Решение № 1369 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2017 г.

Решение № 1369 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Б. против решение № 153 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6353/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство тип "скоба", предприета спрямо автомобил марка "Нисан" с рег № **** от контрольор "Автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - контрольор "Автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., не взема становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 09.06.2016 г. г. Б. е паркирала автомобил марка "Нисан" с рег № **** в гр. С., ул. "Кирил и Методий" № 140 пред гараж, обозначен с пътна маркировка - начупена линия, определяща го като забранено за паркиране място. И. А. - контрольор "Автомобилен транспорт" при "Център за градска мобилност" е наложил спрямо автомобила ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на ППС, тъй като за автомобила не е платена дължимата цена за паркиране. Според съда в случая е била налице хипотезата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП, тъй като автомобилът е паркиран в обхвата на "Зелена зона" и за него не е платена такса за паркиране. Според АССГ без значение е обстоятелството, че автомобилът е паркиран върху място, където е забранено паркирането. Дори и в този случай такса се дължи. При тези съображения съдът е приел, че ПАМ е наложена в съответствие с нормативните изисквания, уреждащи спорното правоотношение. Същата е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Стигайки до тези изводи, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. По делото не е спорно, че автомобилът е паркиран пред гараж, обозначен с пътна маркировка - начупена линия, определяща го като място забранено за паркиране. Безспорен е и фактът, че мястото, където е паркиран автомобилът, попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране, съгласно представената по делото Заповед № СО15-РД-09-05-437/29.07.2015 г. на кмета на Столична община за въвеждане на територията на общината на режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона". За престоя не е била заплатена дължимата цена (с SMS или талон). В изпълнение на правомощията си служителят при ЦГМ, е наложил предвидената в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда - "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им по въпроса за приложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които със закон са забранени за паркиране. Този въпрос е обуславящ преценката за правомерността на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а отговорът следва при съобразяване на относимата нормативна уредба и правната характеристика на ПАМ по ЗДвП. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община ППС, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство ("скоба"). Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства (ППС), се организира и осъществява от общинското дружество "ЦГМ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. Издадена е заповед № СО15-РД-09-05-431/29.07.2015 г., с която са одобрени ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез използване на техническо средство тип "скоба", съгласно Приложение № 1, неразделна част от същата. Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. В териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. С. на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници - улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането. По делото е безспорно установено, че процесният автомобил е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП пред гараж, като в случая се затруднява достъпа до него. Установената с нормативен акт забрана за престой и паркиране не би могла да бъде валидирана чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране. С оглед на горното следва да се приеме, че санкцията за констатираното нарушение е тази, посочена в чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП. Визираната разпоредба гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ: т. 5 - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б. "б" - паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. От друга страна приложената ПАМ не съответства на целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяване на административните нарушения. С приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП очевидно няма да се преустанови нарушението, което ответникът е извършил, паркирайки автомобила си пред входа на гараж, с което е затруднил достъпа до него, а напротив - с удължаването на престоя на ППС ще се създадат предпоставки за допълнително утежняване на пътната обстановка и в крайна сметка до състояние на продължаване на вредните последици от нарушението. Предвид изложеното приложената ПАМ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е стигнал до извод, различен от горния, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което обжалваната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение