Решение № 13919 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2014 г.

ВАСI отделение18.12.2015 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 605/17.03.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. д. № 3785/2013 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 191302105/31.07.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 610/15.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна в оспорената част, в която на Братя Донки ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 200 лева за данъчен период м. 01.2013 г. по фактура № 0...55/10.01.2013 г. издадена от Агро Сейл ЕООД. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13919 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Братя Донки ЕООД, с. Поройно, обл. Силистра, подадена чрез адв. Димчо Кьосев против решение № 605/17.03.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. д. № 3785/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 191302105/31.07.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 610/15.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна в оспорената част относно непризнат данъчен кредит в размер на 19 200 лева за данъчен период м. 01.2013 г. по фактура № 0...55/10.01.2013 г. издадена от Агро Сейл ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е разменил доказателствената тежест в процеса и в резултат на това е приложил неправилно материалния закон. В нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 180 ГПК съдът не е кредитирал, представените от дружеството писмени доказателства във връзка с осъществяването на доставката. В тази връзка посочва, че ответникът в процеса не е оспорил представените части документи за доставяне на стоката - приемо-предавателен протокол и пътно-прехвърлителна разписка по предвидения процесуален ред, поради което неправилно съдът не ги е взел предвид при преценката за осъществяване на доставката. Поддържат се и доводи за нарушение на разпоредбите от общностното право, уреждащи ДДС и по-конкретно на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението. Подробни съображения по наведените касационни основания са изложени в представената по делото писмена защита от 23.02.2015 г. на процесуалния представител на дружеството адв. Кьосев. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна не е изразил становище по жалбата. Участвалите в касационното производство прокурори от Върховна административна прокуратура дават заключение за неоснователност на касационната жалба, по аргументи за валидност и законосъобразност на оспорения ревизионен акт и правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в жалбата и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Братя Донки ЕООД, гр. Силистра е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 200 лева за данъчен период м. 01.2013 г. по фактура № 0...55/10.01.2013 г. издадена от Агро Сейл ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Органите по приходите са приели, че процесната фактура не документира реална доставка на стока, тъй като липсват доказателства, че прекият доставчик е притежавал собственост върху 30 т тиквено семе, както и доказателства за извършен транспорт от доставчика до базата на ревизираното дружество в с. Поройно. С обжалваното решение първоинстанционният съдът е приел, че актът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството изцяло. За да постанови този резултат съдът е обсъдил представените в хода на ревизията писмени доказателства за доставка на тиквено семе от предходен доставчик Елит - Ел Варна 75 ЕООД на Агро Сейл ЕООД и от последния на ревизираното лице, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е направил извод, че не са налице категорични доказателства прекият доставчик да е придобил собствеността върху процесната стока, за да може същия ден да се разпореди с нея, като я прехвърли на Братя Донки ЕООД. По отношение на пряката доставка съдът е посочил като недоказано по категоричен начин, че стоките предмет на спорната доставка да са били налични към датата на фактурирането, че са предадени, мерени и индивидуализирани. По отношение на представените с преписката приемо - предавателен протокол и пътно /прехвърлителна/ разписка е приел, че са частни документи и няма материална доказателствена сила. В тази връзка съдът е посочил, че правото на собственост върху родово определени вещи се прехвърля с индивидуализирането на вещта или с предаването й на купувача, на превозвач, спедитор и пр. В случая според съда липсват доказателства къде е съхранявана стоката - 30 т тиквено семе, от коя база е извършено натоварването й и къде е извършено претеглянето й. Липсва кантарна бележка за претегляне на стоката, каквато в случая е необходима с оглед отразяването на количеството стока в пътно /прехвърлителната/ разписка и предвид уговореното в договора от 10.01.2013 г., че стоката се определя, чрез фактическото й претегляне в складовата база на купувача. В тази връзка съдът е установил, че в ДМА на Братя Донки ЕООД не е заведен кантар за претегляне на автомобил със стока, а 2 бр. електронна везна за 600 кг и 1000 кг. Липсват доказателства и по отношение транспортирането на стоката - товарителница, пътен лист. Установено е, че доставчикът няма назначени лица по трудов договор и декларирани обекти т. е. няма кадрови и материален ресурс. От доказателствата по делото е приел, че не се установява по безспорен начин и последващата реализация на процесната стока. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза и приложените по преписката фактури, съдът е приел за доказано, че Братя Донки ЕООД е извършило последващи продажби на общо 89 т тиквено семе, но е приел, че не е установено дали именно процесните 30 т са предмет на последваща реализация, тъй като според представената справка на материалните запаси, дружеството е разполагало със значително по-голямо количество тиквено семе, получено от земеделски производители, физически лица. При тези доказателства в решението е направен извод, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си тежест в процеса и не е установило реалното осъществяване на доставката, предмет на спорната фактура, поради което за него не е възникнало надлежно право на данъчен кредит. Предвид липсата на основна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за противоречие на отказа на правото на данъчен кредит с правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС. Решението е неправилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите. Изводите му по валидността на акта съответстват и на тълкувателно решение № 5 от 20.06.2015 г. на ОССК на ВАС по т. д. № 4/2014 г. Принципно вярно е становището на първоинстанционния съд, че реалното осъществяване на доставката е основна предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит /в този смисъл т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Правилно е и приетото в мотивите на решението, че доказателствената тежест за установяване на всички факти и обстоятелства по изпълнението на доставките, е в тежест на получателя, който претендира правото на приспадане. Това следва от общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В конкретния случай в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че тази доказателствена задача не е изпълнена и от Братя Донки ЕООД не е установена реалността на доставката на 30 т тиквено семе. Неправилно в тази връзка съдът се е позовал на липсата на доказателства за произхода на стоката и обстоятелствата, свързани с доставянето й от предходния доставчик Елит - Ел Варна 75 ЕООД на Агро Сейл ЕООД. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, според която доставката на стока е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според тълкуването на цитираната разпоредба, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-78/12, (т. 33) понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Следователно при спор за реалност на доставката на стоки, съдът следва да провери преди всичко фактите по предаване и получаване на стоките. В конкретния случай от представените при ревизията приемо-предавателен протокол и пътно /прехвърлителна/ разписка, преценени в съвкупност с останалите документи от счетоводството на доставчика и получателя, дадените в хода на ревизията писмени обяснения по чл. 56 ДОПК и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, се установява предаването и получаването на стоката от прекия доставчик на ревизираното лице. Неправилно съдът се е позовал единствено на обстоятелството, че приложените писмени доказателства са частни документи. Основателно е възражението в касационната жалба, че тези документи не са оспорени по предвидения процесуален ред от заинтересованата страна, поради което съставляват годно доказателствено средство. Правилно съдът е приел, че частните документи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но това не означава, че не следва да бъдат ценени при решаването на спора във връзка с останалите доказателства по делото. След като по делото е установено, че стоката е доставена в обекта на ревизираното лице, обстоятелството придобил ли е прекият доставчик собствеността върху процесната стока, е ирелевантно. Юридическият факт, който поражда правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6 от ЗДДС е овластяването на получателя фактически да се разпорежда със стоката. В случая този факт е установен чрез представените доказателства за предаване и получаване на стоката. От заключението на вещото лице е установено и извършването на последващи облагаеми доставки от ревизираното лице на 89 т тиквено семе, което надвишава полученото количество по процесната доставка. Установено е и не е било спорно плащането по доставката на стоката, извършено по банков път. Съгласно договора от 09.01.2013 г., сключен между Агро Сейл ЕООД и Братя Донки ЕООД, транспортът на стоката е за сметка на доставчика. Поради това липсата на доказателства за транспорт, в случая не може да се вмени в тежест на получателя. Ирелевантни за осъществяване на процесната доставка предвид фактическите установявания по делото за разтоварване и получаване на стоката в обекта на ревизираното дружество в с. Поройно, обл. Силистра, са и обстоятелствата къде е натоварена стоката и чия собственост е транспортното средство. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че извършената в хода на ревизията проверка на превозното средство в ОД на МВР - Шумен е за автомобил с рег. № Н 5482 КК, докато посоченото в пътно прехвърлителната разписка от 10.01.2013 г. превозно средство е с регистрационен № А 5482 КК. По делото не се твърди и не са установени обективни данни за наличие на злоупотреба или участие на ревизираното дружество в данъчна измама, поради което отказът на правото на данъчен кредит е незаконосъобразен. По изложените съображения, настоящият състав намира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила по преценката на доказателствата и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в оспорената част относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 19 200 лева за данъчен период м. 01.2013 г. При този изход на спора, разноски се дължат на жалбоподателя, но предвид липсата на искане за това - разноски не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

2