Решение № 47 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 62/2018 г.

Решение № 47 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 62/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдената Д. К. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3677/2016 по описа на Районен съд - Бургас и отмяна на влязлата в сила присъда. В искането е посочено, че А. не е получила призовка, т. е. не е била уведомена за насрочените съдебни заседания, поради което не е присъствала и е разбрала за постановената спрямо нея осъдителна присъда едва, след като е била задържана. Претендира наказателното производство да се възобнови, да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъдената и назначеният й за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. Д. Г. поддържат депозираното искане. Според адв. Г. съдът не е положил достатъчно усилия да намери А., в писмата от ОД на МВР - Бургас нямало данни в какво се изразяват оперативно издирвателните мероприятия, още повече, че представената справка се е отнасяла за друго лице. Защитникът счита, че неявяването на А. в съдебно заседание не са дължи на собственото й недобросъвестно поведение, а на неспазването стриктно на разпоредбите на чл. 178, ал. 8 и чл. 180 от НПК, въпреки проведените пет съдебни заседания, с което е нарушено правото й на лично участие в процеса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е изпратено на 11.12.2017 г., т. е. в законния шестмесечен срок от узнаването - на 03.11.2017 г., когато спрямо А. е започнало изпълнението на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл. 423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 55/15.03.2017 г. по нохд № 3677/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас Д. К. А. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК А. е лишена от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, през което тя е била лишена от това право по административен ред, считано от 02.05.2016 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено изтърпяването на наложеното й с присъда № 275/12.12.2014 г. по нохд № 4977/2014 г. на РС - Бургас наказание от осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 31.03.2017 г. Видно от приложеното на л. 6-7 от досъдебното производство постановление, на 21.06.2016 г. Д. А. е привлечена в качеството й на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, непосредствено след което тя е разпитана от разследващия полицай, като изрично е заявила, че не желае защитник и не желае да й бъдат предявени материалите по разследването. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение "Подписка". Следва да се отбележи, че преди това - на 03.05.2016 г. на А. е връчена призовка, която лично е подписала, за явяването й на 05.05.2016 г., но тъй като тя не е сторила това, наблюдаващият прокурор от РП - Бургас е постановил разследването по образуваното бързо производство да се проведе по общия ред. По внесения от прокуратурата обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НПК е образувано нохд № 3677/2016 г. по описа на РС - Бургас. Изпратените призовки на посочените от А. на досъдебното производство адреси по местоживеене и по месторабота за насроченото на 28.09.2016 г. първо съдебно заседание са върнати със забележка, че лицето не живее и не работи на съответните места. Това е мотивирало съда да обяви А. за общо държавно издирване, с мярка "установяване на адрес", впоследствие актуализирана в "задържане под стража". Действително приложената по делото справка от началника на отдел "Криминална полиция" към ОД на МВР - Бургас от 29.11.2016 г. се отнася за друго лице, но справките от 02.11.2016 г., 06.12.2016 г., 30.01.2017 г. и 27.02.2017 г. касаят резултата от проведените оперативно издирвателни мероприятие именно спрямо Д. А. На четвърто по ред съдебно заседание - проведено на 08.02.2017 г., съдът е назначил служебен защитник на подсъдимата и производството спрямо нея е продължило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 предл. 1 и т. 2 от НПК. На 15.03.2017 г. съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, след което на основание чл. 309, ал. 2 от НПК е изменил мярката за неотклонение от "подписка" в "задържане под стража". При тези данни настоящият състав приема, че Д. А. безспорно е знаела за започналото срещу нея наказателно преследване, в чието досъдебно производство тя е взела лично участие. Действително присъдата е постановена в нейно отсъствие, но това се дължи на собственото й недобросъвестно поведение. По силата на действащата към от 21.06.2016 г. спрямо нея мярка за неотклонение "Подписка", А. е имала задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразила, т. е. очевидно е било намерението й да се укрие, въпреки че спрямо нея е имало висящ и неприключил наказателен процес. При това положение възраженията на осъдената и защитника й, че не се е явила, тъй като не е била уведомена за датата и часа на съдебното заседание се явяват изцяло несъстоятелни. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че неучастието на Д. А. в съдебното производство пред първоинстанционния съд, се дължи на собственото й неправомерно поведение, от което тя не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо нея присъда. Тъй като в случая са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 изр. 2 предл. 1 от НПК искането за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение