Решение № 4750 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2016 г.

Решение № 4750 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Л. О. У. срещу заповед рег. № 8121К-2472/28.06.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в качеството й на държавен служител в Министерство на вътрешните работи (МВР) за допуснато нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР на основание чл. 201, ал. 1, т. 5 от с. з й е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати нарушения на административно производствените правила, предвидени за издаването му и постановяването му в противоречие с материалноправни разпоредби се иска отмяната му. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител и в представени от последния писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и също претендира присъждане на деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С докладна записка рег. № 228р-6362/05.06.2015 г. инспектор Л. уведомява ифз Началник на 04 РУ- СДВР относно извършените процесуално следствени действия по разкриване на постъпил на 28.05.2015 г. заявителски материал за извършена кражба на инструменти от гараж от лицето М. З., в хода на които е установена като извършител М. Н. Ф.. При извършване на процесуално следствени действия на 05.06.2015 г. същия ден около 12 часа на посочения от Ф. адрес, представляващ изоставена сграда в гр. С., ул. "11-ти август" № 41 последната успяла да избяга от конвоиращите я служители. Със заповед № 228з-232/08.06.2015 г. началникът на 04 РУ СДВР разпорежда извършване на проверка срещу жалбодателката У., мл. експерт С. И., инспектор К. и мл. Е. Е. А., като определя поименния състав на комисията, която да извърши същата и определя 20 дневен срок за приключването й. Срокът е удължен със заповед № 228з-317/31.07.2015 г. до 28.08.2015 г. Със заповед № 228з-316/31.07.2015 г. е заменен един от членовете на поради самоотвод на първоначално назначен. В хода на тази проверка с рег. № 228р-8360/21.07.2015 г., изготвена от главен инспектор К. К. - началник сектор "ПИП" при 04 РУ - СДВР, подписана от него като "дисциплинарнонаказващ орган" са поискани писмени обяснения от У., която е представила такива с рег. № 228р-8533/22.07.2015 г. След приключване на проверката е изготвена справка от назначената комисия с рег. № 228р-16700/03.11.2015 г., в която след изложение на установените факти е предложено да не се налагат дисциплинарни наказания, както на жалбодателката У., така и на мл. разузнавач С. И.. Върху справката има поставени две резолюции - първата от неизвестно лице с текст "запозната, към ЛКД" от 30.11.2015 г. и втората, представляваща печат с текст "запознат" с посочване името на министъра и допълнително поставен печат "27.06.2016 г.". С рег. № 513р/6056/22.04.2016 г. началника на ОЧР - СДВР, след запознаване със справката изготвена от комисията, извършила проверката относно дисциплинарните нарушения от тримата служители, изготвя справка до директора на СДВР, в която предлага да се извърши комплексна проверка на всички РУ при СДВР относно познаването на нормативните документи и прилагането им в практиката, регламентиращи конвойната дейност; да се изготви на основание чл. 70 от Инструкция № Iз-8121 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). Предложено е също при наличие на данни за дисциплинарно нарушение да се изготви мотивирано предложение до министъра за налагане на наказание на У., а на основание чл. 204, т. 4 ЗМВР със заповед на началника на сектор "Издирване" към отдел "ПКП" при СДВР на И. да бъде наложено наказание "порицание" за срок от 4 месеца. Жалбодателката е запозната със становището на 03.06.2016 г., при което на 06.06.2016 г. е депозирала възражение срещу него до дисциплинарнонаказващия орган. С рег. № 513р-21831/08.06.2016 г. директорът на СДВР изготвя предложени до министъра за налагане на наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година на У., в което преповтаря установеното от комисията, назначена със заповед рег. № 228р-323/08.06.2015 г. на Началника на 04 РУ СДВР. От приложената с преписката заповед № 228з-76/16.02.2015 г. на началника на 04 РУ СДВР се установява, че жалбодателката е включена под № 18 на определените да осъществяват конвойна дейност служители, но липсват доказателства, че същата е запозната с нея. От протокол рег. 33135/07.06.20.. г. (годината не се чете) се установява, че на 07.06.2012 г. У. е декларирала, че е запозната с вътрешно нормативни актове и министерски заповеди, уреждащи работата в МВР, но в изброените не фигурира заповед рег. № 8121з-32/24.03.2015 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, като формално са спазени изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото са посочени всички реквизити, но по същество липсва обсъждане на тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, както и относно цялостното служебно поведение на служителя. Заповедта е постановена в нарушение на предвидените в чл. 206 ЗМВР административнопроизводствени правила. В