Решение № 1636 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2011 г.

Решение № 1636 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 693/21.03.2011 г. по адм. д. № 643/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 03251000196/29.11.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която допълнително е начислен ДДС 13 373,20 лв. с лихви за периода м. 08.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Антора" ЕАД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 03251000196/29.11.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която допълнително е начислен ДДС 13 373,20 лв. с лихви за периода м. 8.2009 г. по 3 бр. фактури от "Кингспан" АС - Чехия по осъществено вътреобщностно придобиване на стоки. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Според съда за осъщественото вътреобщностно придобиване на стоки не е издаден протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, фактурите са отразени в дневника за покупки, дневника за продажби и справката-декларация за м. 08.2009 г. с посочена данъчна основа 66 866,01 лв. и начислен ДДС - 0 лв. Данъкът по придобиването не е начислен и не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, поради което с РА е начислен 13 373,20 лв. ДДС за м. 08.2009 г. на основание чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС по осъщественото вътреобщностно придобиване на стоки и 2111,92 лв. лихви. Съдът е приел, че доставката не е укрита щом за нея има данни в счетоводството на получателя. Към жалбата по административен ред е приложен протокол № 3/28.09.2009 г. по чл. 117 ЗДДС, за който съдът е приел, че установява волеизявление на ревизираното лице за упражняване на правото на данъчен кредит по осъщественото въотреобщностно придобиване на стоки. Приел е също, че са налице условията на чл. 73а ЗДДС. Неправилно съдът е приел, че при режимът на самоначисляване данък по принцип не се дължи данък на бюджета, щом лицето получател трябва да начисли данъка и има право на приспадане данъчен кредит за нея в същия размер. Според съда допълнително начисленият данък не е дължим към бюджета, поради което не се дължи и лихви за забава. По тези съображения съдът е отменил РА, в частта за начислен ДДС и лихви за м. 08.2009 г. Решението е правилно като краен резултат, но по други съображения. По чл. 84 ЗДДС данъкът при вътреобщностно придобиване е изискуем от лицето, което извършва придобиването. По чл. 86, ал. 1 ЗДДС лицето, от което данъкът е изискуем, е длъжно да начисли данъка като издаде документ, в който посочи данъка на отделен ред и включи данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация за този период. По чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗДДС документът за начисляване на данъка следва да бъде посочен в дневника за продажби. По чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. От цитираните текстове следва, че при вътреобщностно придобиване получателят следва да начисли данъка като го отрази в протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, отрази протокола в дневника за продажби и в справката-декларация за месеца, в който е издаден протоколът. Следва също, че данъкът е дължим за м. 08.2009 г. и в РА като е начислен данък за внасяне за м. 08.2009 г. е спазен чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС. Съдът незаконосъобразно е отменил РА в частта за начислен ДДС за м. 08.2009 г., като решението в тази част следва да бъде отменено. В случая изводът на съда, че фактурите са отразени в дневника за продажби е необоснован. По делото не са представени дневника за покупки, дневника за продажби и справката-декларация за м. 08.2009 г. и няма основание за такъв извод на съда. В РД е констатирано, че фактурите са отразени в дневника за покупки с посочен начислен ДДС - 0. Независимо от това правилен е изводът на съда, че са налице условията на чл. 73а ЗДДС и за получателя по ВОП е налице право на приспадане на данъчен кредит по извършеното вътреобщностно придобиване. Към жалбата по административен ред е приложен протокол № 3/28.08.2009 г. по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, за който в решението на ДОУИ по жалбата по административен ред се поддържа, че е съставен за нуждите на процеса, след като не е отразен в дневника за продажби и справката-декларация за м. 08.2009 г. Правилно съдът е приел, че този протокол установява волеизявление на ревизираното лице да ползва право на приспадане на данъчен кредит по извършеното вътреобщностно придобиване, което е следвало да бъде взето предвид от решаващия орган в производството по жалбата по административен ред и на основание чл. 73а ЗДДС следваше да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на начисления данък за м. 08.2009 г. на основание чл. 73а, ал. 2 ЗДДС - за периода, в който данъкът става изискуем. След като правото на приспадане на данъчен кредит се признава за периода, в който данъкът е изискуем лихви по РА незаконосъобразно са определени и съдът като е отменил РА в частта, с която са определени лихви за м. 08.2009 г. е постановил законосъобразно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. Следваше съдът да отмени РА в частта, с която за м. 08.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на начисления данък от 13 373,20 лв. Правилно съдът е приел, че чл. 73а ЗДДС е приложим за случая, но не е обсъдил тази разпоредба и неправилно не я е приложил. По чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон като данъчен кредит сумата на данъка, изискуем от него като платец по глава осма, която включва чл. 84 ЗДДС. По чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило условието: издало е протокол по чл. 117 ЗДДС и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма. По чл. 72, ал. 2 ЗДДС е посочено как се упражнява правото на приспадане на данъчния кредит: лицето включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справката-декларация за същия период, и посочва данъчния документ по чл. 71 ЗДДС в дневника си за покупки за същия период. Съгласно чл. 73а ЗДДС при доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчния кредит е налице и когато получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2 (протокол по чл. 117 и чл. 163б, ал. 2) и не е спазил изискванията на чл. 72 (да отрази документа в дневника за покупките и справката-декларация за периода), ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В случая е налице хипотезата на чл. 73а ЗДДС - в счетоводството на получателя има данни за доставката - фактурите, които не са отразени по чл. 72 ЗДДС в справката-декларация, а в дневника за покупките са отразени с посочен нулев начислен данък. С издадения ревизионен акт данъкът е начислен и съдът следваше на основание чл. 73а ЗДДС да уважи жалбата като признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления с РА за м. 08.2009 г. Решението следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м. 08.2009 г. е начислен ДДС 13 373,20 лв. и в частта, с която за същия период не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер 13 373,20 лв., и вместо него в тези части следва да се отхвърли жалбата против РА в частта за начислен данък и да се отмени РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления данък за същия период. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,