Решение № 6613 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2017 г.

Решение № 6613 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Г. С." ЕООД, ЕИК *********, гр. К., подадена чрез адв. Димитров, срещу Решение № 342 от 16.01.2017 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. дело № 11026 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-22001015006708-091-001/15.04.2016 г., в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 352 763,58 лв. и съответно е начислен корпоративен данък за внасяне за 2014 г. в размер на 35 254,36 лв. и лихви за просрочие в размер на 3731,71 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП моли чрез юрк. Бояджиев за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и недоказана. В хода на първоинстанционното производство не са представени относими доказателства, с които да се оборят основанията и констатациите за извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "Г. С." ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22001015006708-091-001/15.04.2016 г., в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 352 763,58 лв. и съответно е начислен корпоративен данък за внасяне за 2014 г. в размер на 35 254,36 лв. и лихви за просрочие в размер на 3731,71 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и констатираната въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка, а именно: Според банковите извлечения от сметката на дружеството в "Алфа банк" АД, на 6.03.2014 г. е получен превод в размер на 350 125.15 лв., нареден от ЧСИ С. Б. Я.. В периода от 6.03.2014 г. до 30.04.2014 г. са изтеглени суми в брой общо в размер на 349 836.20 лв. Разликата до получената сума е удържана от банката за такси. На 30.07.2014. г. е била получена сума в размер на 2 638,43 лв. с наредител ЗК "Олимпик" и основание за превода - щета по гражданска отговорност. За процесната 2014 г. дружеството не е водило сметка 503 "Разплащателна сметка". Според обясненията на представляващият дружеството жалбоподател същият в качеството си на упълномощено лице на "В. 08" ЕООД, е получил по банковата сметка на "Г. С." ЕООД в "Алфа банк" АД сума в размер на 350 125,15 лева. Същата е била присъдена в полза на "В. 08" ЕООД по съдебно дело против "Уникредит лизинг" ЕООД. Предвид липсата на открита на името на "В. 08" ЕООД банкова сметка, на ЧСИ е била посочена сметката на "Г. С." ЕООД. Непосредствено след осъществяване на превода, сумата е била изтеглена от М. Г. Д., /представляващ "Г. С." ЕООД, в брой. Липсват обяснения за какво са използвани паричните средства, изтеглени от банковата сметка на ревизираното лице. Сред приложените документи не са представени такива, които да са подписани между "Г. С." ЕООД и "В. 08" ЕООД, удостоверяващи, че сумата подлежи на връщане. Приходната администрация е констатирала, че от страна на "В. 08" ЕООД не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., липсвала информация за декларирани приходи, в т. ч. и спорната сума от 350 125,12 лева. Според решаващия административен орган, налице е хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО. Относно получената по банков път сума в размер на 2 638,43 лв., представляващият дружеството жалбоподател е обяснил, че тя не е приход за ревизираното лице, защото е получена като обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, увредил собствено на дружеството МПС. С. приходните органи ревизираното лице следвало да отрази получения превод в размер на 2 638,43 лв., съставляващ обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" в счетоводните си регистри и да го отчете като извънреден приход, който подлежи на данъчно облагане по реда на ЗКПО. В резултат на изложеното на основание чл. 78 от ЗКПО, органите по приходите са извършили увеличение на ФР със сумата от 352 763,58 лева. След преобразуването е изчислен данъчен финансов резултат - печалба в размер на 352 543,58 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 35 254,36 лв. и лихви 3731,71 лева. Съдът е преценил за недоказан довода на РЛ, че сумата в размер на 350 125,15 лв. е получена без основание и дружеството дължи нейното връщане на "В. 08" ЕООД, тъй като до приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства в тази насока. Не са представи доказателства, установяващи вярно отразяване на стопанските операции, защото в хода на ревизията е констатирано от ревизиращите органи, че в счетоводството на ревизираното лице и при наличие на активна разплащателна сметка, не е водена счетоводна сметка 503. Процесната сума съставлява укрит приход, поради което правило на осн. чл. 78 от ЗКПО е коригиран финансовия резултат с нея. Сумата в размер на 2 638,43 лв. според решаващия съд притежава характеристиките на извънреден приход, но подлежи на данъчно облагане по реда на ЗКПО, до изм. пред 2016 г. Задълженото лице е имало възможност да я осчетоводи по сметка 495 - разходи за застраховки или да я отрази в следващата година, за което той не е представило доказателства по делото. Сумата не е няма счетоводно отражение при "Г. С." ЕООД, според фактическите установявания на ревизиращите, съдържащи се в РА, РД, в депозираните по делото счетоводни докумнти за 2014 г. Правилно поради това, в данъчния финансов резултат цитираната сума е била включена в таблицата досежно установения корпоративен данък. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Във връзка с приложението по чл. 78 от ЗКПО, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА. Съгласно тази норма при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да се отчетат през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от ДЗЛ. Основният аргумент на ревизиращите органи относно извършеното преобразуване на ФР, е получаването на суми по банков път от страна на ДЗЛ, ненамерили отражение в счетоводните му регистри, респ. при определяне на крайния финансов резултат за 2014 г. По делото е недоказана тезата на касатора, че сумата от 350125,15 лв., преведена от ЧСИ Ст. Я., е получена без правно основание и се дължи връщането й на "В. 08" ЕООД, поради което не следвало да бъде отчетена като приход. Страните не спорят, че представляващия дружеството "Г. С." ЕООД е посочил банковата сметка на собствееното си дружество, по която да бъде преведена горепосочената сума, дължима на друго дружество -"В. 08" ЕООД. В допълнение е установено, че "В. 08" ЕООД има задължения към бюджета в големи размери, поради което е наложен запор на собствените му банкови сметки, респ. твърдението за липса на банкова сметка е невярно и цели избягване плащането на данъчни задължения. С касационната жалба също не са ангажирани доказателства за връщане на сумата на "В. 08" ЕООД. Напротив установено е, че ревизираното дружество се е разпоредило с процесната сума, като я е изтеглило от банковата си сметка в брой. Сумата в размер на 2638,43 лв., за която касатора твърди, че е получена като застрахователно обезщетение, също не е надлежно осчетоводена. Правилно е приложен НСС-8, според който за отчетния период се включват и сумите от получени застрахователни обезщетение, поради което законосъобразно с РА е увеличен ФР на дружеството за процесната 2014 г. и е начислен КД в размер на 35254,36 лв. и лихви за просрочие в размер на 3731,71 лева. Предвид на гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,