Решение № 5517 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16335/2010 г.

Решение № 5517 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16335/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Господинка Господинова Ганева и Стойчо Господинов Стойчев - и двамата от Стара Загора, срещу решение № 354 от 11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 444 от 2010 г. от Административния съд - Стара Загора. В жалбата се излагат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответникът - областният управител на област с административен център Стара Загора, не е взел отношение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-09-614 от 17.08.2010 г. на областния управител на област с административен център Стара Загора, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е било отказано да бъде уважено искане вх. № 473-р от 15.09.2006 г. на Господинка Господинова Ганева и Стойчо Господинов Стойчев за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателите за наличие на политическа репресия спрямо техния наследодател - Господин Манев - б. ж. на гр. Хайнбург, Германия. Развити са съображения, че въпреки наличието на смъртна присъда по отношение на наследодателя, тя не е била изпълнена, тъй като Господин Манев е живял в чужбина след бягството си от България. Посочено е, че липсват доказателства присъдата да е била изпълнена и в частта й за конфискация на имуществото на осъдения. В подкрепа на този извод административният съд се е позовал и на решение на централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ от 31.05.2010 г., с което е било прието, че липсва репресия в случаите, когато наложеното наказание не е било изтърпяно. Така приетото с обжалваното решение е правилно. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з., следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото, с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. С ал. 3 на същия текст се регламентира хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася с решение по чл. 4, ал. 6 от закона по отнесения до нея въпрос. Решението й не подлежи на самостоятелно обжалване - чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, и е окончателно. С решение, обективирано в протокол от 31.05.2010 г., централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е приела, че обезщетение се дължи само за изтърпяна репресия, а в конкретния случай такава не е налице, тъй като наложеното наказание на наследодателя на касаторите не е било изпълнено. Следователно наличието на посоченото решение на помощния административен орган по чл. 4 от ЗПГРРЛ обвързва областния управител и издадената от него заповед е законосъобразна. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - гр. Стара Загора, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,