Решение № 9071 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2017 г.

Решение № 9071 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. В. от гр. Г. срещу решение № 10 от 09.03.2017 г., постановено по адм. д. № 9/2017 г. по описа на Административен съд - Г. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Г., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Г. е отхвърлил жалбата на Т. В. В. от гр. Г. срещу решение № 65 от 15.12.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 3805172199 от 01.07.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Г. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Правилно първоинстанционния съд е приел, че с процесното решение на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г., поправено с решение № 6 от 14.02. 2017 г. на същия административен орган, е потвърдено разпореждане, с което на основание чл. 100, ал. 1 КСО и ПМС № 136 от 08.06.2016 г., получаваните от В. пенсии са били осъвременени. При условията на чл. 168, ал. 1 АПК и с оглед заявеното от жалбоподателката оспорване само на размера на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е извършил проверка на тази пенсия и то само на фактическите и правни основания, посочени в решение № 65 от 15.12.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. и на разпореждане № 3805172199 от 01.07.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Г., които касаят осъвременяване на цитираната пенсия, а не първоначалното й определяне или изменение при други законови предпоставки. С ПМС № 136 от 08.06.2016 г. е определен нов размер на социалната пенсия за старост, а именно 118.14 лв. месечно, като в размера на тази пенсия е включено и осъвременяването й за 2016 г., съгласно чл. 100, ал. 1 КСО. В разпоредбата на чл. 100, ал. 1 КСО изрично е записано, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. По силата на цитираното законово правомощие, с решение 5.1 от протокол № 5 от 16.05.2016 г., Надзорният съвет на НОИ е приел, пенсиите отпуснати до 31.12.2015 г., да се осъвременят от 01.07.2016 г. с 2.6 на сто. Съгласно чл. 70, ал. 9 КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При спазване на тези разпоредби, съдът правилно е приел, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. е осъвременена съгласно законовите изисквания. В жалбата си до първоинстанционния съд В. е твърдяла, че не оспорва процентното изменение на размера на пенсията й, а начина по който е формирана първоначалната й пенсия през 1992 г. От данните по административната преписка се установава, че с разпореждане № 3805172199 от 07.05.1992 г. на Дирекция за пенсионно осигуряване гр. Г., на В. е отпусната пенсия за изслужено време и старост, на основание чл. 9 и 10 г. от отменения Закон за пенсиите, което разпореждане представлява влязъл в сила административен акт. Освен това правилно съдът е съобразил, че осигурителният стаж на В. е бил предмет на съдебен контрол по адм. д. № 9/2009 г. по описа на Административен съд - Г. и по адм. д. № 7529/2009 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Това означава, че преразглеждане на периоди от същия осигурителния стаж на пенсионера е процесуално недопустимо, тъй като съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Цитираните съдебни актове са между същите страни и спорът между тях, разрешен с влязло в сила решение относно осигурителния стаж, не може да бъде пререшаван, в какъвто смисъл са нормите на чл. 298 и чл. 299 ГПК. Влезлите в сила индивидуални административни актове и решенията на административните съдилища подлежат на изпълнение, а не на оспорване. В този смисъл, директорът на ТП на НОИ гр. Г. е прекратил производството по жалба на В. вх. № 1012-07-16 от 13.10.2015 г. и постановеното от този административен орган решение № 55 от 19.10.2015 г. не е било обжалвано от лицето. По изложените в тези мотиви съображения оспореното решение на първоинстанционния съд се възприема като правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,