Решение № 996 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5573/2017 г.

Решение № 996 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5573/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Д. С., против решение № 486 от 17 март 2017 г., постановено по адм. дело № 1101/2016 г. по описа на Административен съд - Б. С касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - началника на РДНСК - ЮИР, чрез процесуалния му представител - юрк. В. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници се се явяват и не се представляват в с. з. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Д. Г. Г., против заповед № ДК-02-БС-8 от 7 август 2007 г. на началника на РДНСК - ЮИР, като неоснователна. Със заповедта, издадена на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка на съществуваща жилищна сграда" находящ се в УПИ XIII-340, кв. 32 по плана на гр. С., като извършен без строителни книжа. Адресати на заповедта са извършителите - Д. Г. Г., С. А. Х. и А. Г. Х. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразна. От обсъдените доказателства е установил, че е налице незаконен строеж - "надстройка" над съществуващ първи жилищен етаж в УПИ XIII-340, кв. 32 по плана на гр. С., извършен без строителни книжа, в периода м. ноември 2005 г. - м. декември 2007 г. Позовал се е на съставените 2 бр. КА-ве, като официални писмени документи, както и на писма на РДНСК-Б. и Националния институт за паметниците на културата (НИПК), от извършени проверки на процесния строеж. С оглед периода на извършване на строителството е приел, че строежа не може да бъде приет за търпим, на основание § 16 ПР ЗУТ. Изложени са мотиви за нетърпимост, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и в хипотезата поддържана от оспорващата, че строежа е извършен преди 1987 г. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По спорния за делото въпрос, а именно налице ли е строеж, във вид на надстройка над съществуващ първи жилищен етаж, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, съдът правилно е установил, че такъв строеж е налице. Настоящата инстанция споделя този извод, въпреки оплакванията на касатора, че не е налице строеж - надстройка, а е налице основен ремонт на втори жилищен етаж от тази сграда, респ. текущ ремонт, за който не се изискват строителни книжа. От съставените 2 бр. Констативни актове: № 59 от 28 ноември 2005 г. и № 55 от 27 март 2007 г. на РДНСК-Б. е установено, че към момента на проверката, в процесния имот, без строителни книжа, е започнало изграждането на надстройка над полумасивна жилищна сграда, състоящо се от изливане на 10 бр. колони от външната страна на цялата сграда. Над първи етаж е излята плоча и е иззидан втори жилищен етаж с Н = 2.40 м. Към датата на съставяне на втория КА е установено, че надстройката от един етаж над съществуващата едноетажна полумасивна ЖС в процесния имот е с размери 6.10/7.60 м. и е в напълно завършен вид, като се ползва за жилище. Констативните актове като официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, се ползват с доказателствена сила за удостоверените с тях факти и обстоятелства. С писмо от 08 февруари 2006 г. на НИПК до РДНСК-Б. е посочено, че до момента в НИПК няма внесени за съгласуване инвестиционни проекти за строителство на надстройка в УПИ XIII-340, кв. 32 на гр. С., което е задължително, въпреки извършеното през 2003 г. съгласуване на "Проект за изменение на ПЗ в обхват УПИ XII и УПИ XIII, кв. 32 на гр. С.". С второ писмо на НИПК от 16 януари 2007 г. /стр. 22/ до РДНСК-Б., по повод повторно внесен сигнал за извършване на незаконно строителство в УПИ XIII, кв. 32, гр. С., е извършен оглед на място, като е посочено, че при проверката е установено продължаване строителството на масивна двуетажна жилищна сграда в имота, без наличие на строителни документи. С Решение по т. 27 от Протокол № 9 от 16 май 2007 г. ОбЕС на община - С., е отказал на РДНСК-Б., провеждане на процедура по узаконяване на незаконно изградената надстройка в имота, чрез изменение на ПЗ на основание чл. 134, ал. 4 ЗУТ, поради това, че сградата е паметник на културата и от НИПК-С. няма съгласие за одобряване на проекти за каквито и да са СМР по тази сграда. От заключението на приетата без оспорвания СТЕ е установено, че на място е изпълнен втори етаж - масивна конструкция със стоманобетонови елементи, с външни стоманобетонови колони стъпили върху тротоара и две стоманобетонови плочи, като етажа е облицован с дъсчена обшивка, за което строителство не са открити строителни книжа. От възражението на П. Г. срещу КА № 55/2007 г. ( стр. 26 ) става ясно, че съществуващия отпреди 1989 г. втори етаж на двуетажната полумасивна жилищна сграда е съборен изцяло и построен наново с нови материали, "както трябва за да бъде стабилен". Събореният втори етаж е бил от стари тухли и кал. Описаните доказателства безпротиворечиво потвърждават изводите на съда, че извършения от касатора строеж, представлява надстройка на втори етаж, над съществуващия първи етаж от сградата в УПИ XIII, кв. 32 по плана на гр. С., който строеж е извършен в периода 2005 - 2007 г., без строителни книжа, на мястото на съборения такъв. Това, че този втори етаж е нанесен в скицата-извадка на ЗРП от 1989 г. като съществуващ и че 1/2 ид. ч. от него е прехвърлена с нот. акт № 26/2000 г. на Д. Г. Г., означава, че предмет на този плана и на сделката по продажба е бил събореният втори етаж, а не съществуващия към момента нов строеж на негово място. Като извършен без строителни книжа, процесният строеж е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като е достигнал до същите изводи и е приел, че заповедта за премахването му е законосъобразна, съдът е постановил правилно решение. Данни за основен ремонт и преустройство на втори етаж съгласно твърденията на касатора по делото няма, но дори и да имаше, за него също се изискват строителни книжа с каквито строежа не разполага. Решението е правилно и по отношение изводите на съда за неприложимост на § 16 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (Д. В. бр. 82/2012 г.), визиращи наличието на търпим строеж, предвид установената година на извършване на строежа. Цитираните разпоредби са относими към строежи, реализирани най-късно до 31 март 2001 г., докато процесния строеж е извършен след този период, между 2005 г. - 2007 г. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Разноски по делето не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение