Решение № 14099 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2013 г.

Решение № 14099 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Евгения Харитонова, и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, срещу решение № 4863 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12839 от 2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. С решението е отменено по жалба на "Грийн Енерджи 2010" ЕООД, представлявано от управителя Богомил Манчев, решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по раздел III, т. 12 за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01-30.06.2012 г. - 189.38 лв./МВтч. В касационната жалба на ДКЕВР се твърди, че решението на съда е неправилно, и се иска неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се наличието на правен интерес на дружеството жалбоподател, както и изводите на съда относно липсата на изискуема форма, несъответствие с административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. В касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се оспорва решението на съда като неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спорът по същество. Претендират се разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице основания по чл. 218, ал. 2 вр с чл. 221, ал. 3 вр чл. 209, т. 2 и чл. 159, т. 6 от АПК за обезсилване на решението и прекратяване на производството. С решение № 8937 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 6082 от 2013 г. и решение № 11549 от 16.09.2013 г. по адм. дело № 6075 от 2013 г. на 5-членни състави на Върховния административен съд са оставени в сила съответно решение № 4083 от 2013 по адм. дело № 12494 от 2012 г. и решение № 3927 от 2013 г. по адм. дело № 12404 от 2012 г. на 3-членни състави на Върховния административен съд, с които е отменено решение № Ц-33 от 2012 г. на ДКЕВР в частта раздел III, т. 12. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК тези решения са окончателни и имат действие по отношение на всички. Налице е основание по чл. 159, т. 6 от АПК за прекратяване на производството. От решенията е видно, че раздел III, т. 12 е отменен безусловно, а не само по отношение на конкретния жалбоподател. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Грийн Енерджи 2010" ЕООД - гр. София, район "Витоша", ул. "Вихрен" № 10, против решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по раздел III, т. 12 за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01-30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч. При направената служебна проверка и предвид възражението на представителя на ВАП, че спорът за законосъобразността на решението в посочената му част е разрешен с влезли в сила решения, съдът констатира, че с решение № 8937 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 6082 от 2013 г. и с решение № 11549 от 16.09.2013 г. по адм. дело № 6075 от 2013 г. на 5-членни състави на Върховния административен съд са оставени в сила съответно решение № 4083 от 2013 по адм. дело № 12494 от 2012 г. и решение № 3927 от 2013 г. по адм. дело № 12404 от 2012 г. на 3-членни състави на Върховния административен съд, по които обжалваното решение на ДКЕВР е отменено в частта на раздел III, т. 12. Предвид това настоящият състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, като обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и прекрати производството по делото. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на административните актове и за която съдът следи служебно. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес, като при отпадането му в хода на процеса законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. Поради това, че спорът за законосъобразността на решението на ДКЕВР с обжалваната му част е разрешен с влязло в сила решение по цитираните дела и административният акт е отменен, правният интерес от търсената защита е отпаднал. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако административният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,