Решение № 9924 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 590/2019 г.

Решение № 9924 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 590/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 2206/30.10.2018 г. по адм. д. № 2780/2018 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16002417005852-091-001/28.03.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 3243 лв и държавна такса 728, 45 лв.. Поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Ответникът по касационната жалба "Верея енерджи" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16002417005852-091-001/28.03.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив за установен размер на данъчното задължение по ЗДДС 83 345, 70 лв със 7711, 04 лв лихви, без да посочи в диспозитива месечните периоди, за които е определено в РА задължението. В РА задължението е определено за периода м. 12.2016 г. - м. 7.2017 г. и е формирано поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "БГ импорт експорт 80" ЕООД и "Макс строй 86" ЕООД на основание чл. 9, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките по фактурите на СМР, дървен материал и изработка и монтаж на метален стенен кофраж не са осъществени. Доводът на касатора, че първоинстанционната жалба, която съдът е разгледал, е просрочена е неоснователен. Решение № 347/18.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив е връчено на електронния адрес на дружеството на 2.07.2018 г., като срокът за обжалването на РА пред съда изтича на 16.07.2018 г. Правилно съдът е приел, че след като жалбата е постъпила по пощата с пощенско клеймо върху плика от 11.07.2018 г. същата е подадена в законния срок след изчерпване на обжалването по административен ред. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство "РЛ е предоставило надлежно всички необходими документи в срок, доказващи по несъмнен начин реалност на съответните доставки на стоки или услуги" и че представените двустранно оформени приемо-предавателни протоколи имат доказателствена сила за извършване на услугите, с които съждения се изчерпва преценката на съда на събраните по делото доказателства. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. В обжалваното решение не са изложени никакви мотиви, обосноваващи извода на съда за реално осъществени доставки по спорните фактури, с което е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Направените правни изводи за реално осъществени доставки по спорните фактури, без да са обсъдени събраните доказателства и без преценка на доказателствената им стойност, са необосновани. Преразказът на част от констатациите в РА и РД не съставлява обсъждане на доказателствата по чл. 236, ал. 2 от ГПК, който изисква в мотивите си съдът да извърши преценка на доказателствата, да изложи фактическите си констатации и правните изводи, които прави въз основа на установените факти. Не са обсъдени констатациите в РД за недобросъвестно използване от ревизираното лице на фактури с невярно съдържание на стр. 39 от РД. Неправилен е изводът на съда, че представените справки за наети лица от доставчиците не следва да се проверяват от ревизиращите органи, предвид техният частен характер. Съдът следваше да изложи конкретни мотиви кои доказателства подкрепят представените приемо-предавателни протоколи и установяват осъществяване на доставките на стоки и услуги по всяка една от спорните фактури. Следваше да посочи въз основа на какви доказателства приема, че по фактурите са извършени плащания, след като в РД има констатации, за извършено частично плащане само по една от тях. Съдът следваше да изложи конкретни фактически констатации и правни изводи, въз основа на всички установени факти по делото, което в случая не е сторил. Съдът е анализирал само едно от относимите към спора решения на СЕО и СЕС и е приел, че не може да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчик, който не е доказал наличието на кадрова и техническа обезпеченост, ако получателят притежава документ за доставката, който отговаря на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. Допуснатите от съда процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в чл. 220, ал. 1 от АПК спорът не може да бъде решен в касационната инстанция. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,