Решение № 2644 от 14.3.2023 г. на ВАС, IV о.

от 17.08.2015г. на директора на дирекция МДТ при Община Пловдив лист 34 по делото). Приел е, че по отношение на посоченото в оспорената заповед, че имотът не се стопанисва от собственика, по делото не са представени доказателства по какъв начин, чрез каква проверка и въз основа на какво органът е приел това обстоятелство. Още повече дали се стопанисва или не от собственика е без значение за издаването на заповед за завземане, доколкото предпоставката за издаване на такава заповед е имотът/сградата да е безстопанствен/а. А с оглед дефиницията дадена в чл. 23 ал. 5 от НРПУРОИ, безстопанствен не означава, че не се стопанисва от собственика, а че собственикът не може да бъде установен. В случая съдът е приел, че съсобственикът на процесната сграда с ид. 56784.519.1182.1 е установен. Съдът е приел, че липсата на основната материално - правна предпоставка за завземане, а именно имот с ид. 56784.519.241.1 да е безстопанствен, води до извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, което го е мотивирало да постанови оспорения понастоящем правен резултат. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Неоснователно е оплакването на касатора за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. Не следва да се приеме за основателно твърдението, направено с касационната жалба, че оспорената заповед е вътрешнослужебен акт, който няма характер на индивидуален административен акт и няма за цел да създаде права или задължение за Нева Комерсиал АД или да засегне непосредствено права и законни интереси на дружеството, поради което и не подлежи на обжалване. С оспорената от Нева Комерсиал АД заповед 160 А-1461 от 16.06.2016 г. на кмета на община Пловдив на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 13, ал. 2 ЗОС и чл. 23, ал. 7 и 8 от НРПУРОИ е наредено да се завземе като безстопанствен поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56784.519.241 по КККР на гр. Пловдив, с площ 57 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори 56784.519.985, 519. 242, 519. 242, 519. 243, 519. 984, 519. 240, ведно със сгради с идентификатори 56784.519.241. 1 със застроена площ 28 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда и 56784.519.241. 2 със застроена площ 29 кв. м, брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, за който поземлен имот е отреден УПИ II 328, 329, кв. 37 а по плана на Старинна градска част Пловдив, находящ се на [улица], гр. Пловдив. Правилно съдът, с оглед постановеното определение 697 от 27.01.2022г. по адм. дело 11221/2021 г. на ВАС, е приел, че жалбата е насочена срещу заповедта в частта й относно първата посочена в заповедта сграда, което е потвърдено от оспорващия и в съдебно заседание проведено на 23.09.2021 г. - сграда с идентификатор 56784.519.241.1, със застроена площ 28 кв.м., брой етажи 1. По отношение на собствеността на сградата, за която е разпоредено завземване и която е предмет на спора, вещото лице според представените по делото документи е заключило, че Нева Комерсиал АД е собственик на 1/2 идеална част. В случая категорично е налице засягане на конкретни права и интереси на дружеството. Налице е годен за обжалване акт и съдебното производство не подлежи на прекратяване по чл. 159, т. 1 от АПК, като следва да се посочи, че горният извод е направен и с определение 697 от 27.01.2022г. по адм. дело 11221/2021 г. на ВАС. Изложеното обосновава, че обжалваното решение е допустимо. Същото е и правилно. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице и съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 35 от АПК при издаването на административния акт. Съгласно, чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тази връзка, правилно е прието от съда, че въпреки наличните по преписката данни, че дружеството Нева Комерсиал АД е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 56784.519.241.1, които данни дори са посочени в заповедта за завземане, административният орган не е положил необходимите усилия да изясни фактите от значение за случая. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗОС, който изисква съответният имот да е безстопанствен, т. е. да няма данни, кой е неговия собственик, което да е установено по безспорен начин. В настоящия случай е правилен изводът на Административен съд - Пловдив за това, че наличието на тази предпоставка не е доказано нито от административния орган, нито от назначената от него комисия. Нещо повече с оглед доказателствата по делото, включително приетата експертизата се установява, че съгласно т. 10. 2 от план за преобразуване на Евмолпия АД, гр. Пловдив, от 22.06.2004 г. Нева Комерсиал АД е собственик на 1/2 идеална част от сградата подлежаща на завземване. Фактът, че имотът не е бил безстопанствен се потвърждава и от самата заповед, където е описано, че са подадени декларации за местни данъци и такси от дружеството жалбоподател. Неотносими са оплакванията на касатора, че дружеството не може да представи доказателства за стопанисване на имота, както и за каква дейност е използван същият, тъй като фактът на стопанисването на имота е без значение за издаването на заповедта за завземване. Процедурата по чл. 13, ал. 2 от ЗОС е приложима по отношение на безстопанствените имоти на територията на община Пловдив, а именно на имотите, за които няма данни кой е техният собственик, какъвто настоящият случай безспорно не е. След като не е доказано безспорно от административния орган наличието на основната предпоставка за завземане на имотиа, а именно, че същият е безстопанствен, то оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона, както правилно е приел и Административен съд - Пловдив . По изложените съображения и по мотивите, изложени от Административен съд - Пловдив, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касационната жалба. Искането му е направено своевременно и е приложен списък по чл. 80 от ГПК. Претендираният от ответника размер на разноските е 1250 лв. за касационната инстанция и следва да му се присъди.