Решение № 4661 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2014 г.

Решение № 4661 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Виктор Тенчев Папазов и Силвия Миткова Иванова срещу решение № 29-ЕП/29.03.2014 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което са утвърдени образците на изборните книжа за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 г. Решението е оспорено в частта му по Приложение № 70, представляващо "Списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че в обяснението на одобрения списък не са разграничени данните за българските граждани и данните на гражданите на държава членка на ЕС, с което се въвеждат в заблуждение независимите кандидати в изборите за членове на ЕП, като това създавало неравнопоставеност спрямо партиите и коалициите, спрямо които това разграничение било направено. Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание излага становище за недопустимост, при евентуалност - за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението на 30.03.2014 г., и от надлежни страни. По делото са представени решение от 31.03.2014 г. за създаване на инициативен комитет за издигане кандидатурата на независим кандидат Виктор Тенчев Папазов - първия жалбоподател, като с това решение вторият жалбоподател е лицето, което е определено да представлява инициативния комитет. Тези качества на двамата жалбоподатели е достатъчно да обоснове правния им интерес от оспорване на процесното решение, тъй като то касае независимите кандидати и засяга последващите действия, които следва да бъдат извършени от независимия кандидат и инициативния комитет за издигане на кандидатурата му. На този етап на изборния процес не е необходимо да е налице регистрация на инициативния комитет, тъй като процесното решение е относимо към условията и реда за регистрацията на инициативния комитет. Оспорва се именно при какви условия и ред следва да бъде регистриран инициативния комитет, което е от значение преди регистрацията му, а не след това. Затова съдът приема, че жалбата е подадена от надлежни страна, които имат правен интерес от оспорване на процесното решение. Също неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата с аргументи, че оспорваното решение е принципно и не нарушава права. Нормата на чл. 58, ал. 1 от ИК не ограничава съдебния контрол само до част от решенията на ЦИК. В този смисъл всяко решение на ЦИК подлежи на оспорване, стига жалбоподателят да има правен интерес от това. В случая такъв е налице по изложените вече аргументи, поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 29-ЕП/29.03.2014 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ са утвърдени образците на изборните книжа за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 г. В частта му по оспореното Приложение № 70 е одобрен "Списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България". В оспорваното обяснението към таблицата на списъка е посочено: "В графата "Име" се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Списъкът трябва да съдържа имената, саморъчните подписи, ЕГН/ЛН и другите данни на не по-малко от 2500 избиратели с постоянен адрес/адрес на пребиваване на територията на Република България и са живели най-малко през последните 3 месеца в Република България или друга държава - членка на ЕС, подкрепящи издигането на независимия кандидат. Подписите се поставят пред чл. на инициативния комитет.". Твърденията в жалбата са, че цитираното обяснение противоречи на разпоредбата на чл. 367 от ИК. Тази разпоредба разписва, че независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България се регистрира, когато кандидатурата му е подкрепена най-малко от 2500 избиратели /ал. 1/. Избирател, който подкрепя участието в изборите на независим кандидат, удостоверява това с подписа си пред чл. на инициативния комитет. Избирателят - български гражданин, посочва имената и единния граждански номер, а гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, имащи статут на постоянно или продължително пребиваващи - имената, личния номер, номера на личната карта или паспорта, номера на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него /ал. 2/. Или законодателят е въвел няколко материалноправни изисквания за регистриране на независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България. Това са: 1. кандидатурата му е подкрепена най-малко от 2500 лица; 2. тези лица да са избиратели - да притежават активно избирателно право и 3. тези лица да удостоверят подкрепата си за независимия кандидат с подпис, а освен това да посочат определени данни. За българските граждани това са имената им, ЕГН, номера на личната карта или паспорта. А за гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз тази данни са имената, личния номер, номера на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него. Видно от обяснението към списъка, одобрен с оспорваното Приложение № 70 към решението на ЦИК, данните, съдържащи се в разпоредбата на чл. 367, ал. 1 и ал. 2 от ИК се съдържат и в обяснението към списъка. Разликите са две. Първата разлика е, че в обяснението не са описани всички данни, които следва да бъдат посочени от лицата, подкрепящи кандидатурата на независимия кандидат, като вместо изчерпателното им описване е посочено "другите данни". Това обаче не е незаконосъобразно, тъй като в таблицата преди обяснението са изчерпателно описани всички данни съобразно изискванията на чл. 367, ал. 1 и ал. 2 от ИК. По този начин обяснението не въвежда в заблуждение, както твърдят жалбоподателите. Втората разлика е, че в обяснението е посочено, че избирателите трябва да "са живели най-малко през последните 3 месеца в Република България или друга държава - членка на ЕС.". Това също не е незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 367, ал. 1 и ал. 2 от ИК разписва, че лицата, подкрепящи кандидатурата на независимия кандидат, трябва да са избиратели. Кои са такива, респ. кои са лицата, които имат право да избират членове на Европейския парламент от Република България, е посочено в нормата на чл. 350, ал. 1 от ИК. Това са лицата, които са български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Обстоятелството, че в обяснението към Приложение № 70 на решението на ЦИК е посочена едно от изискванията към лицата, които подкрепят кандидатурата на независимия кандидат, не е незаконосъобразно. Административният орган /ЦИК/ е преценил, че следва да направи това, тъй като вероятно е счел, че това изискване е съществено и съществува опасност да бъде нарушено. Но изрично посоченото изискване е в съответствие с нормите на чл. 367 вр. чл. 350, ал. 1 от ИК, поради което одобреното Приложение № 70 на решението на ЦИК не е незаконосъобразно. Процесното обяснение съдържа само изискване към лицата, подкрепящи кандидатурата на независимия кандидат. То не съдържа задължение на инициативния комитет да събира данни за тези лица, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателите в тази насока, направено в писмената защита. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че оспорваното Приложение № 70 на решението на ЦИК било незаконосъобразно, тъй като в него не били разграничени данните за българските граждани и данните на гражданите на държава членка на ЕС. Няма изискване за такова разграничение, което да е нарушено. Още повече, че такова разграничение не е направено и в разпоредбите на чл. 367, ал. 1 и ал. 2 от ИК, в които също общо са посочени данните, които следва да бъдат посочени от българските граждани и от гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз. Това е съответно и на равното им третиране от законодателя. Дори обяснението към Приложение № 51 за партии и коалиции да е по-добре направено от обяснението към Приложение № 70, това не прави последното приложение незаконосъобразно. Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, е само за законосъобразност. След като Приложение № 70 към решението на ЦИК не противоречи на законова разпоредба, то не е незаконосъобразно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение