Решение № 12219 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. А., от гр. Стара Загора, чрез адв. Петрунова против решение 223 / 18.01.2024 г. по адм. дело 558 / 2023 г. на Административен съд Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания не са налични. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 223 / 18.01.2024 г. по адм. дело 558 / 2023 г., Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Р. П. А. против задължително предписание П/Д-СТ-005 от 16.08.2023 година., издадено от Директора на Дирекция Социално подпомагане - Стара Загора. Съдът е приел, че са налице множество доказателства за влошени взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесване на държавни институции относно възникнали между тях конфликти. Предприетите действия, обективирани в обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт са с цел гарантиране на закрила, посредством която да се осигури на детето нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Съгласно това е направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че в отдел Закрила на детето в ДСП - Стара Загора е открит случай във връзка с многократно постъпвали сигнали за осуетяване на режима на лични контакти на С. В. със сина му П., за настройване на детето от страна на майката, както и във връзка с писма от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Стара Загора за съдействие относно изпълнение на режима на лични контакти. Майката на П. В. отказвала срещи с бащата, както и съвместно ползване на социални услуги, въпреки изрично заявеното становище за това на Отдел Закрила на детето. Бащата заявил желание за ползване на социални услуги с цел възстановяване на връзката му с детето, а А. отказвала. Контактите на детето с неговия баща не се осъществявали редовно, a когато такива имало, те били формални от нейна страна, без да има подготовка на детето и опити за укрепване авторитета на бащата в неговото съзнание, което следвало да е взаимно усилие и на двамата родители. Майката е била поканена да подаде в ДСП - Стара Загора заявление за ползване на социални услуги с оглед възстановяване на връзката на детето П. с неговия баща, но не се е явила. Била е уведомена, че при неподаване на заявление ще й бъдат издадени заповед за ползване на социални услуги, както и задължително предписание. При проведен разговор с бащата в ОЗД/ДСП Стара Загора, той е заявил, че няма никаква комуникация с А. и е изолиран от живота на сина си. Детето също не водело разговори с него при срещите им, не отговаряло на въпросите, които бащата му задавал. Пред Административен съд Стара Загора е допуснато събиране на гласни доказателства. Съгласно извършените проверки от компетентните органи, с предписание П/Д-СТ-005/16.08.2023 година, издадено от Директора на Дирекция Социално подпомагане Стара Загора, на основание чл.18, ал.4 ППЗЗДет. във вр. с чл.21, ал.1, т.2 и т.3 Закон за закрила на детето (ЗЗДет), А., като родител на детето П. С. В. е задължена да не допуска разпри и скандали в присъствието на детето и да не отправя обиди и обвинения към другия родител. Задължена е да не коментира пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот, да спазва добър тон при комуникацията с бащата и да не допуска нарушаването на авторитета му като личност и родител (да не се използват нелепи сравнения, обидни епитети, подценяващо или подигравателно отношение, нецензурни думи и др.), да подготвя детето за всяка предстояща среща с бащата по подходящ и позитивен начин, като вземането и връщането на детето е разпоредено да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между нея и бащата (да не проявява агресия към другия родител под каквато и да е форма), да уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения пo отношение на детето и той да има яснота какво се случва с него, да се обръща лично към бащата, когато възникват допълнителни въпроси, свързани с определянето на правила и граници на детето, решения за закупуване на скъпоструващи подаръци, упражняване на хобита или записване на уроци и курсове, което не било изрично регламентирано в съдебното решение за упражняването на родителските права и режима на контакти, да не прехвърлят тя и бащата отговорността на детето само да решава, когато те като родители следва да вземат общи решения, и да не му делегират несвойствени за възрастта му права, задължения и отговорности, да изпълнява предприетите по Закона за закрила на детето мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето, да спазва издадената от ДCП Стара Загора Заповед за ползване на социални услуги с изх. ЗД/Д-СТ-117/15.08.2023 г. съгласно посочените в нея условия, срокове и честота, да изпълнява решението на съда относно режима на контакти на майката със сина. За изпълнение на горните предписания е определен еднодневен срок. Текстът на чл. 4 ЗЗДет установява мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл.4, ал.1, т. 1 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Нормата от чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. изисква ползването на социални услуги да се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" в случаите, при които: не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Нормата на чл. 9 § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24 § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки един от родителите. Правилно съдът е приел, че детето П. В. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на майката няма реално желание за ползване на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ да ползва такива услуги, както и неоказване на съдействие от нейна страна за реализиране на срещи между бащата и сина. Съгласно чл. 18, ал.4 ППЗЗДет при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция Социално подпомагане издава задължително предписание. Предписанието е обосновано с приложението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет., поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на майката, детето да се вижда с баща си. Отчетен е не само техния преустановителен, но и превантивен характер. Касационната жалбоподателка е всеотдаен родител и е положила много усилия за изграждане на близост със сина си, но за правилното и пълноценно възпитание на детето е необходимо връзката между него и бащата да не бъде прекъсвана, независимо от отношенията между двамата родители. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на съдебното решение. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответникът не е поискал такива и не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение