Решение № 5715 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2019 г.

Решение № 5715 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Малко Търново срещу Решение № 276 от 20.02.2019 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2818/2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са допуснати сочените от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП). По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 60 ЗОП излага, че в Раздел ІІ от документацията възложителят е посочил, че е изискал от всички проектанти да притежават проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) или еквивалент и е изяснил какво има предвид под "еквивалент". Изяснил е, че документите за доказване съответствието с поставеното изискване се представят от участника, определен за изпълнител, при подписване на договора. Твърдението на ръководителя на УО на ОПРР, че проектантите с ограничена проектантска правоспособност имат право да изработват проекти за сгради от V и VІ категория е неотносимо, тъй като сградата е ІV категория. В този смисъл изискванията на възложителя не са завишени. Относно твърденията за ограничаващ критерий за подбор с въведеното изискване за технически ръководител – висше образование "строителен инженер" или "строителен техник", съгласно чл. 163а, ал. 2 и 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или еквивалент, ръководителят на УО на ОПРР е допуснал противоречие в твърденията си. От една страна твърди, че право да бъдат "технически ръководители" имат лица със специалност "инженер" и "архитект", но изброяването на различните специалисти в чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, на която се позовава ръководителят на УО, не включва специалността "инженер". Наред с това ръководителят на УО на ОПРР препраща към разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ЗУТ, която е неотносима. В документацията си възложителят е направил неизчерпателно изброяване, като изрично е препратил към разпоредбите на чл. 163а, ал. 2 и 3 ЗУТ. Това, че не е посочил изчерпателно всички квалификации, посочени в чл. 163а ЗУТ, а е препратил към него, не води до констатацията за поставяне на ограничаващ критерий за подбор. Не е извършено и второто посочено в решението на ръководителя на УО на ОПРР нарушение – несъответствие на офертата на участника "Термал Инженеринг" ООД по обособена позиция 5 с изискванията на възложителя. Неправилен е изводът на ръководителя на УО на ОПРР, че предложеното лице за позиция "Отговорник по контрола на качеството" – Й. Йорданов, не притежава удостоверение за контрол върху качеството на изпълнението на строителството или еквивалент, тъй като лицето е преминало обучение за одитор по различни стандарти ISO, включително ISO 9001: 2008 за система за управление на качеството в строителството. Работи от 2006 г. в "Термал инженеринг" ООД на длъжност "отговорник по контрол на качеството на извършените СМР и отчитане на строителството". При регистрацията на дружеството в Централния професионален регистър на строителя през 2009 г. за длъжността "отговорник по контрол на качеството на извършените СМР" фигурира именно Й. Йорданов. Комисията е разгледала тези факти и е преценила, че Йорданов притежава еквивалентен документ на този изискан от възложителя. Противно на изложеното от възложителя е, че участникът "Тийм Инженеринг" ЕООД е отстранен от процедурата, тъй като за експерта С. Стоянова липсвала информация дали притежава удостоверение за контрол върху качеството за изпълнение на строителството или еквивалентно, като същият критерий не бил приложен към "Термал Инженеринг" ООД. "Тийм Инженеринг" ЕООД не е участник по обособена позиция 5 и е отстранен поради многобройни нередности и липса на информация. Предвид посоченото необосновано е твърдението на ръководителя на УО за наличие на нарушение на чл. 107, т. 1 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, съответно за нередност по т. 13 от Приложение № 1 към Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Размерът на финансовата корекция от 10 % е прекомерно завишен и не е съобразен с евентуалното финансово влияние на твърдяните от ръководителя на УО на ОПРР нарушения. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде отменено Решение №РД-02-36-1107 от 17.09.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР. Евентуално прави искане да бъде намален размерът на наложената финансова корекция от 10 % на 5 %. Претендира разноски. Ответникът – Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С Решение № 276 от 20.02.2019 г. постановено по адм. дело № 2818/2018 г. на АС - Бургас, съдът е отхвърлил жалбата на Община Малко Търново срещу Решение № РД-02-36-1107 от 17.09.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР и е осъдил Община Малко Търново да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 1 962, 47 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че между Община Малко Търново и МРРБ, УО на ОПРР, е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. за финансирането на проект по процедура "Енергийна ефективност в периферните райони". Във връзка с изпълнението на договора за безвъзмездната финансова помощ, при УО на ОПРР е регистриран сигнал за нередност под № 470 при възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг за реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради на територията на гр. Малко Търново". На 2.08.2018 г. ръководителят УО на ОПРР е информирал кмета на Община Малко Търново за получения сигнал за нередност и за становището си по него, като е приел, че сигналът е основателен, с оглед на което е стартирал процедура по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Предоставил е на Община Малко Търново възможност да представи възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях, както и писмени доказателства в подкрепа на възраженията си. В определения в писмото срок Община Малко Търново е представила писмено възражение, което при постановяване на обжалваното решение ответникът не е приел за основателно. Вследствие на процедурата Община Малко Търново е сключила договор № РД-ОП-2 от 12.01.2018 г. с изпълнител "Термал Инженеринг" ЕООД на стойност 307 078, 00 лв. без ДДС, с предмет на договора: "Инженеринг за реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда на територията на гр. Малко Търново" - обособена позиция 5. Процедурата е открита и проведена чрез "публично състезание" по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП. За да определи финансовата корекция Управляващият орган е приел, че при провеждането на обществена поръчка са били допуснати следните нарушения, които се квалифицират като нередности по смисъла на ЗУСЕСИФ, а именно: Въведено е изискване всички проектанти да притежават пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП, като за тях следва да се посочат данни за сертификат, издаден от КИИП, като не е уточнено как това условие се прилага за чуждестранните участници, предложили в офертата си проектанти, правоспособни съгласно законодателството на друга държава. Поради липса на друго указание, от условията следва, че възложителят е изискал при подаване на офертите чуждестранните лица – експерти, също да предоставят данни за проектантска правоспособност от КИИП, вместо да постави това изискване към експертите на избрания за изпълнител участник. Органът е приел, че това условие възпрепятства необосновано участието на лица в процедурата и има разубеждаващ ефект, като изискването чуждестранните лица да представят данни за удостоверение за пълна проектантска правоспособност от КИИП при подаване на оферта е в нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 ЗОП. Въведено е и изискване за техническия ръководител: висше образование "строителен инженер" или "строителен техник", съгласно чл. 163а, ал. 2 и 3 ЗУТ или еквивалент. Органът е приел, че посоченото изискване е ограничително с оглед на разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ и е в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Приел е, че офертата на участника "Термал Инженеринг" ООД не отговаря на изискванията на възложителя. Предложеното лице за позиция "отговорник по контрола на качеството" - Й. Йорданов, не притежава удостоверение за контрол върху качеството на изпълнението на строителството или еквивалент. За участника е декларирано наличие на курс за обучение на одитор по различни стандарти ISO, включително за система за управление на качеството. Декларирано е, че е преминал курс по обучение по ISO 9001: 2009 за система за управление на качеството в строителството, като обаче няма данни дали обучението е отново за одитор. Констатирано е, че стандартът ISO 9001 регламентира система за управление на качеството на процесите в различни сфери, като не е приложим само за строителството. В обучението за одитор се получават познания, свързани с целите и ползите на системата за управление на качеството и за ролята и отговорностите на одитора при планиране, провеждане, отчитане и проследяване на одит на система за управление на качеството, за да се установи съответствие с определения стандарт, като не е насочено към придобиване на конкретни познания, свързани с контрола на качеството на строителството, поради което преминатото обучение не може да се приеме за еквивалентно на поставеното от възложителя изискване. Органът е констатирал, че е допуснат участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор в нарушение на чл. 107, т. 1 ЗОП. С решение № РД-02-36-1107 от 17.09.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР на Община Малко Търново е наложена финансова корекция. Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за безспорно по делото, че в Раздел III. 1. 3 "Технически и професионални възможности" възложителят е изискал от участниците всички проектанти да притежават пълна проектантска правоспособност със съответните удостоверения. Приел е, че въведеният критерий за подбор не отчита специфичния режим на участие на чуждестранни проектанти, установен в чл. 14а ЗКАИИП, съгласно който услуги в областта на инвестиционното проектиране могат да се предоставят и временно или еднократно от чуждестранни проектанти, по отношение на които те са освободени от задължение за регистрация по тяхна инициатива. Такава регистрация се извършва служебно от компетентния орган. Достигнал е до извод, че условието за представяне на удостоверение, още на етапа на подбор, нарушава свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), както и чл. 60, ал. 1 ЗОП, който предвижда чуждестранните лица да са вписани в аналогичен регистър в държавата по установяване. Съдът е приел, че по делото не е спорно, че в Раздел VІ. 3 "Минимални изисквания към