Решение № 2941 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Петров с адрес в гр. Стара Загора против Решение 101/31.03.2023г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело 60/2023г. С него се отхвърля като неоснователна жалба на Н. Петров против Разпореждане 4506-40-01 от 5.01.2023г. на Директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите при ТП на НОИ София. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите при ТП на НОИ София взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото, поддържаните касационни основания и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Разпореждане 4506-40-01/5.01.2023г. на Директора на Фонд ГВРС. С него се отказва изплащане по заявление декларация от 8.12.2022г., подадено от Н. Петров на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 22, ал. 1 и чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Мотивите са, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производството по несъстоятелност на Пътстрой ООД в Търговския регистър. Това вписване е извършено на 9.08.2022г., а трудовото правоотношение с Н. Петров е прекратено, считано от 25.03.2016г. Така установеното изключва възможността за дължими от работодателя, начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 месеца/от 1.08.2019г. до 31.07.2022г., поради което липсва правно основание за изплащане на гарантирани вземания. Наред с това се посочва в мотивите, че подаденото заявление за отпускане на гарантирано вземане в ТП на НОИ Стара Загора на 8.12.2022г. е извън тримесечния срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Срокът е преклузивен и погасява правото на лицето да получи гарантирано вземане. Така постановеното разпореждане е обжалвано с доводи за незаконосъобразност, която жалба административен съд Стара Загора е разгледал по същество. Установена е фактическа обстановка, идентична с тази, установена от административния орган в административното производство пред него. От правна страна са изведени изводи за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на материалните предпоставки за реализиране на правото, съгласно ЗГВРСНР, както е приел и административния орган. При установеното от фактическа и правна страна жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Правото на гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е предвидена в ЗГВРСНР възможност при наличието на изчерпателно изброени материални предпоставки, които представляват фактически състав, наличието на които факти обуславя отпускане на гарантирано вземане. И в административното производство, и пред съда са поддържани едни и същи доводи, поддържани сега и като касационни основания, които доводи са разгледани и правилно са приети за неоснователни. Административният съд е приел според приложимия закон, че правото се упражнява чрез заявление декларация, която се подава в ТП на НОИ в тримесечен срок от датата на вписването на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР в Търговския регистър. Друг срок с друг начален момент не е допустим при ясна и точна уредба в закона. Съдът е приел, че липсва и другата материална предпоставка, посочена от административния орган, че липсват начислени, но неизплатени трудови възнаграждения в пред последните 36 месеца предхождащи датата на вписването на съдебното решение. Правилно е прието от съда, че не е възникнало право на гарантирано вземане, което да се упражни в тримесечен срок, съответно да бъде погасено при пропускането на срока за упражняването му. Мотивите на решението се споделят напълно от настоящата инстанция и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение