Решение № 7882 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2011 г.

Решение № 7882 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Георгиева, пълномощник на Къна Димова Димитрова, против решение № 4012/6.12.10 г. по адм. д. № 8248/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Величко Джендов Авджиев поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответникът, Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № РД-18-63/25.09.09 г. на Изп. д-р на АГКК-София на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на част от землището на с. Мърчаево (без територията на Природен парк "Витоша"), район "Витоша", Столична община. Предмет на оспорването по жалбата на Величко Джендов Авджиев е заповедта в частта на имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 49597.1706.47 и 49597.1706.45. За да отмени заповедта в обжалваната й част и върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел, че границата по одобрената със заповедта кадастрална карта не съответства на съществуващата на място материализирана такава. Този извод е възприет въз основа на неоспорено от страните и включено в доказателствения материал по реда на чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 АПК писмено заключение и комбинирана скица към него (59 - 64), изготвено от в. л. инж. Христова. Касационната жалба, подадена с доводи за неправилност на решението е неоснователна. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, релевирани от касатора. Източниците на данни, необходими при изготвяне на кадастралната карта са определени с разпоредбата на чл. 41 ЗКИР, доразвита с чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в чиято ал. 1, т. 1 - 5 източниците на данни за установяване границите на поземлените имоти са изброени приоритетно. При липсата на означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочени на място гранични точки (т. 1), административният орган е следвало да ползва посочения в т. 2 източник на данни, а именно - да съобрази съществуващите на място материализирани граници. Установяванията по делото налагат извод, че това правило не е спазено. От писменото заключение на в. л. Христова е установено, че в спорната част (оцветена в жълто на комбинираната скица) на място границата е материализирана по т. 8-9-9-12-1. Възприетият въз основа на тази констатация извод за незаконосъобразност на административния акт, одобрил по кадастралната карта границата в спорната част по т. 8-9-10-11-12-1 е обоснован. Позоваването на приложена регулация по влязъл в сила регулационен план е неоснователно, тъй като съгласно т. 4 този източник е меродавен в случаите, в които границите на имотите не са материализирани. При постановяване на решението си съдът е обсъдил относимите към спора доказателства и възприемайки въз основа на тях и в съответствие със закона решаващи правни изводи е спазил съдопроизводствените правила. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,