Решение № 15302 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 109/2019 г.

Решение № 15302 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 109/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково против решение № 935 от 27.11.2018 г. постановено по адм. дело № 631/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено решение № 1012-26-124-1/19.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. Петров срещу разпореждане № [ЕГН]-2140-26-363/09.05.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО и чл. 69б, ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е изпратена на ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба И. Петров от [населено място], [община] оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Хасково е отменил решение № 1012-26-124-1/19.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. Петров срещу разпореждане № [ЕГН]-2140-26-363/09.05.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Хасково, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО и чл. 69б, ал. 2 от КСО и изпратил преписката на ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне при съобразяване с указанията в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО административният орган неправилно е приел, че трудът положен от И. Петров през периода от 08.08.1988 г. до 02.08.1996 г. на длъжност "ел. заварчик" в "Клокотница" ЕООД Хасково не следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж на длъжността "ел. заварчик" е в обособено звено, поради което е от втора категория по т. 20 ПКТП (отм.);. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че И. Петров ответник в настоящото производство е подал до ТП на НОИ Хасково заявление от 02.04.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението е постановено разпореждане № [ЕГН]-2140-26-363/09.05.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, с което е отказано отпускане на исканата пенсия като е посочено, че лицето няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на условието за пенсиониране - няма необходимия осигурителен стаж от втора категория 15 години. Втора категория труд на лицето е признат само стаж от 09 г. 09 мес. и 04 дни. За периода 08.08.1988 г. до 02.08.1996 г., когато лицето е работило на длъжност "ел. заварчик" в "Клокотница" ЕООД на лицето не е признат втора категория труд, тъй като предмета на дейност на предприятието бил производство на комбинирани фуражи, изкупуване, съхранение и заготовка на зърнени храни и др. и не е свързан с заваряване или рязане на черни и цветни метали. Освен това нямало данни трудът да е полаган в "обособени цехове и звена". Поради тази причина е издадено процесното разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 1012-26-124-1/19.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Хасково, което е предмет на оспорването пред административния съд. Спорът в настоящия случай е свързан с категорията на труда респективно - осигурителния стаж на И. Петров в "Клокотница" ЕООД през периода от 08.08.1988 г. до 02.08.1996 г. на длъжността "ел. заварчик". Обстоятелството, че лицето е изпълнявало тези длъжност през посочения период е безспорно по делото. Във връзка с установяване на условията и тежестта на труда, който е полаган от И. Петров през процесния период, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган труда като "ел. заварчик", респективно наличието на обособено звено за осъществяване на дейността, размера на осигурителните вноски и наличието на вредни условия на труд, първоинстанционният съд правилно е допуснал назначаването и изслушването на вещо лице. От изготвената експертиза на вещото лице се установява, че през спорния период И. Петров е получавал допълнително възнаграждение за вредни условия на труд и трудовата му дейност е осъществявана в обособен спомагателен цех или спомагателен участък в Зърнено фуражно предприятие Хасково. В разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.); е предвидено, че трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория независимо в кой отрасъл на производството е положен щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Съгласно т. 20 ПКТП (отм.); се зачита от втора категория трудът на електро- и газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че трудът на И. Петров като "ел. заварчик" положен в "Клокотница" ЕООД следва да се зачете от втора категория. Следва да се отбележи, че съгласно указанията дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците положен до 01.01.2000 г. трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); ; от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Становището на административния орган не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. С оглед на изложеното се налага извода, че в случая намира приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20 ПКТП (отм.); , поради което положеният труд от Петров като електрозаварчик в "Клокотница" ЕООД следва да се зачете от втора категория. Записът на т. 20 ПКТП се прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо от отрасъла като релевантни са вредността и тежестта на труда, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ТП НОИ Хасково да заплати на И. Петров разноски по делото в размер на 500 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,