Решение № 3616 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2014 г.

Решение № 3616 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 279/13.02.2014 г. по адм. д. № 1967/2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен РА № 1801001221/4.08.2010 г. на ТД на НАП - Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по просрочена жалба. Подробни съображения излага в жалбата си. Ако се приеме, че решението е допустимо моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по жалбата "Викас" ЕООД по съображения в защита по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на доводите за недопустимост на съдебното решение и за основателност на касационната жалба по същество. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Съдът не е изложил съображения защо приема, че жалбата, с която е сезиран против РА е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК. В случая е подадена жалба по административен ред на 19.08.2010 г., която е получена от касатора на 8.09.2010 г. На 13.09.2010 г. са дадени указания на дружеството да представи преводи на документите, съставени на румънски език. Указанията са изпълнени на 21.09.2010 г. като от 22.09.2010 г. предвид чл. 155, ал. 1 ДОПК в тогава действащата редакция тече 45-дневния срок на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна за произнасяне по жалбата по административен ред. На 24.09.2010 г. производството по жалбата е спряно със заповед № 770/24.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, която е отменена с определение № 1112/8.02.2013 г. на АС - Варна. До издаването и отмяната на заповедта за спиране на производството от срока за произнасяне са изтекли 2 дни. Със заповед № 770-1/15.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна производството по жалбата отново е спряно след изтичане от 9 - 15.02.2013 г. на още 6 дни от срока за произнасяне по жалбата по административен ред. Втората заповед също е отменена с определение № 2105/28.03.2013 г. на АС-Варна, което на основание чл. 34, ал. 7 ДОПК е необжалваемо. С изменението на чл. 155, ал. 1 ДОПК от ДВ, бр. 14/2011 г. срокът за произнасяне по жалбата по административен ред е удължен на 60 дни. Нормата е процесуална и е приложима веднага към заварени случаи. От 29.03.2013 г. продължава да тече срокът за произнасяне по жалбата по административен ред, от който са останали 52 дни, които изтичат на 19.05.2013 г. - неделя, а срокът изтича на 20.05.2013 г. - понеделник. От 21.05.2013 г. тече 30-дневният срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК за обжалване на мълчаливо потвърдения РА пред съда. Жалбата до АС - Варна е подадена на 27.05.2013 г. - в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК и съдът като е разгледал жалбата, с която е сезиран не е постановил недопустимо съдебно решение. Липсата на мотиви относно подаването на жалбата в срок е процесуално нарушение, което в случая не е съществено, тъй като не е опорочило правилността на извода на съда, че жалбата е подадена в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1801001221/4.08.2010 г. на ТД на НАП - Варна, с който за периода м. 7 - 10.2009 г. е начислен ДДС 485 766,92 лв. с лихви и е определено задължение за внасяне на ДДС с лихви 218 389,88 лв. В РА е начислен ДДС по фактури за вътреобщностни доставки на стоки на 9 бр. румънски дружества. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е основателен. С определение от 17.06.2013 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да представи всички писмени доказателства. Така дадената възможност не съставлява изпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. В РД има списък на международни товарителници, за които няма данни транспортните средства да са влизали или излизали от страната, нито са платени такси на Агенция "Пътна инфраструктура", които в РД са посочени на стр. 16 - 18. В РА е начислен данък по всички изброени в РД фактури, включително тези на стр. 16 - 18. Съдът не е изложил съображения защо приема за достоверни данните във фактурите, включени в списъка на стр. 16 - 18 от РД, изработен по справките от ОД на МВР - Русе и от Агенция "Пътна инфраструктура", за оборване данните в които не са представени доказателства, освен международните товарителници, които не са официални документи. Съдът е нарушил чл. 202 ГПК като не е обсъдил заключението на вещото лице и констатациите в него за несъответствия между данните във конкретно посочени фактури, международни товарителници и контролни талони към тях. Не е обсъдил обясненията на вещото лице в последното съдебно заседание за тези несъответствия, нито е проверил тезата на дружеството, че се касае до технически грешки, а в отклонение от съдържанието на заключението на вещото лице е приел, че е налице съответствие на данните във фактурите, международните товарителници и контролните талони. Заключението на вещото лице не освобождава съда от задълженията му по чл. 236, ал. 2 ГПК да прецени доказателствата и доводите на страните. Не са изложени съображения от съда относно доказателствената стойност на контролните талони /кантарни бележки/. В контролните талони от "Пристанище - Русе" ЕАД е посочен номер на превозно средство с румънска регистрация и име вероятно на румънски шофьор, като липсва подпис на получател на претеглените връзки арматурно желязо. В отчетните писма до ревизираното лице на "Пристанище - Русе" ЕАД са посочени номера на автомобили и румънски имена, вероятно на шофьори, има подпис на едно неизвестно лице - при описани две превозни средства с различни вероятни румънски шофьори. В контролните талони на "Захар-био" АД като продавач е посочено ревизираното лице, посочени са данни за румънско превозно средство, на което е натоварено претегленото количество, без посочен вид, като липсва подпис на получател. Съдът като е постановил съдебно решение без да обсъди събраните по делото доказателства е постановил необосновано съдебно решение относно обстоятелството прехвърлена ли е собствеността върху стоките на получателите чрез превозвачите. Съдът при преценка на доказателствата следва да има предвид разрешението в т. 1 от диспозитива на решението по делото Телеос С-409/04 на СЕО, в което е посочено, че доставчикът по вътреобщностна доставка следва да докаже, че правото на разпореждане върху стоката е прехвърлено на получателя по доставката, стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и е напуснала физически територията на страната. Следва да се има предвид и решението по дело С-492/13 на СЕС, ако съдът прецени, че процесния случай е идентичен с разгледания в това дело спор за м. 7 и 8.2009 г., за които са издадени АПВ, цитирани в РД. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК, да се обсъдят събраните по делото доказателства. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,