Решение № 3115 от 23.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД гр. София, [ЕИК], срещу Решение 2575 от 18.04.2022 г., постановено по адм. дело 977/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане 9 от 12.01.2022 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който е установено по основание и размер задължение на Напоителни системи ЕАД, представляващо дължима такса за водовземане по Разрешително 300182/09.12.2003 г., продължено с Решение РР-707/13.07.2009 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г., в размер на 1 750,84 лева главница и законната лихва за периода на забава от 16.02.2020 г. до 12.01.2022 г. в размер на 339,01 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът не е съобразил, че оспорваният акт е издаден при неспазване на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че акта не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не е мотивиран. Иска решението да бъде отменено и изцяло да бъде отменен процесният акт за установяване на публично държавно вземане. Ответникът Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район оспорва основателността на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 9 от 12.01.2022 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. От събраните доказателства административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството е титуляр на разрешително, с което му е предоставено право на водовземане от яз. Езерово, изграден на река Каялийка, в землището на с. Езерово, община Първомай, област Пловдив с разрешена цел за напояване и с лимит на ползваната вода до 4,90 млн. куб.м/год. При извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, обективирана в констативен протокол ПВ3-43/05.05.2021 г., е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. в размер на 1 750,84 лева. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на дружеството на 11.06.2021 г., като е указано, че при неплащане в срок ще бъде открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и принудително изпълнение. Дружеството е уведомено с писмо за образуваното производство за издаване на акта. Обжалваният акт е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ, като е посочено, че дължимото задължение е изчислено на база подадена декларация от 04.02.2020 г. и справка за пропуснато водно количество. Използваната формула от органа е следната: 1 036 000 куб.м. х 0,0013 х 1,3 = 1 750,84 лева. Предвид установените факти, съдът е извършил проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, при която е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения, отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени са фактическите и правните основания за издаването му. В съответствие с разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът. С оглед наличните по делото доказателства е констатирал, че установените с акта задължения съответстват на декларираните от дружеството количества. Съдът е разгледал твърденията в жалбата за липса на мотиви, като е посочил, че мотивите в акта са достатъчно детайлни и разбираеми, доколкото обемът на водовземането е деклариран от самия жалбоподател, но не са ангажирани доказателства за извършени плащания. Посочил е, че няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал водовземане и сам е декларирал отнетите количества, за които дължи такса в размер, посочен в същата декларация и съобразен с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Посочил е още, че няма твърдения, нито представени доказателства за извършено плащане. Доколкото задължението е било дължимо в определения в чл. 194б, ал. 2 от Закона за водите срок, за несвоевременното му плащане е дължима и законната лихва, чийто размер е проверен от съда служебно и потвърден като правилно определен. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Твърденията в касационната жалба за неспазване на изискванията за форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са общи и неконкретизирани. Доводите за липса на мотиви са относими към административния акт, който е бил обект на проверката в първоинстанционното производство, а не към решението на административния съд, което е обект на касационната проверка. При служебната проверка на решението в обхвата по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци на обжалвания съдебен акт. Административният съд подробно е обсъдил твърденията на жалбоподателя за процесуални нарушения в производството и за нарушение на правото на защита на адресата на акта и ги е отхвърлил с обосновани, подробни и правилни мотиви. Изводът на административния съд, че обжалваният акт отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 и 3 от АПК е правилен. В акта са посочени издателят на акта и адресатът, размерът и периодът на задължението, както и правното основание, въз основа на което е изчислено. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът. Задължението, установено с обжалвания акт, следва от издаденото разрешително за водовземане и зависи от отнетия обем и таксата на единица обем по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Отнетият обем и дължимата такса на същото основание и в същия размер са декларирани от самото дружество жалбоподател с Декларация вх. КД-04-1931/04.02.2020 г., но плащания не са извършени. Това са релевантните и достатъчни мотиви за издаване на административния акт, който са ясно и безпротиворечиво изложени в него. Пред административния орган не са правени твърдения за недължимост или погасяване на задължението, които да бъдат обсъждани в мотивите на акта. Проверките, за които дружеството твърди, че са извършени в негово отсъствие, констатират единствено декларираните задължения и липсата на плащане по тях по документи, налични пред органа, и изводът на административния съд, че неприсъствието на представител на дружеството при извършването им не представлява процесуално нарушение, е изцяло правилен. Съдът е упражнил и служебен контрол по отношение на размера на определената такса и лихвите, при който е формирал обосновани и правилни изводи за съответствието им с материалния закон и установените факти. Доколкото не се установяват пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания, то следва да се остави в сила. При този резултат по спора, своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,