Решение № 108 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 171/2013 г.

Решение № 108 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 171/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ЧНД № 2179/2012 г. по описа на Районен съд - Варна и отмяна на постановеното по него определение 1564/18.07.2012 г., с което на основание чл. 87 от НК е бил реабилитиран Х. П. П. В искането за възобновяване се излагат доводи, че определението е постановено в нарушение на закона. Счита се, че към датата на реабилитацията, видно от удостоверение № У-697/16.03.2012 г. на Окръжна прокуратура - Варна, срещу П. е имало образувано наказателно производство за извършено престъпление по 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26 от НК, като към месец юли 2012 г. делото е било в съдебна фаза с постановен осъдителен съдебен акт, макар и не влязъл в сила. Тези данни, според искането, са несъвместими с изискването за "добро поведение" по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК. Претендира се отмяна на постановеното определение за реабилитация и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Защитникът на П. представя писмено възражение, изготвено от последния, и моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение като неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване е основателно. С определение № 1564/18.07.2012 г., постановено по ЧНД № 2179/2012 г. от Районен съд - Варна, Х. П. е реабилитиран на основание чл. 87 от НК по присъда по НОХД № 2304/2001 г. по описа на същия съд, влязла в законна сила на 26.03.2003 г. Съображенията за това са били следните: че от изтърпяване на петгодишното му наказание лишаване от свобода (23.01.2005 г.) и от настъпила изпълнителска давност за останалите наказания (глоба и лишаване от права) е изтекъл период надхвърлящ тригодишния срок, предвиден в чл. 87 от НК; че срещу молителя няма висящи досъдебни производства и в посочения период не е извършил друго престъпление, видно от удостоверение, издадено от Окръжна прокуратура - Варна, тоест има добро поведение. Тъкмо посоченото удостоверение обаче, така както се поддържа и в искането за възобновяване, съдържа данни, че срещу П. е образувано досъдебно и съдебно производство за извършено престъпление по 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26 от НК, приключило към месец юли 2012 г. с невлязъл в сила осъдителен съдебен акт. Фактът на извършено престъпление и данните, че във връзка с него е образувано досъдебно и съдебно производство, очевидно е бил известен на съда, макар в мотивите на атакуваното определение да отсъстват констатации за това. С Тълкувателно решение № 20/83 г. по н. д. № 21/83 г., ОНСК е дадено разяснение на въпроса - "до кой момент осъденият трябва да има добро поведение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от НК", и именно това не е съобразено от съда. Посочените по-горе данни, от съществено значение за допускането на съдебна реабилитация, не са обсъдени от съда, поради което и изводите му относно това - дали поведението на молителя отговаря на условията, предвидени по чл. 87, ал. 1 от НК, са незаконосъобразни (виж в този смисъл освен цитираното тълкувателно решение и Р № 404/1988 г. по н. д. № 442/88 г., I н. о.; Р № 216/83 г. по н. д. № 207/83 г., II н. о. Р № 108/86 г. по н. д. № 42/86 г. и др.). Затова настоящият касационен състав намира, че съдът като не е съобразил посоченото и не е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към правилното решаване на относимите въпроси за реабилитацията, е допуснал претендираното касационно основание, поради което определението подлежи на отмяна, а делото на ново разглеждане от районния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК