Решение № 11664 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2016 г.

Решение № 11664 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на А. П. П. от гр. В. за отмяна на влязло в сила определение № 7809 от 28.06.2016 г. по адм. д. № 4475/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил в сила определение № 628/08.03.2016 г. по адм. д. № 511/2016 г. на Административен съд - В. Искателката счита, че са нарушени нейни права да бъде разгледано по същество подадено от нея заявление пред пред СГКК - В. Твърди, че АС - В. неправилно е приел, че прекратяването на производството пред административния орган е законосъобразно. Като е оставил в сила определението на АС - В., тричленният състав на Върховния административен съд също е лишил страната от възможността началникът на СГКК - В. да се произнесе по съществото на подаденото от П. заявление. Иска отмяна на определението, като делото бъде върнато с указания. Ответникът началникът на СГКК - В. не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения, както и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. В конкретния случай, с постановеното определение от тричленния състав на ВАС по реда на чл. 200 АПК, е финализирано проведеното от него специално съдебно производството. По същество искането е неоснователно. От данните по делото е видно, че А. П. е оспорила пред Административния съд - В. заповед № 18-736/27.01.2016 г. на началника на СГКК-В., с която на основание чл. 56, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 2 АПК административният орган е прекратил производството по подадено заявление от 9.12.2015 г. С определение № 628/8.03.2016 г. по адм. д. № 511/2016 г. АС - В. е отхвърлил жалбата, като по същество е приел, че правилно издателят на акта е приложил разпоредбата на чл. 56, ал. 2 АПК, тъй като срокът по чл. 30, ал. 2 АПК е изтекъл. С определение по адм. д. № 4475/2016 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Отмяната като извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни актове е допустима само на изчерпателно изброените в закона основания по чл. 239 АПК. Тъй като става въпрос за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения/определения, т. е. засяга се стабилитета на съдебния акт, съдът не може да тълкува разширително отменителните основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК допуска отмяна на влязло в сила определение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно искането за отмяна на това основание, следва съдът да е допуснал нарушаване на процесуални права на страната.