Решение № 486 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 9/2009 г.

Решение № 486 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 9/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В. против решение № 125 от 10.07.2008 г. постановено по гр.д. № 289 по описа за 2006 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 360 от 12.08.1999 г. по гр.д. № 1484/1998 г. на П. районен съд за уважаване на предявения от С. В. В.против Б. Г. В. ревандикационен иск по отношение дворно урегулирано място, представляващо УПИ * в кв. 336 по плана на гр. П., П. район с площ от 305 кв. м. при посочени граници. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на всичките му доводи и възражения, което е довело до необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск, като претендира направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. В. В. оспорва същата, като претендира направените разноски. Третото лице О. П.-помагач на ищеца С. В. В. не е изразило становище. С определение № 111/09 от 16.02.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постановяване на решението в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 188 от ГПК (отм.), тъй като липсват съображения по всички наведени възражения за нищожност на придобивното основание на ищеца, а именно не са обсъдени възраженията за противоречие със закона и липса на основание. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени наведените касационни основание, доводите на страните и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: Съдът е сезиран с предявен от С. В. В. против Б. Г. В. ревандикационен иск по отношение на УПИ * в кв. 336 по плана на гр. П., основан на твърдението, че ищецът е придобил собствеността въз основа на сключен с О. П. договор за замяна от 13.06.1997 г., а ответникът претендира, че е собственик на магазин № 26 на ул. "Ш" по договор от 14.05.1997 г., сключен с О. П., който обаче не е вписан, като владее част от имота без основание. Ответникът е навел възражения за нищожност на придобивното основание на ищеца поради противоречие със закона - прехвърляне на имот за жилищно строителство, който по плана е отреден за озеленяване и обществено обслужване; прехвърляне на подлежащ на приватизация имот чрез способ извън предвидените в ЗППДОП (отм.) и нарушение на чл. 20 от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет гр. П. поради липса на предмет - тъй като в правния мир не е съществувал юридическия факт на съсобствен парцел, правата си от който С. В. е прехвърлил на О. П. и поради липса на основание, тъй като С. В. не е бил притежател на прехвърленото от него по договора за замяна право, както и възражение, че всяка от страните е придобила по договора си различно право - ищецът правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, а ответникът - магазина със съответното му право на строеж. От своя страна ищецът е оспорил придобивното основание на ответника, тъй като в договора му липсва конкретизация на вещта, която е негов предмет, както и правото да упражнява фактическа власт върху терена, тъй като се касае до павилион със статут на временна постройка по чл. 120, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). Въззивният съд е обсъдил само възражението за нищожност на договора за замяна от 13.06.1997 г. поради липса на предмет и го е приел за неоснователно, както и довода за нищожност на придобивното основание на ответника, тъй като липсва индивидуализация на прехвърления му имот, който е счел за основателен. Допуснато е съществено процесуално нарушение на изискването на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) в противоречие с трайната практика на касационния съд, че въззивният съд излага собствени фактически и правни изводи, преценявайки всички относими доказателства по делото и доводи на страните, което обуславя отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК. Доказателствения материал по делото установява следната фактическа обстановка, по която страните не спорят (спорът касае правното значение на удостоверените факти): Ищецът е придобил право на собственост върху 1/2 ид.ч. от парцел ****,1323 на основание договор за дарение от 6.09.1994 г. Посоченият парцел **** образуван като съсобствен по регулационния план от 1976 г. за имота на праводателите на ищеца пл. № 1* и съседния имот пл. № 1* Собствениците на имот пл. № 1* са поискали през 1992 г. промяна на отреждането на парцел **** само за техния имот. По искането кмета на общината е постановил отказ, извършен с резолюция по протокол № 15 от 20.11.1992 г. на съвета за териториално и селищно устройство за изменение на регулационния план за парцел ****, 1324, който отказ е бил обжалван и е отменен с решение № 278 от 29.07.1996 г. по адм.д. № 5591/1994 г. на ВС на РБ, III отделение, като делото е било изпратено на община П. за преразглеждането му при спазване разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТСУ. По време на висящността на административния спор - на 23.08.1994 г. е извършено изравняване на дяловете от отредения в съсобственост парцел **** ХI-1323, 1324, чрез заплащане от праводателите на ищеца на собствениците на имот пл. № 1* на обезщетение в размер на 8000 лв., определено с протокол № Т* от 5.06.1994 г. на експертна комисия при община П. На 25.10.1996 г. комисията по архитектура и благоустройство взема решение за изменение на регулационния план като частта от имот пл. № 1* да се придаде към парцел **** за упълномеряване. Изменението на РП, с което парцел ****, 1324 е отреден само за имот пл. № 1* като е станал парцел **** е одобрено със заповед № 470 от 7.04.1997 г. Преди постановяването на заповедта за изменение на регулацията за парцел ****,1324 ищецът, с молба от 27.03.1997 г. е поискал да бъде заменен притежавания от него имот парцел **** в кв.174 с общински имот парцел **** в кв.336 по плана на кв. "Р". На 11.04.1997 г. кметът на общината е направил предложение 1/2 ид.ч. от парцел ****, 1324 в кв.174, собственост на ищеца С. В. да бъде заменен с парцел **** в кв.336 по плана на кв. Ралица на основание чл. 35, ал. 2 от ЗОбС. С договор за замяна от 13.06.1997 г. община П. е прехвърлила наС. В. правото на собственост върху терен с площ от 305 кв. м., представляващ парцел ****л. № 1, кв.336 по плана на града, като в замяна С. В. е прехвърлил на общината правото на собственост върху имот пл. № 1* в кв.174, преотреден в пл. № Х* в кв.174 по плана на гр. П. махала. Тълкуване на правното значение на горните факти е обосновало довода на ответника за нищожност на договора за замяна поради липса на предмет и на основание, тъй като към момента на сключването му не е съществувал съсобствен парцел, а в тази връзка неотносимо е уравняването по регулация между собствениците на имот пл. № 1* и 1324. Възражението, че договорът за замяна е сключен при липса на основание е неоснователно. Основанието на този вид договор е всяка от страните да придобие прехвърленото й от съконтрахента право. Договорът обективира волеизявления за прехвърлянето на правото на собственост върху заменяните недвижими имоти. Действителното притежаване на вещно право, което да бъде прехвърлено на съконтрахента е относимо към изпълнение на поетите по договора задължения и съответно към възможността за развалянето му, но не и при преценка налице ли е основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД. Неоснователно е и възражението за липса на предмет на договора за замяна.регулирането на двата имота в съсобствен парцел **** извършено с плана от 1976 г., като съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) съсобствеността се създава по силата на самата регулация. Административния спор за отреждане на парцел **** само за имот пл. № 1* е възникнал по повод искане за изменение на плана, т.е. при влязъл в сила регулационен план, който е бил действащ до момента на влизане в сила на заповедта за изменението му със заповед № 470 от 7.04.1997 г. С изплащане на обезщетението по влезлия в сила регулационен план, регулацията е приложена и при последващото й изменение парцелните граници се считат имотни, а съответно извършеното след прилагане на регулацията преотреждане на парцел **** само за имот пл. № 1* не е рефлектирало върху вече придобитото от ищеца право на собственост върху 1/2 ид.ч. от парцела. Неточната индивидуализация на имота при сключването на договора е без правно значение, доколкото волята на страните права върху кои имоти да бъдат прехвърлени е ясно изразена при осъществяването на останалите елементи от сложния фактически състав изискуем от Закона за общинската собственост. Неоснователна е и тезата, че замяната е извършена в противоречие с Наредбата за реда за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет П., изискваща разпореждането с общинско имущество да става по цени, определени по реда на глава VII от ППЗОбС, обоснована с довода, че посоченият акт не съдържа такава глава, затова доколкото наредбата предвижда отчуждаването на недвижими имоти да става по пазарни цени, то заменяните имоти е следвало да бъдат оценени по такива цени, което в случая не е направено, а от експертните заключения е видно, че процесния имот и то без стойността на магазина, е значително по-висока от стойността на получения в замяна от общината имот. Нищожност при условията на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е налице само при нарушения на имтеративни правни норми, които уреждат начина на сключване или съдържанието на сделката или когато има противоречие с правен принцип, който, макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от правната система. Нито Законът за общинската собственост, нито приетата по силата на законовата делегация по чл. 8, ал. 2 от същата Наредба на Общински съвет П., съдържат изискване за еквивалентност на стойността при замяна на общински недвижим имот с имот на физическо лице, поради което не е налице противоречие със закона поради различната стойност на имотите по договора за замяна от 13.07.1997 г. Останалите две възражения за нищожност са свързани с получения от ищеца в замяна парцел ****. Парцел I-3914 в кв.336 с площ от 305 кв. м. е бил отреден за озеленяване и обществено обслужване и е актуван с акт за частна общинска собственост № от 1.04.1997 г. Находящият се в имота магазина е актуван с акт за частна общинска собственост № от 7.10.1996 г., като преди това е съставен АОС № 458 от 95 г., в който е отразено, че се касае за обект (бивш магазин за хранителни стоки), целият, конструкция тип "С" 1978 г. с площ 65.68 кв. м. На 20.03.1997 г. общинския съвет на гр. П. е взел решение № 112 за обявяване на търг за продажба на търговски обект в кв. Ралица - магазин № 26 на ул. "Ш" (ситуиран в парцел **** озеленяване, а след изменението на плана парцел ****), процедурата за приватизация за който е открита с решение № 59 по протокол № 6 от 27.06.1996 г. на Общински съвет П. На 4.05.1997 г. общината сключва договор за продажба на този имот със спечелилия търга Б. В. (ответник по делото). Със заповед № 650 от 19.05.1997 г. на кмета на общината е одобрено изменение на ЗРП за кв. 336 като парцел ****, отреден за обществено мероприятие - озеленяване, е преотреден за имот пл. № 3* за индивидуално жилищно строителство. Б. В. поддържа, че решението на Общинския съвет от 24.04.1997 г. е за замяна на имот, предназначен за озеленяване и обществено обслужване, като не може да се прехвърли имот с функция за озеленяване и обществено обслужване за нуждите на индивидуално жилищно строителство, без преди това тази функция да е променена по предвидения в закона ред, а заповед № 650 е от 19.05.1997 г. и не му е обявена, а следователно не е влязла в сила, което води до нищожност на договора. Възражението е неоснователно, тъй като ответникът е узнал за посочената заповед в хода на настоящия процес и след като не е представил доказателства същата да е атакувана по административен ред, то следва, че е влязла в сила. Неоснователно е и възражението, че договорът от 13.06.1997 г. противоречи на чл. 30 от ЗППДОП (отм.), тъй като магазина в имота е можело да бъде прехвърлен само по някой от приватизационните способи, а замяната не е такъв способ, тъй като предмет на волеизявленията в договора е прехвърлянето на собствеността на предназначения за жилищно строителство урегулиран парцел, а не на търговски обект в него. С оглед горните изводи следва, че ищецът валидно е придобил правото на собственост на УПИ * от кв.336 по плана на гр. П. въз основа на договора за замяна от 13.06.1997 г. За изхода на настоящия спор е относимо дали придобитото от ищеца право на собственост върху терена е ограничено от притежавано от ответника право на собственост върху магазина в имота и принадлежащото му право на строеж. Наведеният в тази връзка от С. В. довод за нищожност на договора от 4.05.1997 г., поради неиндивидуализиране на прехвърления имот, е неоснователно. Посоченият договор е сключен в резултат на открита с решение № 59 по протокол № 6 от 26.06.1996 г. на Общински съвет - П. приватизационна процедура и проведен въз основа на решение № 112 по протокол № 4 от 20.03.1997 г. търг, като завършва осъществяването на елементите на сложния фактически състав. Съставените в тази връзка документи, в съвкупност удостоверяващи наличието на елементите на фактическия състав на избрания приватизационен способ, достатъчно ясно индивидуализират приватизирания търговски обект, поради което не би могло да се приеме, че липсва волеизявление относно съществен елемент на договора. Спорно между страните е и дали придобитият от ответника търговски обект му дава правно основание да го държи в собствения на ищеца недвижим имот. В тази връзка С. В. поддържа, че се касае до преместваем обект, имащ временен статут по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ в първоначалната редакция на текста, а Б. В. - че се касае до недвижим имот, заедно с принадлежащото му право на строеж. От изслушаните от въззивния съд заключения на разширена съдебно техническа експертиза се установява, че обекта е едноетажно тяло от монтажна метална конструкция тип "Б" с неносещи стени. Закрепването на обекта е при липсва на заварки, анкерни болтове, с които да има захващане на павилиона с основата. На единия подов П образен профил, минаващ по пода на обекта, има забити три тръби с диаметър около 25 мм към основата и самия подов профил се свързва с тръбите посредством арматурна стомана, която е заварена за тръбите и профила, но на други места не са видни подобни захващания. Има канализация, вкопана под подовата настилка, тоалетна, преминаваща през основата РVC ф 110 мм тръба и тръба РVC ф 50 мм за мивка. Канализацията излиза от вън в терена, като там е направена канализация от тръби, но не може да се установи къде минават и от къде е водозахранването. При изслушването вещите лица са изразили становище, че по принцип сградата може да се премести, като трябва да се изрежат панелите по заварките, стъклата да се демонтират, да се среже металната конструкция и да се премести на друго място, като се постави на нов фундамент. В кадастралната основа на ЗРП е отразено наличието на "масивна сграда магазин", но по регулационния план е от 1993 г. няма предвидено застрояване на нова, нито потвърдено съществуващо застрояване на сграда. Горните констатации са обосновали експертното заключение, че се касае за временно преместваемо съоръжение без постоянен градоустройствен статут, подписано с особено мнение от едното вещо лице, според което се касае до непреместваем обект, имащ статут на заварен строеж по смисъла на чл. 190 от ЗУТ. Заключението на експертизата е направено без изследване налице ли са строителни книжа за търговския обект и съдържа мнението на експертите по правни въпроси относно характера на магазина съобразно действалата нормативна уредба, поради което следва да се възприеме само относно свързаните със специалните знания на вещите лица фактически констатации. След като начина на изграждане на търговския обект не позволява същия да бъде разглобен и преместен без частичното му разрушаване (разрязване), то следва, че се касае не до преместваема вещ, а до недвижима такава по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС. Магазинът е изграден през 1978 г. (в какъвто смисъл е акта за общинска собственост, съдържащ единствените данни в тази насока). Действалата към този момент редакция на чл. 120 от ЗТСУ предвижда направа на временни постройки само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството и по изключение във връзка с изпълнение на производствени планове на стопански организации. В случая се касае до търговски обект, който няма производствено значение и не е свързан със строителството, а съответно не би могло да се приеме, че има статут на временен обект по смисъла на чл. 120 от ЗТСУ. Сгради на системата за комплексно обществено обслужване (каквито са и сградите за заведения на търговската мрежа) се изграждат съгласно действащите планове по силата на чл. 112, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Касае се до трайно прикрепен към земята търговски обект, изграден през 1978 г. в държавен, а впоследствие общински имот, отреден за озеленяване и комплексно обществено обслужване, отразен към 1997 г. в действащия план (видно от приложените скици по преписките и по двата, сключени от страните договори) и актуван с акт за общинска собственост, констатациите в който не са оборени в процеса, а съответно следва да се приеме, че магазинът съставлява самостоятелен обект на вещни права, придобил постоянен градоустройствен статут, собствеността върху който, заедно с принадлежащото му право на строеж е преминала към ответника по силата на приватизационната сделка, завършила с договора от 4.05.1997 г. Обстоятелството, че горния договор не е вписан преди предявяване на иска е без правно значение. Вписването урежда конкуренцията между различни приобретатели, имащи един праводател, прехвърлил им едни и същи права или защита на трети лица срещу разваляне или унищожаване на придобивното основание на техния праводател, но същото не е елемент, относим при преценка действителността на договорите. В настоящия случай ответникът е придобил собствеността на сграда-магазин и принадлежащото й право на строеж (тъй като собственост върху постройка и върху терен, принадлежаща на различни лица е възможна само въз основа на следващо постройката право на строеж), а с последващия договор ищецът е придобил собствеността на терена, вече отреден за индивидуално жилищно строителство, но без построения магазин и при ограничението на принадлежащото на последния право на строеж. В този смисъл и с оглед оспорването на правата му, следва да се признае за установено, че С. В. е собственик на процесния УПИ * от кв. 336 по плана на гр. П., но без изградения в същия търговски обект. Искането за предаване владението на урегулирания поземлен имот следва да се отхвърли, доколкото в самата искова молба е посочено, че ответника ползва само магазина и част от терена и по делото липсват доказателства същия да осъществява фактическа власт извън необходимото за упражняване на правото му на собственост върху търговския обект. С оглед частичната основателност на доводите и на двете страни и изхода на спора, следва разноските по делото да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение