Решение № 40 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2018 г.

Решение № 40 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. М., срещу решение № 34 от 28.02.2018 г. на Административен съд – Л. по адм. дело № 368/2017 г., с което съдът е отхвърлил оспорването на М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0359-000212/14.09.2017 г., издадена от Началник РУП към ОДМВР Л., РУ Т.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, включително и да се намали времето, за което автомобилът на жалбоподателката е с прекратена регистрация от триста на двеста дни. Ответникът по касационната жалба, началникът на РУП към ОД на МВР – Л., РУ – Т. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на разглеждане пред админитративния съд е била Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0359-000212/14.09.2017 г., издадена от Началник РУП към ОДМВР Л., РУ Т., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на В. М. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ за срок от 300 дни. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на И. Кацарски е съставен акт за установяване на административно нарушение № 812 от 14.09.2017 г., за това, че на 14.09.2017 г., около 21:45 часа в с. С. село, ул. "Централна", е управлявал лек автомобил "М. С. С.", с per. [рег. номер на МПС], собственост на В. М., след като СУМПС е било отнето по административен ред на 08.10.2015 г., нарушението е извършено в едногодишен срок след като има влязло в сила НП за същото нарушение. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона и в съответствие с материалния закон. За да постанови този резултат административния съд е съобразил приложимата правна норма на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, в редакцията към издаването на процесната Заповед, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН И. Кацарски е нарушил разпоредбата на чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал чуждо МПС, с отнето по административен ред СУМПС. О. са относимите за случая разпоредби. Административния съд е приел, че формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателката и по делото безспорно е установено, че лекия автомобил, собственост на В. М. е бил управляван в момента на извършената проверка от лице, което не притежава СУМПС. Т. на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорения административен акт са отхвърлени, като неоснователни. Съда е приел още, че не са налице основания и предпоставки за уважаване на алтернативното искане на жалбоподателката за изменение на заповедта по отношение на срока. Решението е неправилно. Административен съд – Л. правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма, но неправилно е приложил материалния закон. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени, но съдът не е обсъдил факта, че ПАМ за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В случая при издаването на ПАМ за срок от 300 дни е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. От обстоятелството, че СУМПС на водача е било отнето не може да се направи извод, че той представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би била налице при управление на МПС от лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. Като е определил прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 300 дни, органът не е упражнил предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. От приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 0489-042 от 19.03.15 г. е видно, че жалбоподателката В. М. е със 64% намалена трудоспособност, като такова лице е и нейната майка видно от експертно решение № 0373-034 от 01.03.16 г., същата е с 95% намалена трудоспособност с чужда помощ. На следващо място при наличие на предвиден от законодателя срок от 6 месеца до една година, не се установява, поради липса на мотиви, по какви съображения, АО е приел, че ПАМ следва да бъде определена за срок от 300 дни. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната ЗППАМ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,