ключовия персонал", е поставено изискване към техническия ръководител да притежава висше образование "строителен инженер" или "строителен техник", съгласно чл. 163а, ал. 2 и 3 ЗУТ или еквивалент, както и минимум една година професионален опит като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ. Органът е направил извод, че в конкретния случай възложителят, с въведеното от него като критерий за подбор изискване за технически ръководител - "строителен инженер" или "строителен техник", необосновано е ограничил участието на лица, които разполагат с експерти - "инженер" или "архитект" или лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областта "Техника". Съдът е приел за правилен мотива на органа - обоснован с разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, както и с аргумента, че в документацията за участие възложителят не е посочил други изпълнителни отговорности, извън тези по чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, които ще изпълняват лицата на длъжност "технически ръководители" и които биха обосновали изискването за цитираната квалификация "строителен инженер". Посочил е, че конкретни обективни причини, обусловили налагането на това специфично и ограничително условие, не могат да бъдат изведени от предмета, обекта, обема или стойността на обществената поръчка. Приел е, че предвид разпоредбата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, въведеното от възложителя изискване е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Първоинстанционният съд е възприел доводите на органа, като същевременно е счел за неоснователно твърдението на Община Малко Търново, че ръководителят на УО неправилно е изтълкувал въведения критерий за подбор, тъй като изброяването на специалностите "строителен инженер" или "строителен техник" е само примерно и неизчерпателно и има препратка към разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 и 3 ЗУТ. Аргументирал се е с факта, че от страна на възложителя изрично е изискването за наличие на висше образование. Няма как лицето, което ще изпълнява длъжността технически ръководел, да отговори на този критерий, ако е със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Така, изискването за висше образование изключва тези лица от възможността да бъдат назначени на длъжността технически ръководител, независимо, че възложителят е цитирал чл. 163а, ал. 2 ЗУТ. Наред с това съдът е приел, че така въведеният критерий за подбор е неясен и дава възможност за различното тълкуване и прилагане, съобразно субективната преценка на възложителя при оценка на подадените оферти, което от своя страна създава възможност за нарушаване принципите на равнопоставеност и конкуренция. Предвид изложеното съдът е счел, че изводът на органа за допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП е направен в съответствие с материалния закон. По отношение на нарушението на чл. 107, т. 1 ЗОП – незаконосъобразно допуснат участник, съдът е приел жалбата за неоснователна. Възприел е доводите на органа, че по отношение на отговорника за контрол по качеството, включен в екипа на избрания за победил в процедурата участник, не е представено изискуемото удостоверение за контрол върху качеството. За конкретния експерт е предоставено удостоверение за преминат курс за обучение на одитор по стандарти ISO, който сертификат не покрива съдържанието на удостоверенията на лицата, които могат да осъществяват контрол върху качеството. Тези удостоверения се издават от Националната агенция за професионално образование и обучение, като в случая такова удостоверение не е налице. По отношение на размера на финансовата корекция определен с оспореното решение, съдът е посочил, че основата е определена правилно с оглед на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Правилно е приложен пропорционалният метод за определяне на финансовата корекция, като мотивирано е определена корекция в размер на 10% върху допустимите разходи, като преценката на ръководителя на УО на ОПРР е обоснована и правилна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗОП: В раздел IIІ. 1. 3. "Технически и професионални възможности, т. 3 от обявлението, както и в документацията за участие в обществената поръчка, възложителят е поставил изискване към участниците, специалистите проектанти, които ще бъдат ангажирани с изпълнението на поръчката, да притежават пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП. Поставянето на подобно изискване на етап подбор представлява допълнителна административна тежест и възпрепятства участието в процедурата на чуждестранните участници, които притежават необходимата квалификация и опит, но няма да упражняват регулирана професия в Република България, а възнамеряват да предоставят временно услуги. Административният орган не е оспорил необходимостта от призната правоспособност по ЗКАИИП, но е направил извод, че това изискване следва да бъде поставено към проектантите, членовете на екипа за изпълнение на поръчката, само на участника, избран за изпълнител. Съгласно чл. 230, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти по Закона за устройство на територията, се изработват от проектанти - физически лица, които притежават съответната техническа и проектантска правоспособност. В съответствие с чл. 7, ал. 7 ЗКАИИП, само проектанти с пълна проектантска правоспособност, вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация, могат да предоставят проектантски услуги в инвестиционното проектиране. Условията и редът за придобиване на пълна проектантска правоспособност са уредени в ЗКАИИП. Член 7, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗКАИИП определя условията за придобиване на пълна проектантска правоспособност като съгласно чл. 13, ал. 1 ЗКАИИП компетентен да признае правоспособността е управителният съвет на съответната камара по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 ЗКАИИП. Разпоредбата на чл. 10 ЗКАИИП предвижда право да упражняват професията "инженер в инвестиционното проектиране" в страната имат чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на които е призната професионалната квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗППК компетентен орган за признаване на професионална квалификация за професията "инженер в инвестиционното проектиране" е председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. В чл. 19 от Наредбата за условията и реда за признаване на правоспособност в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране на лица с професионална квалификация "архитект", съответно "инженер", придобита в държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави (Наредбата), са регламентирани изискуемите документи за признаване на пълна проектантска правоспособност, а съгласно чл. 17 от Наредбата придобитата пълна проектантска правоспособност в страната се удостоверява с документите по чл. 6, ал. 2 от Наредбата и членство в камарата. С оглед на това обективно изискването за упражняване на пълна проектантска правоспособност на територията на страната, е осъществено чрез вписването в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Въпросът е към кой момент е необходимо доказването на това изискване - дали то следва да бъде доказано към датата на подаване на заявленията за участие в предварителния подбор или към датата на сключване на договора за изпълнение на обществената поръчка. Съгласно чл. 14а ЗКАИИП в случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги в инвестиционното проектиране от лица по чл. 10 ЗКАИИП за тях се прилага част втора на ЗКПП и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Съгласно чл. 14 ЗППК гражданите на държава членка, установени в друга държава членка, при временно или еднократно предоставяне на услуги, се освобождават от изискванията за регистрация или членство в професионална организация или сдружение, както и от въведените в българското законодателство изисквания за регистрация за целите на установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски, произтичащи от дейности, упражнявани в полза на осигурените лица. А съгласно чл. 16, ал. 1 ЗППК гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на инвестиционното проектиране, се вписват служебно в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и получават удостоверение за вписване. Следователно, в националното законодателство съществуват два начина за придобиване на право на упражняване на професията "инженер в инвестиционното проектиране" на територията на страната от граждани на държава членка, които притежават пълна проектантска правоспособност в държавата, в която са установени. Разликата между двата начина е свързана с продължителността на упражняване на професията - дали става въпрос за установяване на територията на страната за упражняване на професията или за упражняване на професията на временен или случаен принцип. В зависимост от тази разлика е налице и съществена разлика в изискванията и реда за признаване придобита в държава членка пълна професионална правоспособност - по чл. 10 или по чл. 14а ЗКАИИП. В случая, с изискването за вписване в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране към датата на подаване на заявленията за участие в предварителния подбор, а не към датата на сключване на договора за обществената поръчка, жалбоподателят фактически е поставил пред кандидатите, които са включили в проектантски екип физически лица с пълна проектантска правоспособност, установени в друга държава членка, изискване което обезсмисля предвидената в чл. 60, ал. 1 ЗОП възможност за регистрация на чуждестранните лица в аналогични регистри и удостоверяване на посоченото с еквивалентен документ. При така съществуващата нормативна уредба правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд и на органа за допуснато от касатора нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, забраняващ формулирането на условия, които необосновано ограничават достъпа на стопански субекти при възлагането на обществени поръчки. Неоснователен е доводът в касационната жаба, че възложителят, е изискал от всички проектанти да притежават проектантска правоспособност по ЗКАИИП или еквивалент. Поставеното изискване за еквивалент е досежно специалностите на различните проектанти, а не относно изискването за наличие на пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП, което е видно и от направеното от възложителя пояснение на термина "еквивалентна специалност". Видно от обявлението за обществената поръчка, противно на посоченото в решението на ръководителя на УО на ОПРР, по обособена позиция 5 сградата е от ІV категория. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, б. "а" и "в" ЗКАИИП, проектантите с ограничена проектантска правоспособност могат да проектират: архитектите – проекти по част "Архитектурна", и инженерите – проекти за строежи от пета и шеста категория. Следователно, поставеното от касатора изискване за пълна проектанска правоспособност е съответно на предмета на обществената поръчка, тъй като процесният строеж е четвърта категория. Липсата на това твърдяно от органа и прието за осъществено от първонистанционния съд нарушение, не води до промяна на крайния извод за допуснато от касатора нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП с оглед на доказаното нарушение във връзка с изискването за пълна проектанстка правоспособност по ЗКАИИП. По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП: В раздел VІ. 3. "Технически и професионални възможности" от обявлението за обществената поръчка, както и от документацията за участие е поставено изискване към техническия ръководител да притежава висше образование "строителен инженер" или "строителен техник", съгласно чл. 163а, ал. 2 и 3 ЗУТ или еквивалент. Видно от разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". По силата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ (ред. ДВ бр. 101 от 2015 г.), техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. С оглед на цитираната нормативна уредба, избирайки само две от възможните три професионални квалификации, възложителят действително е ограничил кръга на правоспособните лица за осъществяване на техническо ръководство, като е допуснал възможността такива да бъдат само лицата "строителен инженер" и "строителен техник". Така поставеното от бенефициера изискване не се обосновава с предмета на обществената поръчка. Правилно е приетото от първоинстанционният съд и от органа, че разпоредбата на чл. 163а ЗУТ определя кръга на лицата, които са технически правоспособни и са годни да извършват техническо ръководство на строеж - "инженер", "архитект" или лица със средно образование с четири годишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че така формулираното от него условие съдържа неизчерпателно изброяване и препраща към чл. 163а, ал. 2 и 3 ЗУТ. По силата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Това прави правилен изводът на първоинстанционният съд, че поставеното изискване е ограничително. Правилно ръководителят на УО е квалифицирал допуснатите нарушения на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗОП като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Изложени са подробни мотиви относно определяне на финансовото влияние на нарушението, в резултат на което е определена финансова корекция в минималния възможен размер – 5 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор по обособена позиция № 5 от обществената поръчка. По отношение на нарушението на чл. 107, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП: В раздел VІ. 3 "Технически и професионални възможности", от обявлението, както и в документацията за участие, одобрена от възложителя, е поставено изискване "2. Отговорник за контрола на качеството: да притежава удостоверение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството или еквивалентно. " От участника по обособена позиция 5 "Термал Инженеринг" ООД, с цел изпълнение на посоченото изискване, за позиция "отговорник по контрола на качеството", е предложило лицето Й. Йорданов. Декларирано е, че той е преминал курс на обучение за одитор по различни стандарти ISO, включително ISO 9001: 2009 за система за управление на качеството в строителството. Както е посочено и в решението на ръководителя на УО на ОПРР, стандарт ISO 9001 регламентира система за управление на качеството на процесите в различни сфери. Той не е приложим само за строителството и не е насочен към придобиване на конкретни познания, свързани с контрола на качеството в строителството. Поради това не може да се приеме, че същият е еквивалентен на изисканото от възложителя удостоверение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството. Фактът, че лицето Й. Йорданов заема длъжността "отговорник по контрол на качеството на извършените СМР и отчитане на строителството" в "Термал инженеринг" ООД, на който се позовава касаторът, също не е доказателство за наличие на удостоверение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството или негов еквивалент. Ето защо е извършено и второто посочено в решението на ръководителя на УО на ОПРР нарушение – допуснат участник "Термал Инженеринг" ООД, по обособена позиция 5, който не отговаря на поставените критерии за подбор. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно квалифицирането допуснатото нарушение на чл. 107, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП като нередност по т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Правилни са и мотивите на първоинстанционният съд досежно размера на финансовата корекция – органът е изложил мотиви, съответни на доказателствата по делото, досежно естеството и сериозността на нарушението, обосноваващи размера на финансовата корекция. Изложеното прави неоснователни доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 962, 58 лв., като са представени и доказателства за реалното им заплащане. Предвид изложеното касатора следва да бъде осъден да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството 1 962, 58 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд