Решение № 1842 от 20.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Апостолов, регистриран като ЕТ "М. Апостолов", подадена чрез адв. Д. Русева против Решение 57/16.05.2022г. постановено по адм. д. 14/2022г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-03002720007737-091-001/24.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, в която е потвърден с Решение 285/14.12.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП и на лицето са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01. 2015 г. до м. 07. 2020 г. в общ размер на 68287, 17 лв. главница и лихви в размер на 25503, 45 лв. и за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2014 г. 2019г. в общ размер на 691,00 лева главница и лихви в размер на 422, 82 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения по приложението на материалния закон и твърди, че ревизионния акт е нищожен, тъй като след изтичане на срока за извършване на ревизията, същата е иззета от А. Бонева и са възложени правомощия по възлагане на С. Пенчева, която от своя страна е издала заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията. Тези процесуални действия, според касатора, не следва да се вземат предвид, тъй като са извършени след сроковете на извършване на ревизията, поради което ревизионния акт се явява издаден при липса на компетентност на органа възложил ревизията. Иска се отмяна на обжалваното решение и обявяване на нищожността на ревизионния акт. Алтернативно се поддържа становище за незаконосъобразност на ревизионния акт с искане за отмяната му. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и писмени бележки от адв. Русева, която в съдебно заседание поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен отговор и писмена защита, с която е отправено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възнаграждение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд Шумен е бил Ревизионен акт Р-03002720007737-091-001/24.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, в която е потвърден с Решение 285/14.12.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Административният съд е приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентни по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК органи по приходите, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Приел е също, че по делото липсват данни в ревизионното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения - такива, които са нарушили съществено правото на защита на жалбоподателя. Изложил е подробни съображения относно материалната законосъобразност на ревизионния акт и възраженията за нищожност на акта. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен поради нарушение на материалния закон. Налице е основание за прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен, поради издаването му от некомпетентен орган по приходите, възложил ревизията. По делото не е имало спор по фактите. Не е било спорно, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03002720007737-020-001/11.12.2020 г., издадена от А. Бонева началник на сектор. Със ЗВР е възложена ревизия на жалбоподателя и са определени ревизиращите органи: 1. М. Атанасова-Добрева - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Е. Игнатов - инспектор по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на дружеството на 17.12.2020 г. и с нея е определен срок за извършване на ревизията от три месеца. Срокът на ревизията е продължен съответно до 17.05.2021г. със ЗИЗВР Р-03002720007737-020-002/15.03.2021г. На 27.08.2021г. е издаден Ревизионен доклад (РД) Р-03002720007737-092-001, подписан от определения ръководител на ревизията М. Атанасова-Добрева. С Решение Р-03002720007737-098-001/31.08.2021г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП Варна е иззел разглеждането и решаването на ревизията от А. Бонева и е възложил правомощията по възлагане и извършването й на С. Пенчева, поради това, че служебното правоотношение на А. Бонева е прекратено със Заповед 3-175/09.08.2021г., считано от 01.09.2021г. От своя страна, на 01.09.2021г. С. Пенчева е издала заповед за изменение на ЗВР Р-03002720007737-020-003/01.09.2021 г., с посочен срок за извършване на ревизията до 17.05.2021 г. Въз основа на горното е издаден Ревизионен акт (РА) Р-03002720007737-091-001/24.09.2021 г., подписан от С. Пенчева началник сектор, възложил ревизията и М. Атанасова-Добрева гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Настоящият състав споделя изложените мотиви на административния съд, че неспазването на сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК не обуславят извод за нищожност на ревизионния акт и при липсата на извършено удължаване на срока на ревизията съобразно нормата на чл. 114, ал. 4 ДОПК, не се опорочава крайният акт на ревизията, а не се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В настоящия случай, след изтичане на срока на ревизията е изменен ревизиращия екип, като е определен нов орган възложил ревизията, който е подписал ревизионния акт, без да му е надлежно възложено това правомощие. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК вменява задължението на възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията да издадат ревизионния акт, което определя тяхната материална компетентност, но в случая не е налице надлежно възлагане на ревизията на С. Пенчева. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че изземването на преписката е постановено от Директора на ТД на НАП, който на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК притежава компетентност да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите предвидени в закона. Това, обаче, може да бъде извършено до изтичане на срока за извършване на ревизията, поради което следва да се приеме, че доколкото в случая е извършена промяна без да е налице заповед за удължаване на срока, не е налице валидно изменение на екипа, подписал ревизионния акт. По изложените съображения, обжалвания ревизионен акт е нищожен поради липса на компетентност на подписалия го началник сектор С. Пенчева. Без да е надлежно възложена преписката на Пенчева и тя да е определена за възложител на ревизията, следва да се приеме, че не е възникнало правомощието й да участва в състава на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на ревизионния акт. Като е приел, че оспореният акт е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се прогласи нищожността на обжалвания ревизионен акт. На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, административната преписката следва да се изпрати на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Варна, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за внесена държавна такса в размер на 759.23 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 8 480 лева, което не е прекомерно завишено, доколкото е незначително над минималния размер, установен по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. 160, ал.5 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение