Решение № 11547 от 13.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Петрова чрез адв.М. Манолова САК срещу Решение 899 от 05.07.2022 год. постановено по адм. дело 750 по описа за 2022 год. на Административен съд Варна. Изложени са съображения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от нов състав. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна в писмено становище оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е писмо изх. 1029-03-688 от 04.03.2022 год. на директора на ТП на НОИ Варна по повод жалбата на Петрова срещу разпореждане [номер] от 01.01.2022 год. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна, с което считано от 25.12.2021 год. пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е преизчислена в месечен размер на 708, 88 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: Б. Петрова получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната с разпореждане [номер] считано от 26.01.2015 год. на основание чл.68 от КСО в размер на 154, 50 лева. С разпореждане [номер] от 01.07.2017 год. пенсията е преизчислена и считано от 01.07.2017 год. е определен размер на същата от 539, 26 лева. С разпореждане [номер] от 01.07.2018 год. пенсията е преизчислена и считано от 01.07.2018 год. е определен размер на същата от 559, 75 лева считано от 01.07.2018 год. С последващо разпореждане считано от 01.07.2019 год. е определен размер на пенсията от 591, 66 лева. През 2020 год. и 2021 год. пенсията е осъвременена съответно от 01.07.2020 год. и от 01.07.2021 год. С процесното разпореждане [номер]/01.01.2022 год. на ръководителя на ПО считано от 25.12.2021 год. пенсията на Петрова е преизчислена на основание §7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО като е определен месечен размер на същата от 708, 88 лева и отчетен общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 39 год. 08 мес. 01 ден. При индивидуален коефициент 1,563 и средномесечен осигурителен доход за периода 01.01.2014 год. 31.12.2014 год. от 683,34 лева е определен доход за изчисляване на пенсията в размер на 1068,06 лева. Изчислен е процент по чл.70, ал.1 от КСО общо 57,74 % , както следва: 38 год. 01 мес. х 1,35% = 51,41 %, 01 год. 7 мес. х 4% = 6,33 %. Съгласно чл.70, ал.1 от КСО е определен размер на пенсията от 616,70 лева /57,74% от 1068.06 = 616,70 лева/. На основание чл.100 от КСО/2016 год. е извършено осъвременяване на пенсията за този период като е определен размер от 632,73 лева /616,70 х 1.026 = 632,73 лева/. На основание чл. 100 от КСО/2020 год. е извършено осъвременяване на пенсията за този период като е определен размер от 675, 12 лева /632,73 лева х 1.067= 675,12 лева/. Крайният размер от 708,88 лева е определен след извършено на основание чл.100 от КСО/2021 год. осъвременяване на пенсията за този период 675,12 х 1,050 = 708,88 лева с разпореждане [номер]/01.01.2022 год. Срещу това разпореждане Петрова подава жалба, която е разгледана от Директора на ТП на НОИ Варна, който с писмо изх. 1029-03-688/04.03.2022 год. я уведомява, че пенсията и е правилно преизчислена. Съгласно мотивите на административния орган не е възможно извършване преизчисляване на пенсиите за 2017 год., 2018 год. и 2019 год., тъй като определената от 25.12.2021 год. тежест 1, 35 на сто за всяка година осигурителен стаж надхвърля използваните през предходните години проценти-1, 126, 1, 169 и 1,2. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него писмо с характер на административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като е анализирал относимите към 2017 год. разпоредби съдът е приел, че за 2017 год. пенсиите не подлежат на осъвременяване по реда на чл.100 от КСО, а преизчисляването се определя от прилагането на по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж съобразно регламентираната в чл.70, ал.1 от КСО формула за изчисляване на пенсиите от 1,1 за предходен период тежестта е нараснала на 1,126. Аналогична на тази разпоредба е §7е, ал.1 от ПЗР на КСО определеният с нея процент 1,35 поглъща като по-висок процента от 1,126 за 2017 год., поради което преизчисляването по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е неприложимо към преизчисления по §7е, ал.1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. По тази причина органът не е включил в обжалваното разпореждане от 01.01.2022 год. преизчислението за 2017 год. и правилно е приложил разпоредбата на §7е, ал.2 от ПЗР на КСО. За 2018 год. първоинстанционният съд е приел, че отново не е налице осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 от КСО, тъй като и за тази година преизчислението се определя от прилагането на по-високата тежест за всяка година осигурителен стаж съобразно формулата по чл.70, ал.1 от КСО-определеният по-висок процент 1,169 поглъща по-ниския предходен процент 1,126, поради което преизчислението по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е неприложимо към преизчисления по §7е, ал.1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Правилно в обжалваното разпореждане не е включено преизчисляването по §53, ал.2 и увеличението по §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2018 год. и правилно административният орган е приложил §7е, ал.2 от ПЗР на КСО. За 2019 год. съображенията на първоинстанционният съд са, че преизчисляването по реда на §7в, ал.2 се поглъща от преизчисляването по §7е, ал.2 от ПЗР на КСО, поради което определеният с §7е, ал.2 от ПЗР на КСО по-висок от 25.12.2021 год. процент на тежест на всяка година осигурителен стаж 1, 35 към 1,2 за 2019 год. /увеличението по §7б, ал.2 не попада в обхвата на §7е, ал.2 от ПЗР на КСО, тъй като не представлява осъвременяване, преизчисляване или компенсация/, правилно е приложен от органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 год. в сила от 25.12.2021 год.) пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Б. Петрова по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния и стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 38 години без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за един месец осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 год. първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. Констатирал е, че пенсията на жалбоподателката имайки предвид разпорежданията е преизчислена през 2015 год., 2016 год. и 2017 год. През 2018 год. на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. пенсията е преизчислена считано от 01.07.2018 год. През 2019 год. на основание §7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО пенсията е преизчислена като е определен размер 591, 66 лева. През 2020 год. и 2021 год. пенсията е осъвременявана със съответните разпореждания на основание чл.100 от КСО. За 2017 год. пенсията на жалбоподателката е преизчислена на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване 1, 126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1 е станал 1,126. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното писмо като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 год. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 год. пенсията на жалбоподателкат е преизчислена от 01.07.2018 год. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 год. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 год. в сила от 1.01.2018 год.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 год., а с чл.11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 год. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр.първо от КСО- 1,169. През 2018 год. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. (в редакцията за 2018 год.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 год. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 год. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%. Това е и приложеното през 2018 год. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 год., с което е сравнен размерът получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. Както правилно е заключил съдът липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през 2018 год. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 год. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 год., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 год. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 год.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 год. Фактическата констатацията на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателката по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 год. осъвременявания по чл. 100 от КСО е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2017 год. и 2018 год. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за които не се и навеждат относими доводи. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се осъди Б. Петрова да заплати на ТП на НОИ Варна разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,