Решение № 6388 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2016 г.

Решение № 6388 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Сердика пропъртис" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 3318/16.05.2016 г. по адм. д. № 6314/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101306569/29.11.2013 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. - 2010 г. с лихви и друг размер на данъчната загуба за 2011 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101306569/29.11.2013 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. - 2010 г. с лихви и друг размер на данъчната загуба за 2011 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с неосчетоводени приходи от лихви по предоставени заеми в общ размер 926 552,65 лв на "Сердика имоти" ООД - свързано с жалбоподателя лице по § 1, т. 3, б. "д" от ДОПК в периода 2007 г. - 2011 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Обосновано съдът е приел, че не следва да кредитира заключението на счетоводната експертиза, тъй като не е изработено по методите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за определяне на пазарните цени. В допълнително заключение на л. 255 от делото вещото лице е посочило, че е ползвало информация от "У. Б." АД, приложило е писмо от банката, от което прави извод, че предоставяните от банката кредити са много по-ниски от приетите в РД по лихвената статистика на БНБ за предприятия от нефинансовия сектор. Видно от писмото в него са определяни лихви според вида на кредита и обезпечението по кредити от 6,95% - 8,75%, които размери не обосновават определените от вещото лице размери на лихвите от 1,968% до 2,074% за отделните години. В цитираното писмо на банката са посочени офертни нива на лихвите, поради което обосновано съдът е приел, че в заключението не са посочени аналози на сравними неконтролирани договори за заем с лихви, определени между несвързани лица. Съдът обосновано е приел, че заключението на вещото лице е необосновано и не следва да бъде кредитирано. Съдът обосновано е приел, че определянето на пазарните лихви в РА е извършено по лихвената статистика на БНБ, изработена въз основа на методика, публикувана на интернет страницата на БНБ, базирана на хармонизираната методология на държавите-членки от Еврозоната, установена с Регламент /ЕО/ № 63/2002 г. на Европейската централна банка от 20.12.2001 г., за нефинансови предприятия. Видно от приложение I към Регламента, раздел IV за изработване на лихвената статистика всеки месец националните централни банки следва да включват данни от 30% от потенциалната съвкупност по групи, за да гарантират представителност на статистика. Правилен е изводът на съда, че методиката на БНБ за определяне на лихвената статистика отчита вид на валутата, кредитен и други рискове, профил на кредитополучател, както и всички други условия, влияещи върху размера на лихвата в отделната група - в случая на нефинансовите предприятия. Неоснователен е доводът на касатора, че източникът на паричните средства за предоставяне на заемите е американския пазар. Ревизираното лице е регистрирано в страната, както и заемополучателят, като фактът, че до 19.03.2008 г. собственик на капитала на ревизираното лице е чуждестранно лице не е достатъчен, за да се приеме, че заемите са предоставени в друга държава, с приложими чуждестранни правни норми. Неоснователен е доводът, че поради по-нисък риск между свързани лица следва да се определят по-ниски пазарни лихви по заемите. В чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката е определено като отклонение от данъчно облагане, в който случай съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, или някои техни условия, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Вещото лице в заключението е намалило лихвеното ниво с 33% поради предоставяне на заемите между свързани лица, което противоречи на чл. 16, ал. 1 и 2, т. 3 от ЗКПО и правилно съдът е приел, че не следва да кредитира заключението на вещото лице. Обосновано съдът е приел, че след като в съдебното производство не е доказан размер на пазарните лихви за всяка от годините, различен от приетият в РА, определените в РА задължения по ЗКПО с лихви и загуба за 2011 г. са законосъобразно определени. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 1625,90 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,