Решение № 582 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 957/2008 г.

Решение № 582 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 957/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М., тримата от гр. М., срещу решение от 22.11.2007 г. по гр.д. № 441/2005 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е оставено в сила решение от 23.02.2005 г. по гр.д. № 879/2004 г. на Районен съд - Монтана, с което на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС по иска на С. Н. С. и И. С. Н. е разпределено ползването на съсобствен поземлен имот в гр. М. по скицата - проект № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата И. С. Н. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Ответникът по жалбата С. Н. С. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС от С. Н. С. и И. С. Н. срещу К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М., за разпределение на на съсобствен поземлен имот пл. № 2630 в кв.42 по плана на гр. М. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на имота по скицата-проект № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че това разпределение на ползването на имота удовлетворява най-пълно и справедливо правата на страните и реалното застрояване. Установено е, че към приключване на първоинстанционното производство по делото страните по делото са съсобственици с права както следва: за С. Н. С. и И. С. Н. - общо 405/480 ид.части, за К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М. - общо 75/480 ид.части от поземлен имот пл. № 2630 в кв.42 по плана на гр. М. Ответниците притежават построената в имота масивна сграда - Кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ 66,26 кв. м., а ищците - останалите постройки в имота. Във въззивното производство е представено влязло в сила на 04.02.2006 г. решение от 27.12.2005 г. по гр.д. № 974/2005 г. на Районен съд-Монтана, с което е обявен за окончателен сключения на 9.05.2005 г. между С предварителен договор за покупко-продажба на 180/480 ид.части от процесния имот, в еднос 1/2 ид.част от намиращата се в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 77 кв. м., за сумата 15000 лв., от която продавачът е получел от купувача 10000 лв., а останалата част от 5000 лв. са платими в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Решението по този спор внася промяна в съсобствеността, която е от значение за разпределението на ползването на имота, но не е отчетено от въззивния съд по спора. Неправилно е прието от въззивния съд, че не е установена промяна в правата на страните. Този извод не може да бъде подкрепен със съображенията, че не е бил решен окончателно и спорът по иска на И. Н. по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване от И. Н. при условията по сключения и обявен за окончателен предварителен договор. Решенията по посочените спорове са от правно значение за принадлежността на правото на собственост и на неговия обем и поради това са от значение и за правилното решение в производството на съдебна администрация за определяне на мерки за ползване на общата вещ от съда. Като не е съобразил това и е разпределил ползването на имота, без да отчете внесените промени в съсобствеността, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано. Допуснатото нарушение на материалния закон е довело до съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е следвало съгласно чл. 157 от ГПК (отм.), но не е възложил изготвянето на експертно заключение за разпределение на ползването на имота с оглед на настъпилата промяна в съсобствеността. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да съобрази правата на страните в съсобствеността, като съобрази настъпилите промени в нея с оглед на приключилия спор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение