № УТ-01-4 от 8.11.2011 г., е мълчаливият отказ на административния орган да извърши заявената пред него административна услуга. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на съда за това, че наличието на влязъл в сила мълчалив отказ за извършване на подобна услуга, постановен по предходно заявление за издаване на скица, не преклудира възможността с ново искане за скица за същия имот да се формира нов мълчалив отказ, който да бъде оспорен пред съда. Правилно съдът се е позовал на решението на ВАС по адм. д. № 12738/2010 г., за да квалифицира писмото на общинската администрация от 8.11.2011 г., издадено в отговор на заявление вх. № УТ-01/107/27.10.2011 г., като такова с уведомителен характер, поради което не притежава белезите на индивидуален административен акт. Да се приеме обратното, би означавало идентични по съдържанието си писма, постановени в две последователно развили се във времето административни производства, образувани по две заявления за издаване на скица за един и същи имот, подадени от едно и също лице, да се квалифицират различно, което би било в противоречие с принципа на последователност и предвидимост, установен в чл. 13 от АПК, относим и към съдебно-административното производство. Правилно съдът е приел, че към датата на постановяване на мълчаливия отказ за издаване на скица по отношение на молителя и имота са били налице всички материалноправни предпоставки за издаване на поисканата скица. След като молителят е доказал наличието на правен интерес от извършването на заявената от него административна услуга, отказът за извършването й се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Правилно АС - Варна е приел, че извън компетентността на общинската администрация е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност. Неоснователни в тази насока са развитите от касатора доводи за това, че Иванов не попадал сред лицата, имащи право на собственост върху имот, попадащ под действието на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а отделно от това не можел да се позове и на придобивна давност предвид разпоредбата на § 1 от ЗИДЗС /ДВ, бр. 105/2011 г./, поради което мълчаливият отказ на кмета на община-Варна да се произнесе по процесното искане бил законосъобразен. Възникването или не на право на собственост по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на скица за процесния имот. Обоснован е изводът на съда, че по горните съображения, дори при данни за конкуренция на права върху имота /какъвто е конкретният случай/, административният орган е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия общинската администрация няма по Конституция и закон. При наличието на доказателства за конкуренция на права общинската администрация не следва да откаже снабдяването на молителя със скица по вече влязъл в сила план на новообразуваните имоти, а следва да издаде същата, отразявайки подробно в нея всички, констатирани обстоятелства - приложен ли е ПНИ или не, на чие име се води имотът според регистъра към ПНИ, издавани ли са и други документи за собственост върху същия имот и отразени ли са те в ПНИ и др. Ако общинските служители, съответно кметът на общината, предвид обема на удостоверяването и евентуалната невъзможност всички данни да бъдат нанесени върху самата скица, се съмняват в това, че удостоверените от тях данни ще достигнат до компетентния нотариус в пълния им обем, то те могат служебно да информират нотариусите с район на действие - РС - Варна за констатираните данни, указващи на евентуална колизия на права, но не и да отказват удостоверяване. Отказът да се издаде скица на недвижим имот, обособен с номер и граници върху влязъл в сила ПНИ по същество съставлява произнасяне по въпроса кой е действителния собственик на имота, предмет на молбата, т. е. в чия полза следва да бъде разрешена евентуалната колизия на права, а този въпрос не е в материалната компетентност на общинската администрация. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,