Решение № 5009 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2014 г.

Решение № 5009 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна чрез адв. Николова срещу решение № 3073/3.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна /АС/ по адм. д. № 108/2013 г., в частта в която съдът е отменил решение № 550-6/26.27.07.2012 г. на ОбС гр. Варна относно предвижданията за улица - тупик VI-ти клас по о. т. 108 - 109, засягаща ПИ 10135.2522.149. Претендират се отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се мотива на съда за неикономичност на предвижданията на плана по отношение на улица - тупик през ПИ 149, тъй като не е отчетено съществуващото на място трасе за достъп до ПИ 150 през ПИ 148. Според касатора, така одобреният план отговаря на нормативните изисквания, като в тази част се позовава на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Прави извод, че преценката за икономичност и целесъобразност по смисъла на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ следва да се извършва по отношение на целия план и всички транспортно-комуникационни артерии, като не следва да се поставя този въпрос за всеки имот поотделно. И на последно място се възразява, че тази преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа при условие, че са спазени изискванията за законосъобразност. Прави се искане за отмяна на решението на АС гр. Варна в оспорената част. Ответникът по касационната жалба, Даниела Филипова Шулц, чрез адв. Желязкова представя писмен отговор на касационната жалба. Оспорва твърденията на ОбС Варна, като претендира законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на АС. ВАП чрез прокурор Елена Енчева взема становище за неоснователност на жалбата. ВАС, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Не приема възражението на ВАП за просрочие на жалбата. Съобщението за изготвеното решение на АС е получено при ОбС гр. Варна на 12.12.2013 г. 14-дневният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК изтича на 26.12.2013г, който е неработен ден, като жалбата е подадена в срок на първия работен ден - 27.12.2013 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, при следните изводи от фактическа и правна страна: При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност и допустимост на решението на АС гр. Варна, ВАС приема, че същото е валидно и допустимо. Касационният жалбоподател не прави възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство. По направените възражения за неправилно приложение на материалния закон: Предмет на съдебен касационен контрол е решението на Административен съд гр. Варна /АС/ по адм. д. № 108/2013 г., в частта в която съдът е отменил решение № 550-6/26.27.07.2012 г. на ОбС гр. Варна относно предвижданията за улица - тупик VI-ти клас по о. т. 108 - 109, засягаща ПИ 10135.2522.149. Въз основа на събраните доказателства, Административният съд е установил, че ПИ 150 е вътрешен имот, който няма лице на улицата IV клас в ПУР. В кадастралния регистър към действащата кадастрална карта на гр. Варна е записано, че ПИ 148 и ПИ 150 представляват стар имот 375 в СО "Алчелар". Имотите са записани със собственици Владимир Николов Погончев - на ПИ 148 и Найден Денков Найденов - на ПИ 150, съгласно разпределителен протокол - спогодба за делба на съсобствени имоти - жилище в гр. Варна и лозе в м. "Алчелар". По делото не са представени писмени доказателства за учредено право на преминаване до ПИ 150. На място обаче съществува достъп до ПИ 150 през ПИ 148, който не е отразен на кадастралната карта, но е установен на място от приетата СТЕ. При изследване на технически възможните варианти за трасето до ПИ 150, експертизата сочи неикономичност на предвиждането в ПУР за задънена улица с о. т. 108 - 109 през източната част на ПИ 149 спрямо варианта, при който тупика следва съществуващото на място трасе през ПИ 148. Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на плана в тази част поради нарушаване на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Касационната инстанция споделя извода на АС, че след като по делото се доказва, че е възможно при спазване на техническите изисквания и заданието да се проектира тупик до ПИ 150 с друго трасе, което ще засяга по-малко имоти, ще е с по-малка дължина и площ, както и при по-съразмерно засягане на ПИ 149 и съседните имоти по уличната регулация, одобреният ПУП - ПУР в частта за тупика не отговаря на изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Спорът, който се повдига пред касационната инстанция е дали принципът за целесъобразност и икономичност следва да се поставя по отношение на целия план или изискуемостта за съблюдаване на нормата е и относно отделните имоти. Според настоящия съдебен състав на ВАС, преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извършва не само с оглед цялостното устройствено решение, но и при спазване разпоредбите относно отделните имоти и с оглед правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания /В тази насока решение № 3379/11.03.2014 г. по адм. д. № 13548/2013 г.; решение № 13059/09.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 63798/2013 г.; решение № 16110/04.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9903/2013 г./. Установяванията в хода на съдебното производство сочат, че административният акт в обжалваната му част е издаден в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като предвижданията за имотите засягат правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. При одобряване на плана не е търсен по-благоприятен вариант, като наличието на такъв е установен по делото. Не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението на Административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника Даниела Филипова Шулц следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лв заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд