Решение № 14724 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2020 г.

Решение № 14724 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 2330 от 29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13318/2019 г. Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата на А. Г. срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221718006884-091-001/28.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 1610/24.09.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който е ангажирана отговорността на А. Г. по чл. 19 ДОПК за задълженията на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД за корпоративен данък в размер на 30 310, 66 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и за данък върху добавена стойност в размер на 192 352,52 лв. за данъчните периоди: от 01.09.2014 г. до 30.06.2015 г., и е отменил РА в частта, с която е ангажирана отговорност на А. Г. по чл. 19 ДОПК за задълженията на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД за лихви в общ размер на 95 835,97 лв. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Жеков оспорва съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221718006884-091-001/28.06.2019 г. в частта, с която е ангажирана отговорността на А. Г. по чл. 19 ДОПК за задълженията на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД за корпоративен данък в размер на 30 310,66 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и за данък върху добавена стойност в размер на 192 352,52 лв. за данъчните периоди: от 01.09.2014 г. до 30.06.2015 г. Посочва, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според изложеното в жалбата, органът по приходите не е събрал преки доказателства и не е обосновал кумулативното наличие на всички обстоятелства, предвидени в чл. 19, ал. 2 ДОПК, а е доказал единствено, че за периода на ревизията ревизираното лице е била управител и че дружеството има задължения. Счита, че не е доказано нито наличието на недобросъвестност, нито че Георгиева е извършвала с лични действия плащане в пари, което да е скрито разпределение на печалбата. Прави се оплакване, че органът по приходите не е посочил точно коя хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК е имал предвид. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което РА да бъде отменен и в посочената част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба на А. Г. директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Постъпила е и касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2330 от 29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13318/2020 г. от административен съд С.-град, в частта, с която е отменен РА № Р-22221718006884-091-001/28.06.2019 г. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че задължението за лихви е извън обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК като се позовава на разпоредбите на чл. 14 и чл. 16 ДОПК, очертаващи задължените лица и техните отговорности. Прави се искане настоящата съдебна инстанция да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената държавна такса. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на А. Г. е неоснователна, а тази на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е основателна. С оспорената пред Административен съд С. - град част на РА на А. Г. е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД за корпоративен данък в размер на 30 310, 66 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., за ДДС в размер на 192 352, 52 лв., установени с РА № Р-22002216007888-091-001/28.04.2017 г., както и за начислените лихви за просрочие в общ размер на 95 835, 97 лв. Органите по приходите са ангажирали отговорността на А. Г. за това, че същата недобросъвестно се е разпоредила с налични в касата на дружеството суми, което е довело до невъзможността за погасяване на установените на дружеството данъчни задължения. По касационната жалба на А. Г.: Страните не спорят, че през ревизираните периоди А. Г. е била едноличен собственик и управител на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД. Също така безспорно е, че с влязъл в сила РА № Р-22002216007888-091-001/28.04.2017 г. на дружеството са установени задължения за корпоративен данък и за ДДС, които не са платени. Установена е и невъзможността за събиране на данъчните задължения, предвид приложената по делото справка на публичния изпълнител с изх. № С180022-134-0002667/24.10.2018 г. по изп. дело № 160022338/2016, в която дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем, като в справката е посочено, че е издадено разпореждане за прекратяване на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. Спорът е относно останалите елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, за които А. Г. твърди, че не са доказани. Наведените доводи и възражения в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът обосновано и законосъобразно ги е приел за неоснователни. Правилни са изводите на решаващия състав, че в РА не е конкретизирана приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като действително не е посочено изрично, че се касае за скрито разпределение на печалбата. Обосновано е прието, че това се извежда от описанието на действията, които според ревизиращите осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК и които следва да бъдат квалифицирани като скрито разпределение на печалбата, както е приел и директорът на Дирекция "ОДОП". Георгиева не отрича, че според подадените от дружеството данни (приложения към ГДД) към 01.01.2016 г. в касата на дружеството е следвало да бъде налична сума в размер на 826 000 лв. Не отрича и че посочената сума в края на 2016 г. вече не е била налична, както е отразено в същите документи. Следователно, в рамките на посочения едногодишен период паричните средства са били обект на разпоредителни действия, а доколкото няма данни, а и не се твърди, че друг освен нея като едноличен собственик и управител е имал право и възможност да оперира със сумите, правилно съдът е приел, че именно тя е осъществила разпоредителното действие - обстоятелство, което по същество не се оспорва. Изводът, че след като за самото изваждане/теглене на сумите от касата не са представени разходооправдателни или други документи, поради което тезата, че с посочените суми управителят е погасила парични задължения на дружеството остава изцяло недоказана, се споделя от настоящия състав. С оглед на това, при липсата на каквито и да било документална обоснованост за извършената касова и финансова операция, изводът, който се налага е, че изтеглените суми не са били използвани за дейността на дружеството, а същите са получени от едноличния собственик на капитала. След като управителят, който е изтеглил наличните парични средства, е и негов едноличен собственик, и няма данни сумите да са използвани за дейността на дружеството или за други цели, следва да се приеме, че е осъществено скрито разпределение на капитала и е изпълнена хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно в тази му част. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Обоснован е мотивът на първоинстанционния съд, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно и в случая те са доказани по делото, а направеното в този смисъл възражение е неоснователно. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП: За да отмени РА в частта, с която е ангажирана отговорност на А. Г. по чл. 19 ДОПК за задълженията на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД за лихви в общ размер на 95 835, 97 лв., съдът е приел, че отговорността по чл. 19 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения. Посочил е, че в нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размер на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях. Тези изводи са неправилни. Направеното възражение от директора на Дирекция "ОДОП" - С. е основателно. Касационната инстанция преценява, че задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК. Според чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 ДОПК определя нормите в чл. 16 ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 ДОПК. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени в тази част и вместо него да се отхвърли жалбата на А. Г. срещу РА в частта, с която е ангажирана отговорност на А. Г. по чл. 19 ДОПК за задълженията на "ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК" ЕООД за лихви в общ размер на 95 835, 97 лв. При този изход на спора в полза на касатора директор на Дирекция "ОДОП" – С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 6810, 16 лв., или в размер на 3405, 08 лв. – за всяка от инстанциите, определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и внесената държавна такса в размер на 766, 69 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,