случая се касае до дисциплинарно нарушение, извън посочените в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, при което дисциплинарното производство се счита за образувано с първото действие по установяване на извършването му. Доколкото в разпоредбата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР е предвидено задължение за дисциплинарно наказващия орган да събере и оцени всички доказателства преди да наложи дисциплинарното наказание и предвид разпореденото в чл. 10 от Инструкцията, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител се уведомява дисциплинарно наказващия орган, който, съгласно чл. 16 от Инструкцията назначава проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР с писмена заповед, с която държавният служител се запознава, като удостоверява това с подпис и отбелязване на дата и час. В случая по повод извършеното от У. е назначена проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата, но не от дисциплинарно наказващия орган. Първоначално такава проверка е разпоредена от началника на 04 РУ СДВР, а в последствие по преценка на началника на ОЧР - СДВР и от директора на СДВР, при което и в двата случая извършените проверки не могат да бъдат приети като част от дисциплинарното производство, тъй като не са разпоредени от дисциплинарнонаказващия орган. Действително в хода на същите са установени релевантните факти относно извършеното нарушение на служебната дисциплина - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, но по съществото си тези проверки не са част от дисциплинарното производство. Вярно е, че доколкото при извършените проверки са установени релевантните обстоятелства дисциплинарнонаказващия орган не е бил длъжен да назначи проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, тъй като това е възможност, предвидена за органа при липсата на тези данни, но е бил длъжен да уведоми служителя за образуваното дисциплинарно производство и преди да наложи наказанието да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай това задължение не е изпълнено. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че преди налагане на наказанието министърът се е запознал с писмените обяснения, дадени от служителя на 22.07.2015 г. в хода на проверката, разпоредена от Началника на 04 РУ СДВР не води до обратен извод, поради посоченото по - горе обстоятелство, че тази проверка е разпоредена от орган, който не е компетентен да наложи дисциплинарно наказание и по съществото си не е част от дисциплинарното производство. По аналогичен начин следва да се приеме и запознаването с възражението на служителя срещу становището на началника на ОЧР - СДВР, който също не притежава подобни правомощия. Отделно от това при налагане на наказанието органът не обсъдил обстоятелствата при извършването му в пълнота, като не е отчетен факта, че служителят е отстранил вредните последици няколко часа по-късно. При това в случая дисциплинарно разследващия орган не е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 23 от Инструкцията, при което заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Заповедта е и материално незаконосъобразна. На служителя е наложено наказание за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1- неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди на главния секретар на МВР и по т. 2 - неизпълнение на служебни задължения. В заповедта са описани извършени от нея на 05.06.2015 г. нарушения на чл. 4, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Инструкция рег. № 8121з-794/29.10.2014 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, понастоящем отменена - ДВ бр. 75/15.09.2017 г., както и на т. т. 9.2, 9.5 и 9.6 от Методическите указания за прилагане на тази инструкция, издадени от Главния секретар на МВР. Последните са приети и като нарушения по чл. 36, т. 2 от тази инструкция. Няма спор, че нарушенията по посочените подзаконови нормативни актове представляват нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, но от съдържанието на заповедта не може да се установи нарушение на служебни задължения, тъй като липсва описание на извършени такива, а отделно от това по делото липсва длъжностна характеристика, въз основа на която да се обоснове такъв извод. Не на последно място следва да бъде посочен и факта, че по делото не са представени доказателства, че У. е запозната с издадените от Главния секретар на МВР методически указания за прилагане на отменената инструкция рег. № 8121з-794/29.10.2014 г., при което неправилно е ангажирана дисциплинарната й отговорност за неизпълнение на същата. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че заповедта е постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването му и при неправилно приложение на материалния закон, при което следва да бъде отменен. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбодателката направените деловодни разноски в размер на 610 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 600 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение