Решение № 13175 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2011 г.

Решение № 13175 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кембароу ММ 5" АД, чрез представляващия Димитър Иванов Георгиев, срещу решение № 7 от 5.01.2011 г. по адм. дело № 667 по описа за 2010 г. на административния съд - Благоевград, с което по жалбата на дружеството относно определено задължение по ЗМДТ с АУПОВ под № 41 от 15.06.2010 г. на кмета на община Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Благоевград не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Благоевград е бил сезиран с жалба срещу АУПОВ под № 41 от 15.06.2010 г. на кмета на община Благоевград, с който на дружеството - жалбоподател е определено задължение по ЗМДТ, а именно за такса за битови отпадъци общо в размер на 161 515.50 лв. и лихва за забава в размер на 48 785.19 лв. за 2005 г., за 2006 г., за 2007 г., за 2008 г. и за 2009 г. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства, включително основното и допълнителни заключения по назначената съдебно-икономическа експертиза, анализирани са приложените разпоредби на чл. 17, чл. 62, ал. 1, чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ и е направен извод за частична незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Основният спорен момент по делото е бил относно дължимостта на задължението и неговия размер, като при формиране на преценката си съдът е отчел, с оглед изискванията на чл. 62, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ, че такса битови отпадъци се дължи в размер на 93 380.06 лв., както и лихва за забава в размер на 26 229.66 лв. Намаляването на размера на задължението с постановяване на съдебния акт се обуславя от обстоятелството, че общината не предоставя услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци или други съоръжения. То очевидно не се оспорва, след като няма подадена касационна жалба срещу тази част от съдебното решение. Съдът се обосновава с представените по делото 5 броя заповеди, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от кмета на община Благоевград, чрез които са определени границите на районите на общината и селата, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Между тях е и с. Зелен дол, в което се намира седалището на дружеството, съответно неговите административната сграда, селскостопански сгради и др. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е преценил тези доказателства, понеже от тях не се констатира по категоричен начин дали услугата е реално предоставяна, както и че е следвало да се съобрази с удостоверение изх. № 12 от 20.10.2010 г. на кмета на с. Зелен дол относно спора в тази му част, а именно, че не се дължи ТБО и по повод услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния недвижим имот. Същата е неоснователна, понеже това удостоверение е свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила, която следва да се преценява. От съдържанието му се констатира, че съгласно заповед № 2230 от 30.10.2009 г. на кмета на община Благоевград не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване за съответния район, но това се отнася за 2010 г., която не е предмет на оспорения административен акт. Следва да се сподели и съображението на първоинстанционния съд, че обстоятелството дали сметосъбирането и сметоизвозването е организирано в определен район се удостоверява със заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, не от кмета на населеното място. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,