Решение № 4942 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2011 г.

Решение № 4942 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Свилен Овчаров, пълномощник на Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ "Защита на Рилското корито", гр. Благоевград, срещу решение № 145 от 17.10.2011 г. по адм. д. № 311/2011 г. на Административен съд Перник с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено. Ответникът Директорът на РИОСВ, гр. Перник, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорения съдебен акт е отхвърлена изцяло жалбата на СНЦ "Защита на Рилското корито", гр. Благоевград, против решение № ПЕ-26-ПР/2011, с което, на основание чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС /, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС /, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР /, чл. 40, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/, Директорът на РИОСВ, гр. Перник, е решил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Корекция на река Рилска от моста на с. Бараково до моста на с. Пороминово, община Кочериново, област Кюстендил", което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. При изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице основания за оспорване по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Касационната жалба повтаря жалбата пред първоинстанционния съд, който в решението си е дал отговор на всички твърдяни нарушения, свързани с отхвърляне на жалбата на Сдружението с нестопанска цел "Защита на Рилското корито" против решение № ПЕ-26-ПР/2011 г. на Директора на РИОСВ - Перник. Взето е предвид, че същото е издадено в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 330 от 3.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите, и това, че в производство по реда на чл. 81 - 98 от АПК, по жалба на председателя на Сдружението, с решение № 196 от 24.06.2011 г. на Министъра на околната среда и водите, то е оставено в сила, като обосновано и законосъобразно. Правилен е изводът на съда, че изложените мотиви в решението на административния орган съответстват на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, относими към преценката от необходимост за извършване на ОВОС. Административният орган е издал оспореното решение, с което е постановил да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение, тъй като няма вероятност същото да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете, предмет на опазване по ЗБР. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, съгласно чл. 93, ал. 2, вр. чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС и чл. 94, ал. 2 от ЗООС, в предписаната от закона писмена форма, като са изложени мотиви за постановяването му, които са обявени публично /чл. 93, ал. 5 от ЗООС/. Установено е, че инвестиционното предложение попада извън защитени територии, а извършването на корекции на коритото на реката е наложително. По тези съображения, като е отхвърлил оспорването, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,