Решение № 8759 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2016 г.

Решение № 8759 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Сити стил 2002"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., жк"Mладост I", бл. ..., вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя Д. З., против Решение № 1956 от 22.03.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 959 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2151401231, на органи по приходите при ТД на НАП С. потвърден от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП в обжалваната част с Решение № 2287/19.12.2014 г., с който са установени задължения за корпоративен данък /КД/ за 2008 г. в размер на 13 720,39 лв. главница и лихви в размер на 7 223,65 лв., както и за ДДС в общ размер на 30 949,60 лв. и лихви в размер на 16 666,80 лева поради непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 26 330 лв. по фактури на "Т. К. 95"ЕООД, "Стела билд"ЕООД и "Застой"ЕООД в данъчни периоди през 2008 г., с предмет строителни услуги на различни обекти. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =несъобразяване на съществените процесуални нарушения при издаването на РА; =необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на услуги, при доказания трудов ресурс на доставчиците "Застой"ЕООД и "Т. К. 95"ЕООД да ги извършат, още повече, че става дума за довършителни и второстепенни работи; =противоречие на решението с установената съдебна практика на ВАС и на Съда на ЕС, съгласно която ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси, липса на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците и придружаващи фактурите доказателства не могат да бъдат основание за отказ на претендираното право; =без значение е обстоятелството, че доставчиците не са вписани в Централния професионален регистър на строителите и че не е доказана материалната и техническата им обезпеченост за извършването на доставките; = не са налице обективни данни за извършена данъчна измама с участието или със знанието на ревизираното дружество; =решението е неправилно и в частта по ЗКПО. Излагат се доводи за всеки доставчик поотделно. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Барух, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на строителни услуги по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и разходи на ревизирания получател по фактурите. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при издаването му процесуалните правила не са нарушени съществено и са обосновани фактическите изводи на органите по приходите, че доставките не са реални, поради което претендираното право на данъчен кредит и признаване на разходи по фактурите е отказано законосъобразно. Ревизираното дружество е действащо предприятие, предоставящо строителни услуги, наето като изпълнител на няколко обекта в ревизираните периоди от различни дружества. Установено е също, че за ревизираните периоди самото ревизирано дружество разполага с 44 наети на трудов договор строителни работници, докато дружествата, за които се твърди, че са наети като подизпълнители, не разполагат с нает персонал. В ревизионното производство е установено, че счетоводството на ревизираното дружество не съдържа аналитично отчитане на влагането на строителни материали на конкретни обекти, нито на отделните договори за строителство, по които дружеството е изпълнител и по-специално за процесните обекти "Зимна градина" в гр. С., бул. "В. Лeвски"№ 45, жилищни сгради гр. В., кв. "Траката",; на ул. "К." в гр. С.. При анализ на количествено-стойностните сметки за извършените услуги с изпълнител ревизираното дружество и на тези на доставчиците с получател РЛ са констатирани несъответствия, а също и при превъзлагането на услугите. В крайна сметка, прието е от органите по приходите, че резултатът на фактурираните услуги не е доказано да е получен от жалбоподателя и той се позовава на правото на приспадане при злоупотреба, защото използването на фиктивни фактури за претендиране на право на данъчен кредит е форма на данъчна измама. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на извършени съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на РА. Първоинстанционният съд, в качеството си на съд по същество, е бил длъжен да се произнесе по наличието на материално-правните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит и разходи по процесните фактури, независимо от евентуално извършени съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на РА, стига последните да не водят до нищожност на акта, каквито твърдения не са навеждани. Законосъобразно съдът е приел, анализирайки съдебни решения на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, че условие, без което не може да се признаят данъчен кредит и разходи, е доказването на реално извършено данъчно събитие, документирано с данъчната фактура. Правилно съдът е приел и че това е фактически въпрос, който следва да бъде разрешен при спазване на правилата националното доказателствено право. Обосновани са фактическите изводи на административния съд, след подробен преглед на представените за всеки доставчик писмени доказателства, че не е доказано ревизираното лице да е получило конкретен резултат на фактурираните услуги именно от посочените доставчици, издатели на фактурите. По делото не е назначавана техническа експертиза, която да установи наличието на конкретен резултат на конкретните обекти; съдържанието на фактурите не може да се свърже еднозначно с представените към тях договори и актове образец 19; счетоводството на самото ревизирано лице не съдържа аналитична отчетност по обекти; не са опровергани констатациите на ревизиращите за несъответствия в количествено-стойностните сметки и превъзлагането на услугите. Ясно е било, че ревизираното дружество е предприятие, което предоставя строителни услуги, за което разполага със собствен персонален и технически капацитет и е регистрирано като такова. То не е установило нито в ревизионното производство, нито при оспорването на ревизионния акт какво точно е било изпълнено от процесните доставчици на конкретните обекти, на които то самото е било наето като изпълнител, а също и кое е наложило наемането на подизпълнители, при наличие на наети строителни работници в ревизираните периоди. Вярно е, че липсата на регистрация на фирмите-доставчици в Централния професионален регистър на строителите не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит, но това обстоятелство е взето предвид от органите по приходите и от съда при съвкупната преценка на всички обстоятелства: ревизираното дружество самото е строително предприятие; не е установено какво точно, кога и как са извършили на конкретните обекти евентуално наети от фирмите-доставчици работници; липсата на отразяване на такава работа в заповедните книги на конкретните обекти; плащане в брой с разходни касови ордери. Предвид изложеното, вижда се, че правото на данъчен кредит е отказано не само, защото трите фирми преки доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси /едната от тя е и заличена като търговско дружество/ и не е доказано да са разполагали с капацитет за извършване на услугите. Тези обстоятелства са взети предвид само като част от обективните данни, приети от органите по приходите и съда, че ревизираното дружество, което е имало възможност да изпълни възложените му услуги със собствен ресурс, е приспаднало данъчен кредит по фактури, които не отразяват реални доставки и така е намалило данъчните си задължения на ДДС за внасяне по фактурите, по които то е доставяло строителни услуги. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон като е съобразил трайната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата по ДДС, съгласно която недопустимо е позоваването правото на данъчен кредит като част от правото на Съюза, с измамна цел. Поради недоказването на реалността на доставките, законосъобразно е съдебното решение и в частта по ЗКПО, съгласно който недопустимо е признаването на разходи по доставки, които не са извършени. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 586,81 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение