Решение № 10660 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8574/2025 г.

Производството е по чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сейф Парт ЕООД срещу решение 706 от 24.07.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка КЗК-518/2025г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение D44986343 от 04.06.2025 г. на кмета на община Айтос за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Въвеждане на енергоефективни мерки чрез реконструкция, модернизация и интелигентно управление на уличното осветление на 17 населени места от община Айтос". В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението на КЗК поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосноваността му- касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателят счита за неправилни и необосновани изводите на КЗК, че допуснатото от възложителя нарушение на административнопроизводствените правила относно публикуване на докладите от работата на комисията не е съществено. Оспорва и изводите на КЗК относно законосъобразността на извършеното от комисията оценяване. По тези съображения претендира за отмяна на решението на КЗК и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на възложителя и връщане на процедурата за продължаването й от последното законосъобразно действие. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна- кметът на община Айтос, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Счита решението на КЗК за правилно и иска да бъде оставено в сила като излага и подробни доводи в представено писмено становище и писмени бележки. Претендира заплащането на разноски за тази инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред КЗК е решението на възложителя, с което са класирани участниците и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Въвеждане на енергоефективни мерки чрез реконструкция, модернизация и интелигентно управление на уличното осветление на 17 населени места от община Айтос". Процедурата е открита с решение F678067 от 14.04.2025 г. на възложителя и е с уникален 00195/2025-0006 в ЦАИС ЕОП. За да остави жалбата на Сейф Парт ЕООД без уважение, КЗК подробно е разгледала фактическите констатации по приложената преписка, мотивите на обжалваното решение и доклада на помощния орган и е приела от правна страна, че не са допуснати нарушения на материалния закон, спазени са изискванията на ЗОП и решението на възложителя за избор на изпълнител е правилно. КЗК е приела, че действително възложителят е допуснал нарушение на процесуалните правила, а именно чл.19а, ал.2, т.4 от ППЗОП, като не е публикувал протоколите и докладите на комисиите за провеждане на процедурата в деня на изпращане на решението за избор на изпълнител. КЗК обаче е счела, че това нарушение не е съществено и не е довело до ограничаване на правото на защита на този участник. КЗК е разгледала подробно всички оплаквания на жалбоподателя по отношение на неговото и на класирания на първо място участник оценяване, заявени с жалбата, като е изложила фактически основания и е извела съответните на тях правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно. В процедурата пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а решението е постановено в съответствие с материалния закон. Основното оплакване, поддържано и в касационната жалба, е за допуснато от възложителя грубо нарушение на процесуалните правила, с което е накърнен принципа на публичност и прозрачност при възлагане на обществените поръчки- чл.2, ал.1, т.4 от ЗОП и е осуетено ефективното упражняване на правото на защита на жалбоподателя. Обосновано и в съответствие с доказателствата КЗК е приела, че възложителят е допуснал нарушение на чл.19а, ал.2, т.4 от ППЗОП, тъй като всички протоколи от работата на комисията по провеждане на процедурата са публикувани в електронното досие на обществената поръчка в ЦАИС ЕОП на 17.06.2025 г., а не в деня на изпращането на обжалвания акт на възложителя- 04.06.2025 г. Правилно обаче КЗК е съобразила, че това е нарушение на административнопроизводствени правила и то би обусловило незаконосъобразност на крайния акт само ако е съществено. В правната теория и съдебната практика не съществува противоречие относно критериите, въз основа на които нарушението следва да се квалифицира като съществено. Съобразно тези критерии, преценени с оглед на спецификата на процедурите по ЗОП, съществено нарушение на административнопроизводствени правила е само това нарушение, което се е отразило на решението на възложителя или ако то е довело до сериозно ограничение в процесуалните права на участниците в процедурата. В настоящата хипотеза допуснатото нарушение не би могло да се отрази на вземането на решение от възложителя, тъй като касае публикуването на протоколите от работата на комисията, което следва да се извърши с изпращането на самото решение, т.е. нарушението е осъществено след постановяване на крайния акт, с който е приключила процедурата. Това е така и с оглед на обстоятелството, че при констатирано съществено нарушение на административнопроизводствените правила, КЗК, респ. съдът отменят изцяло или отчасти решението и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие (чл.215, ал.2, т.3 от ЗОП), т.е. евентуалното връщане на процедурата на възложителя за отстраняване на това нарушение, осъществено след постановяване на крайния акт на възложителя, не би имало отражение върху него. Поради това нарушението би могло да се квалифицира като съществено единствено ако е довело до сериозно ограничаване на процесуалните права на участниците в процедурата. Нормите на чл.36, ал.1, т.11 от ЗОП и чл.19а, ал.2, т.4 от ППЗОП действително имат за цел да гарантират спазването на принципа на публичност и прозрачност при провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Но отделно от това, тези две норми имат и друга съществена цел- да гарантират ефективно правото на защита за участниците в процедурата, за които крайният акт се явява неблагоприятен. С оглед на обстоятелството, че съобразно чл.199, ал.2, т.6 от ЗОП във връзка с чл.207 от ЗОП, предметът на контрол за законосъобразност в производството пред КЗК е ограничен до конкретно посочените в срока за обжалване възражения и основанията за тях, законодателят е предвидил, че протоколите от работата на комисията следва да бъдат публикувани в РОП в деня на изпращане на съответното решение по чл. 22, ал. 1, т. 4 8, 10 и 11 от ЗОП, в зависимост от вида и етапа на процедурата. Това е така, тъй като именно от тези протоколи участниците в процедурата могат да се запознаят с работата на комисията, съответно да направят възраженията си във връзка с това. С оглед данните по делото обаче следва да се приеме, че процесуалните права на касационния жалбоподател не са били ограничени. Той се е възползвал от правото си на защита срещу постановения краен акт на възложителя, като го е обжалвал в срок. В жалбата си е изложил конкретни оплаквания във връзка с оценяването на офертите- неговата и на класирания на първо място участник, които са били разгледани подробно от КЗК. Протоколите от работата на комисията са публикувани, макар и в деня, следващ изтичането на срока за обжалване, и в рамките на развилото се пред КЗК производство жалбоподателят е могъл да направи допълнителни конкретни възражения във връзка със законосъобразността на помощния орган на възложителя. В писмено становище, депозирано на 23.07.2025г., такива оплаквания действително са направени. С оглед допуснатия от възложителя пропуск да публикува протоколите от работата на комисията в посочения от ППЗОП срок следва да се приеме, че е допустимо разглеждането на оплакванията относно оценяването, направени от касационния жалбоподател след изтичане на срока за обжалване въпреки правилото на чл.199, ал.2, т.6 във връзка с чл.207 от ЗОП. Да се приеме противното означава да се ограничи правото на ефективна правна защита, което е в противоречие не само с принципите на ЗОП, но и на АПК. КЗК е разгледала по същество възраженията по отношение на оценяването на жалбоподателя и е изложила подробни фактически и правни съображения във връзка с изводите си за тяхната неоснователност. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател на необоснованост и неправилност на изводите на КЗК по отношение на възраженията му във връзка с извършеното от комисията на възложителя оценяване на офертите. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на КЗК за неоснователност на тези възражения и на основание чл.216 от ЗОП във връзка с чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. По отношение на наведените от жалбоподателя твърдения, касаещи и оспорване на оценката му по качествения показател Организация на работата, както и оспорване на оценката на техническото предложение на класирания на първо място участник следва да се посочи, че тези твърдения касаят строго специфична материя на поръчката, съдържаща се в изложенията на техническите предложения на участниците. Назначената от възложителя комисия за преглед и оценка на офертите на участниците формира експертна оценка в рамките на своята оперативна самостоятелност и съобразно притежаваните от членовете й компетенции, професионален опит, квалификация, научни знания, практически умения, възможности и експертиза. КЗК не може и не следва да изземва правомощията на оценителната комисия, като извършва наново цялостен и в пълен обем преглед и анализ на предложенията на участниците, за съответствието им с обявените от възложителя изисквания и условия, както и да и дава конкретни указания по отношение на оценяването на техническите предложения на участниците. Контролът за законосъобразност, който КЗК упражнява по силата на глава ХХVІІ от ЗОП, не се простира върху пререшаване на поставения брой точки по определен показател/комплексна оценка, тъй като това е в разрез със законоустановените й функции на контролен орган. Съобразно одобрената от възложителя методика, ако в техническото предложение на участника не се съдържат едновременно посочените в нея надграждащи елементи, участника получава 0 точки по показателя "Организация на работата". КЗК е направила обоснован извод, че в предложената от жалбоподателя "Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката" не са предложени мярка/мерки за намаляване на негативното въздействие от изпълнението върху околната среда, което е един от задължителните надграждащи елементи за присъждането на 10, 20, 30 или 40 точки. Възложителят е изискал от участниците да предложат една, две, три или повече конкретни мерки за намаляване на негативното въздействие от изпълнението върху околната среда, дефинирани чрез следните компоненти: А) Обхват и същност и Б) Конкретни дейности, които се предвиждат за изпълнението на мярката, включително и в случаите на отклонение от изпълнението й. Освен това възложителят е изискал за всяка мярка да се посочи конкретен/и експерт/и, ангажиран/и с прякото изпълнение на тези дейности с посочване на конкретните му задължения и такъв по контрола и очаквания ефект от изпълнението им. Соченият от жалбоподателя раздел Опазване на околната среда е на стр. 14 15 от стратегията му. Не може да се приеме обаче, че с набелязаните в този раздел действия за опазване на околната среда представляват конкретни мерки, които покриват изискванията на възложителя за минималното им съдържание- обхват и същност, конкретни дейности, ангажирани експерти по изпълнение и контрол, обхват на задълженията им. Ето защо обосновани и при спазване на предварително обявените условия комисията на възложителя е приела, че участникът не представя нито една такава мярка, поради което не следва да му се присъждат точки по този показател. В одобрената документация възложителят изрично е посочил, че ако техническото предложение съдържа работна програма, линеен календарен график и диаграма на работната ръка, съответстващи на изискванията на възложителя, но не съдържа едновременно посочените надграждащи елементи в съответната част на скалата, участникът получава 0 точки по показателя Организация на работата. С оглед на изложеното по-горе изводът на КЗК за недопустимост на възраженията относно оценяването на класирания на първо място участник във връзка с надграждащите елементи (НЕ) по т.2- Околна среда и т.4- Комуникация, е необоснован. Предвид допуснатото от възложителя нарушение на чл.19а от ППЗОП същите са били допустими за разглеждане. Преценката на тези възражения обаче не се отразява на крайния извод на КЗК за липса на извършени от помощния орган на възложителя нарушения при оценяването на офертата на класирания на първо място участник. Както вече се изтъкна по-горе, оценяването се извършва от комисията, назначена от възложителя в условията на оперативна самостоятелност. Комисията на възложителя е приела, че посочените по-горе два надграждащи елемента са налице, тъй като предложените мерки съответстват на изискванията на възложителя като брой и съдържание. Съпоставката между утвърдените с методиката условия и офертата на този участник обосновава този извод- в предложената от участника организация на работата се съдържат съответния брой мерки по посочените надграждащи елементи (стр.135 и стр.156 от Организация на работата- работна програма), които са дефинирани с обхвата и същността им и конкретни дейности, които се предвиждат за изпълнението на мярката, включително и в случаите на отклонение от изпълнението й. По отношение на НЕ2 се твърди, че предложените от участника четири мерки всъщност описват една мярка, която следва да се обозначи като Управление на отпадъците. Това обаче, освен че е въпрос на интерпретация и тълкуване, е и част от експертната оценка на комисията на възложителя и не подлежи на преразглеждане. Опровергава се и твърдението на жалбоподателя, че по НЕ 4 участникът не е посочил конкретни мерки, а е изброил субектите, с които ще се осъществява комуникацията. Налице е изложение както относно методите за осъществяване на комуникация между възложителя, изпълнителя и други субекти, така и дефиниране на конкретни мерки за обезпечаване на прецизност и устойчивост на комуникацията, както и устойчивост и прецизност на координацията (стр.149 и сл., съответно стр.156 и сл.). Ето защо следва да се приеме за правилен и обоснован изводът на КЗК за законосъобразност на действията на помощния орган и възложителя. Назначената от възложителя комисия за разглеждане и оценяване на офертите е изготвила достатъчно ясни, конкретни и подробни мотиви относно оценяване на офертите, поради което процедурата по оценяване на офертите не е опорочена. Предвид изложеното решението на КЗК е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представения списък с приложени към него доказателства, такива са направени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Мотивиран така и на основание чл.216 от ЗОП във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,