Решение № 150 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2007 г.

Решение № 150 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. от гр. С., срещу решение от 18.04.2007 г. по гр. д. № 3629/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.06.2005 г. по гр. д. № 3045/2004 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Г. Г. срещу А. И. Д. и С. Ц. Д., двамата от гр. С., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на мазе. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата и писмена защита се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответниците по жалбата А. И. Д. и С. Ц. Д. оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмени бележки. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от К. Г. Г. срещу А. И. Д. и С. Ц. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на мазе с площ от 16,80 кв. м, достъпа до което се осъществява чрез люк от магазин първи със западно изложение, находящ се в гр. С., на ул. "С" № 73 и бул. "С", с площ от 21 кв. м, което мазе е при граници: мазе на А. Н., бул. "С", мазе на ищцата К, (към магазин втори) и коридор на общата сутеренна част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установено, че ответниците упражняват фактическата власт върху имота, тъй като не е установена идентичност между процесното мазе и това, ползвано от ответниците по иска. Решението е правилно. Съдът е сезиран с иск за ревандикация, предявен от К. Г. Г. по отношение на мазе, за което е поддържала, че е принадлежност към притежавания от нея магазин първи и достъпа до него се осъществява през люк от магазина. Ответниците по иска А. И. Д. и С. Ц. Д. са поддържали в инстанциите по съществото на спора, че са собственици на мазе, като принадлежност към притежавания от тях апартамент. Оспорили са идентичността на притежаваното и ползвано от тях мазе с процесното. Поддържали са, че ползват мазето от 1970 г. Установено е, че Л. П. С. е дарила с н. а. № 179/95 г. дъщеря си К. Г. Г. с магазини, между които магазин първи със застроена площ от 21кв. м, находящ се в гр. С., ул. "Ц" № 83, заедно с находящото се под него мазе със застроена площ от около 16,80кв. м, достъпно от магазина чрез отвор (люк) в пода при съседи: А. Н., бул. "С", магазин втори от същия имот и сграда в имот пл. № 6, магазин на Б. Б. С договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно НПЖДЖФ от 01.07.1970 г. А. И. Д. и С. Ц. Д. са придобили собствеността на апартамент на II ет., вход В, вход откъм двора, и мазе от вход В, с идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото. За установяване на твърденията си страните са ангажирали гласни доказателства. Свидетелите С. (майка на ищцата) и Н. (бивш наемател на магазина заедно с мазето), които индивидуализират като граници процесното мазе нямат впечатления кой го ползва към момента на предявяване на иска. Видно от показанията им в предходен момент мазето е ползвано от наематели на праводателката на ищцата след реституцията на магазините. Свидетелят С. няма преки впечатления от това, кой ползва мазето на ищцата към момента на предявяване на иска, а възпроизвежда казано му от трето лице, поради което неоснователни са доводите на касатора, че с показанията му се установява владението на ответниците върху мазето, чиято ревандикация се иска. Свидетелите Б. и П. установяват друго местонахождение и граници на мазето, ползвано от ответниците по иска, а също, че ответниците ползват мазето непрекъснато от 1970 г. Съдът е изложил съображенията си защо не кредитира показанията на свидетеля С, а също така е изложил съображения защо кредитира показанията на останалите свидетели, при спазване на разпоредбите на чл. 136 от ГПК (отм.) и чл. 188 от ГПК (отм.). Не кореспондира със съдържанието на показанията и на договора за продажба доводът на касатора, че показанията на този свидетел са в унисон с документа за собственост на ответниците. Не кореспондират със съдържанието на договора за продажба доводите на касатора, че липсва мазе в акта за собственост на ответниците. При недоказана идентичност на процесното мазе с владяното от ответниците, неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като до реституцията това мазе е ползвано от магазина, ответниците не са могли да го ползват от 1970 г. както твърдят. При тези фактически данни правилни са изводите на въззивния съд, че ищцата не е доказала, че ответниците упражняват фактическата власт върху мазето, собствеността върху което е придобила по дарение като принадлежност към магазин първи. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 108 от ЗС е да установи, че е собственик на имота и че фактическата власт върху него се упражнява от лицата, срещу които търси защита на правото си на собственост. При наличие на спор относно идентичност между помещението, предмет на ревандикационния иск, с помещението, владяно от ответниците като принадлежащо към апартамента им, ищецът е следвало за успешното провеждане на иска за ревандикация на сервизното помещение, да установи тази идентичност. Такова доказване не е проведено по делото в инстанциите по съществото на спора, а събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на ищцата. В тази насока са и изводите на въззивния съд, които са правилни и обосновани. Не може да бъде споделен довод за установена пасивната легитимация по ревандикационния иск с признания на ответниците, че са придобили по давност собствеността върху помещението. Становището на ответниците поделото е било, че ползват необезпокоявано мазето, придобито от тях по договор за продажба на апартамент в сградата, чиято принадлежност е мазето, което ползват от 1970 г. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото в касационната инстанция в размер на 120 лв. - за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение