Решение № 7247 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2015 г.

Решение № 7247 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Вършец, област-Монтана, против решение № 540/28.10.2015 г. по адм. дело № 320/2015 г. на Административен съд-Монтана, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Поради неучастие на всички заинтересовани лица в съдебноадминистративното производство пред АС-Монтана се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства. Ответникът: А. Я. А., лично и чрез пълномощника й - адв. Христов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Монтана, по жалба на А. Я. А., е отменил мълчалив отказ и последвалия го изричен такъв от 16.06.2015 г. на кмета на община-Вършец, с който е отказано издаването на заповед за прилагане на действащия регулационен план, в частта му касаеща улица с о. т. 433-432-599-431-430, между кв. 127 и кв. 131 по плана на гр. Вършец от 1988 г., като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за положително произнасяне в срок от един месец. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорващият е доказал предпоставките на закона, за издаване на искания административен акт - заповед за отваряне на улица с о. т. 433-432-599-431-430, като се е позовал на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 7 и чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Съдът е приел още, че предвидената с плана от 1988 г. улична регулация, граничеща с имота на оспорващата / УПИ VI-513, в кв. 131 по плана на гр. Вършец/, не е приложена, но въпреки това за органа съществува задължение за прилагането й, на основание влезлия в сила подробен устройствен план от 1988 г. и същия не може да отказва изпълнението му, поради засягане правото на собственост на оспорващия. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не са налице основания за недопустимост на обжалваното решение, поради неучастие на всички заинтересовани страни. При оспорване на отказ от издаване на административен акт, заинтересовани страни са: заявителят, като пряко засегнат от отказа и органът, като негов издател. Незаконосъобразен е извода на съда, че оспорения изричен отказ на кмета на община-Вършец противоречи на чл. 16, ал. 1 и ал. 7, както и на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Нормите са неприложими за случая, тъй като процесната улична регулация е одобрена при действието на ЗТСУ (отм.), със заповед № РД-02-14-172/1988 г., която действа и в момента. Те визират ПУП по ЗУТ и се отнасят до територии с неурегулирани поземлени имоти, както и до такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, каквито територии в случая не са налице. Установено е, че, както имота на ответницата А., така и частта от процесната улица, минаваща през съседния имот - УПИ I -508 и УПИ II-508, кв. 127 по плана на гр. Вършец, кв. "Заножене", са били обект на предходни регулационни планове, преди 1988 г., които са били приложени, поради което съдът не е имал основание да тълкува разпоредби от ЗУТ, по които действащия план не е одобрен. Незаконосъобразен е и другия извод на съда, че отказът е незаконосъобразен, тъй като органът дължи изпълнение на влезлия в сила административен акт от 1988 г. Това би било така, ако уличната регулация е приложена, а в случая данните по делото са, че не е. ПУП за изграждане на обекти на транспортната инфраструктура, каквато е улицата, се считат за приложени, чрез провеждане на отчуждително производство, което приключва с изплащане на обезщетение на собствениците. Едва след прилагане на регулацията би могло да се пристъпи към реализация на предвижданията по плана, а именно откриване на улицата. С оглед на изложеното съдът е следвало да съобрази, че искането за издаване на ИАА - заповед за прилагане /откриване/ на процесната улица, е преждевременно заявено, поради това, че няма проведено отчуждително производство с изплащане на обезщетение на засегнатите собственици на поземлени имоти, поради което и органа не би могъл да я реализира. Прилагането на уличната регулация от 1988 г., чрез издаване на заповед за отчуждаване и обезщетяване на собствениците, не би могло да се извърши от органа след 31.03.2011 г., поради изтеклият преклузивен 10 г. срок по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, в който последният е могъл да започне процедура по отчуждаване на имотите по Закона за общинската собственост, считано от 31.03.2001 г., съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 61/2007 г./. Поради това като е отказал издаването на заповед за прилагане на уличната регулация в частта на о. т. 433-432-599-431-430 по плана от 1988 г., разбирано като заповед за отчуждаване и обезщетяване, касаторът е постановил законосъобразен административен акт. Като го е отменил съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на А. Я. А. бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход по спора искането на ответника за разноски е неоснователно, а от касатора липсва искане за присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, второ отделение