Решение № 1180 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2013 г.

Решение № 1180 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Перник, против решение № 127/23.07.2013 г., постановено по адм. дело № 126/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отменено решение № КПК-1/12.03.2013 г. на директора на РУСО гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 50/30.01.2013 г. на ръководителя на "КПК" при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата, както и в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт Катя Борованска, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - Росица Иванова Гайдарова, Даниела Стойчева Михайлова, Русалин Симеонов Арнаудов и Божидар Божков Николов, всички от гр. Перник, оспорват жалбата по съображения, изложени в писмени бележки от пълномощника адв. Красимир Сотиров. Претендират присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отменено по жалба на д-р Росица Иванова Гайдарова, д-р Даниела Стойчева Михайлова, д-р Русалин Симеонов Арнаудов и д-р Божидар Божков Николов, решение № КПК-1/12.03.2013 г. на директора на РУСО гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 50/30.01.2013 г. на ръководителя на "КПК" при РУСО гр. Перник, издадено на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за събиране на сума по ревизионен акт за начет с вх. № 1/22.01.2013 г. в общ размер на 1185,77 лв., от които главница в размер на 976,06 лв. и лихва - 209,71 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателите по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в качеството им на членове на ТЕЛК, чието решението е отменено от НЕЛК, за причинени щети на държавното обществено осигуряване /ДОО/ за изплатена пенсия на освидетелстваното лице при условията и в размера по чл. 98, ал. 7 КСО. Съдът е изложил, че за да е налице основание да се търси отговорност от членовете на ТЕЛК за причинени щети, следва постановеният от тях акт на медицинската експертиза да е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. В случая решението на ТЕЛК, постановено от жалбоподателите, е отменено от НЕЛК поради това, че липсва достатъчна медицинска документация и са налице противоречиви документални и анамнестични данни за честотата на пристъпите на освидетелстваното лице, т. е. прието е, че решението на ТЕЛК е немотивирано, което според първоинстанционният съд на практика означава, че отмяната не е за нарушаване на нормативни разпоредби. Наред с това, съдът е изложил съображения за това, че с решението на НЕЛК неправилно е определена отправната точка за определяне процента на трайно намалената работоспособност /ТНР/ на освидетелстваното лице, както и че това е направено въз основа на неприложим нормативен акт, доколкото към датата на постановяване на решението на НЕЛК е действала Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ, бр. 36/14.05.2010 г./, а не Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, на която се е позовала НЕЛК. Съдът е приел също, че решението на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК, е недопустимо с оглед неспазване на срока по чл. 112 от Закона за здравето за обжалване на това решение, който в случая е започнал да тече от уведомяване на НОИ - 17.06.2010 г. Според съда, председателят на медицинската комисия не е съобразил изменението на чл. 98, ал. 6 КСО, в сила от 01.01.2011 г. относно срока, в който може да се подаде жалба против решението на ТЕЛК - 14-дневен от получаване на решението в НОИ. В случая подадената жалба от медицинската комисия от 30.09.20121 г. до НЕЛК е била просрочена и постановеното от последната решение е порочно. Според съда с подаването на заявление за отпускане на пенсия за инвалидност за ТП на НОИ не започва да тече нов срок за оспорване на експертното решение на ТЕЛК по реда на чл. 98, ал. 6, вр. ал. 5 КСО. Като отделно основание за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съдът е посочил, че предварителното изпълнение на решението на ТЕЛК е допуснато по силата на закона с изменението на чл. 98, ал. 7 КСО и плащанията в случая са извършени на законово основание, съобразно изразената законодателна воля и не са обвързани с резултата от обжалването. Няма изрична норма, предвиждаща, че отпадането на основанието на осигурителните плащания със задна дата е предпоставка за търсене на имуществена отговорност от лекарите - членове на ТЕЛК, за извършените осигурителни плащания при спазване на закона. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че с експертно решение /ЕР/ № 1096/28.05.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания - II състав при МБАЛ "Р. Ангелова" АД - гр. Перник, в състава на която са включени и лекарите Росица Иванова Гайдарова, Даниела Стойчева Михайлова, Русалин Симеонов Арнаудов и Божидар Божков Николов, ответници в настоящото производство, са определени 60 % ТНР на лицето Оксана Иванова Стоянова, с водеща диагноза - епилепсия, дата на инвалидизиране 17.07.2009 г. и срок на инвалидността за две години. Решението е изпратено служебно на Регионален център по здравеопазване гр. Перник, където е получено на 11.06.2010 г. и е прието, че няма основание за обжалване; в РУСО - гр. Перник експертното решение е получено на 17.06.2010 г., заведено с вх. № МП-13050 от същата дата. От Оксана Иванова Стоянова е подадено заявление с вх. № 15929/11.07.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност въз основа на ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. С писмо изх. № 1612/20.07.2011 г. от РУСО - гр. Перник до РЗИ - гр. Перник, Регионална картотека за медицинските експертиза /РКМЕ/ е изискано медицинското експертно досие /МЕД/ на Оксана Иванова Стоянова /както и на други лица/. С писмо изх. № А-1244/26.07.2011 г. от РЗИ до РУСО са изпратени МЕД на лицата по искането с изх. № 1612/20.07.2011 г., но сред тях не е описано МЕД на Оксана Иванова Стоянова; нейното досие е изпратено от РЗИ на РУСО с писмо изх. № А-1467/17.09.2011 г. Медицинската комисия при РУСО гр. Перник е взела решение № 1370 от заседание 019/30.09.2011 г., че не потвърждава експертно решение на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. и въз основа на това решение от председателя на медицинската комисия е подадена жалба до НЕЛК с изх. № 2126/30.09.2011 г. против ЕР на ТЕЛК относно оценката на трайно намалената работоспособност. С разпореждане № 7611143815/07.10.2011 г. е възобновено спряното производство, образувано по заявлението на Оксана Иванова за отпускане на пенсия, като на същата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.07.2011 г., при условията и в размера по чл. 98, ал. 7 КСО. С експертно решение № 0826 от заседание № 154/23.11.2011 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни болести, е отменено ЕР № 1096/28.05.2010 г. на ТЕЛК по оценката на работоспособността и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване на лицето на основание чл. 51, ал. 5 ПУОРОМЕ, като е посочено, че поради липсата на достатъчно медицинска документация, уточняваща диагнозата епилепсия, както и наличие на противоречиви документални и анамнестични данни за честотата на неуточнени пристъпи, решението на ТЕЛК е немотивирано за приетата оценка по т. 4.3 част VII и се налага ново освидетелстване за диагностично уточняване и определяне вида, характера и честотата на пристъпите. С експертно решение № 0600/20.03.2012 г. ТЕЛК за общи заболявания - II състав при МБАЛ "Р. Ангелова"АД гр. Перник е определила на Оксана Иванова Стоянова 20 % ТНР, с дата на инвалидността 17.07.2009 г. и срок на инвалидността до 01.03.2013 г. Това решение е връчено на освидетелстваното лице на 22.03.2012 г. и на РЗИ гр. Перник на 05.04.2012 г., по делото няма данни нито твърдения на някоя от страната това експертно решение на ТЕЛК да е обжалвано. С разпореждане № 7711143815/10.10.2012 г., издадено от ръководителя на "ПО", на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 КСО е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Оксана Иванова Стоянова, считано от 11.07.2011 г. и е разпоредено за причинената щета на ДОО да се приложи процедурата по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. От директора на РУСО гр. Перник е възложено извършването на ревизия на физическите лица - членове на ТЕЛК със заповед от 01.08.2013 г., която е завършила с ревизионен акт за начет изх. № 1 от 22.01.2013 г. С акта е установена солидарна отговорност на членовете на ТЕЛК за изплатената на Оксана Иванова Стоянова пенсия за инвалидност въз основа на ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. в размер общо на 1185,77 лв., от които 976,06 лв. главница и 209,71 лв. за периода от 11.07.2011 г. до 30.04.2012 г. Прието е, че тази сума представлява причинена щета на ДОО и на основание чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО за събирането й е издадено разпореждане № 50/30.01.2013 г. на ръководителя на "КПК", което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № КПК-1/12.03.2013 г. на директора на РУСО гр. Перник. При тези фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. В разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО /в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100/2011 г., която е действала към датата на постановяване на оспореното пред съда решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане/ е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушение на нормативните разпоредби при издаването им, а в ал. 3 на същия чл. е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е изпълнено предвиденото в чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО изискване за възникване на отговорността за възстановяване на причинените щети - актът на медицинската експертиза да е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. В случая ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. е отменено от НЕЛК като необосновано - поради това, че е постановено при непълна документация и противоречиви данни относно здравословното състояние на лицето във връзка с водещото заболяване. При издаване на ЕР на НЕЛК, както и при издаване на ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. е действала Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, приета с Постановление на 87 на МС от 5.05.2010 г., с което е отменена Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /приета с ПМС № 99/2005 г./. В чл. 62 НМЕ е предвидено, че степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. След като в ЕР на НЕЛК е прието, че ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. е постановено при непълна документация и при противоречиви документални и анамнестични данни за честотата на неуточнени пристъпи, то несъмнено се налага извода, че ТЕЛК не е изпълнила задължението си да определи степента на ТНР на Оксана Иванова Стоянова в съответствие с изискванията на чл. 62 НМЕ. Това е достатъчно основание, за да се приеме, че решението на ТЕЛК е отменено поради нарушение на нормативните разпоредби при издаването му. Неправилно първоинстанционният съд счита, че нарушение на нормативните разпоредби при издаването на решението на ТЕЛК би могло да се приеме само ако с решението на НЕЛК е определен процент ТНР /според използвания от съда израз, ".. да е налице точно установяване на здравословното състояние и правилно подвеждане на същото под правната норма"/. Следва да се отбележи, че неправилно също така първоинстанционният съд е обсъждал в решението правилността на решението на НЕЛК, тъй като това решение не е предмет на съдебния контрол в конкретното производство, а косвен съдебен контрол за съответствие на административен акт с материалния закон е недопустим. Отделно от това стои въпросът доколко е правилна преценката на съда по въпроса коя отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ - "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти", следва да се приложи в случая и в какъв процент от предвидения диапазон "от...до" следва да се определи трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице, предвид това, че по общо правило съдът не разполага с необходимите за такава преценка специални познания в областта на медицината и в частност в областта на нервните болести, а по делото липсва медицинска експертиза. На следващо място, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че експертното решение на НЕЛК е постановено по недопустима /като просрочена/ жалба от председателя на медицинската комисия при РУСО гр. Перник. В чл. 98, ал. 4, изречение първо КСО е предвидено, че разпорежданията по ал. 1 /за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване/ за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Към датите на постановяване на ЕР на ТЕЛК, на подаване на заявлението за пенсиониране, както и на подаване на жалбата от председателя на медицинската комисия са действали редакциите на чл. 98, ал. 5 и 6 КСО, които са приети, съответно с ДВ, бр. 4182009 г. и ДВ, бр. 99/2009 г., т. е. преди влизане в сила на измененията на тези алинеи с ДВ, бр. 59/2010 г. Това е така, тъй като в т. 3 на § 77 ЗИДЗЛЗ, ДВ, бр. 59/2010 г., създадена със ЗИДКСО, ДВ, бр. 100/2010 г., е предвидено, че § 66, т. 2 ЗИДЗЛЗ /с който са приети новите редакции на чл. 98, ал. 5 и 6 КСО/ влиза в сила от 01.01.2012 г. В посочените приложими редакции, обсъжданите алинеи на чл. 98 КСО имат следното съдържание: ал. 5 - решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсията след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността; ал. 6 - в случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на заседанието, на което е прието решението на комисията; жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред Административния съд - гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Както се посочи по-горе, в случая решението на медицинската комисия е взето на 30.09.2012 г. и на същата дата жалбата е подадена до НЕЛК, следователно спазен е срокът по чл. 98, ал. 6 КСО. Произнасянето на медицинската комисия е обвързано с получаването на МЕД на освидетелстваното лице, което в случая е получено на 17.09.2011 г. не по вина на медицинската комисия, която е изискала същото от РЗИ - Перник, РКМЕ с писмо от 20.07.2011 г. Следователно, жалбата против ЕР на ТЕЛК, подадена от медицинската комисия при РУСО гр. Перник е в срока по чл. 98, ал. 6 КСО в приложимата за случая редакция. Становището на първоинстанционния съд, че срокът за подаване на жалба от медицинската комисия започва да тече от датата, на която в ТП на НОИ е получено експертното решение на ТЕЛК, е неправилно. Председателят на медицинската комисия при съответното РУСО може да се произнесе с решение само по повод на подадено заявление за отпускане на пенсията, като в този случай може или да потвърди експертното решение на ТЕЛК и в този случай да бъде отпусната пенсия за инвалидност, или да вземе решение за обжалване на експертното решение на ТЕЛК, като в този случай от председателя на комисията следва да бъде подадена жалба по реда и в срока по чл. 98, ал. 6 КСО. Медицинската комисия, респективно - нейният председател, не е сред лицата, които съгласно чл. 112 от Закона за здравето могат да обжалват съответните актове на медицинската експертиза на работоспособността. По общо правило медицинската комисия се произнася само когато е необходимо издаване на акт по чл. 98, ал. 1 КСО относно пенсия за инвалидност и за добавката за чужда помощ, както е предвидено в чл. 98, ал. 4 КСО. От разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО се извежда допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното становище, тъй като в тази разпоредба обжалването от председателя на медицинската комисия и обжалването по реда на чл. 112 ЗЗ са посочени като отделни способи за обжалване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Затова, неправилно съдът е достигнал до извода, че срокът за обжалване на решението на ТЕЛК от председателя на медицинската комисия е започнал да тече от датата на получаване на ЕР на ТЕЛК в РУСО. Подробни съображения в посочения смисъл са изложени в определение № 7702/17.07.2007 г. по адм. дело № 5793/2007 г. на ВАС, шесто отделение, които се споделят от настоящия състав, като наред с това следва да се има предвид, че настоящият случай не е идентичен на този, разгледан в решение № 5098/06.04.2012 г. по адм. дело № 278/2012 г. на ВАС, шесто отделение. На следващо място, неправилно е становището на съда, че в случая щетата на ДОО е причинена в резултат на приложението на законовата норма на чл. 98, ал. 7 КСО и че, поради това, не е налице основание за ангажиране на отговорността на лекарите, включени в състава на ТЕЛК, чието решение е отменено. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания в резултат на отменени актове на медицинската експертиза, не е изключена в случаите, при които осигурителните плащания са направени при приложението на чл. 98, ал. 7 КСО. Такова изключение не е предвидено изрично и същевременно не може да бъде изведено по тълкувателен път. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че отговорността за щети, причинени от отменени актове на медицинската експертиза е въведена за първи път с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 67/2003 г., докато възможността за изплащане на пенсия при условията на чл. 98, ал. 7 КСО е въведена значително по-късно - с ДВ, бр. 41/2009 г. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че лекарите включени в състава на ТЕЛК, която е постановила ЕР № 1096/28.05.2010 г. следва да носят отговорност за причинените на ДОО щети в резултат на това решение, по реда и на основание чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО. Тази отговорност се отнася само за вредите, които са причинени в резултат на отмененото решение на ТЕЛК. Предвид конкретната фактическа обстановка това означава, че ответниците в настоящото производство следва да отговарят за тези щети на ДОО, които представляват изплатената на Оксана Иванова Стоянова пенсия в размера по чл. 98, ал. 7 КСО за периода от датата на отпускане на тази пенсия - 11.07.2011 г., до датата, на която е отменено ЕР и по-точно - до датата, на която е влязло в сила решението на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК. Този извод се налага поради това че в чл. 98, ал. 7 КСО /приложимата редакция/ е предвидено, че ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Следователно, основанието за отпускане на пенсия на основание чл. 98, ал. 7 КСО възниква при обжалване на решението на ТЕЛК и съществува до влизане в сила на решението на НЕЛК. След като в случая ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г. е отменено от НЕЛК, то не съществува основание за изплащане на пенсия за инвалидност в размера по чл. 98, ал. 7 КСО въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК, с което е била установена ТНР в съответно необходимия размер. Изплащането на пенсия за инвалидност на лицето, макар и в минималния размер по чл. 98, ал. 7 КСО, след датата на която е отменено ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г., не е обусловено от това решение на ТЕЛК /не е в резултат на това решение/, поради което лекарите - членове на тази ТЕЛК не могат да носят отговорност за щети, изразяващи се в изплатените на лицето пенсии след датата на отмяната на ЕР на ТЕЛК. Предвид изложеното, отговорността на ответниците за щети следва да обхване изплатените пенсии на Оксана Иванова само за периода от 11.07.2011 г. /отпускането на пенсията/ до датата на влизане в сила на ЕР на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК. Само за тези щети относно лекарите - членове на ТЕЛК е изпълнено условието да съществува причинна връзка между постановеното от тях ЕР, респективно - процента на ТНР на освидетелстваното лице, и извършените осигурителни плащания на това лице. По делото не е изяснено на коя дата е влязло в сила ЕР на НЕЛК № 0826/23.11.2011 г. Приетото от първоинстанционния съд връчване на това решение на РУСО на 24.01.2012 г. не може да бъде прието за обосновано, тъй като по делото не е изяснено какво означава вписването на тази дата в горния десен ъгъл на ЕР на НЕЛК по приложеното по делото копие от това решение. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в това, че съдът не е установил всички релевантни за правилното решаване на спора факти и обстоятелства, наред с това е направил необоснован извод относно релевантен по спора факт. Затова решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да изясни въпроса на коя дата е влязло в сила ЕР на НЕЛК № 0826/23.11.2011 г., като събере необходимите доказателства и в съответствие с дадените по-горе указания по тълкуването и приложението на материалния закон да определи размера на щетата, причинена на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК № 1096/28.05.2010 г., която следва да бъде възстановена от членовете на ТЕЛК. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение